Решение № 130 от 11.02.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 1930/2019
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 11.02.2020
- Състав
- НАСУФ ИСМАЛ, ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА, ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..../………....2020 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал въззивно търговско дело № 1930 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 75260/16.10.2019 г., депозирана от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, с рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, действащ чрез процесуалния си представител юрк. П.П., против решение № 3855/17.09.2019 г., постановено по гр. д. № 15454 по описа за 2018 г. на РС-Варна, с което изцяло са отхвърлени, предявените от въззивника срещу Ж.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез особения си представител адв. В.Б., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 723.06 лева, представляваща дължима и незаплатена главница по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard
– CARD
– 12895918 от 28.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 149.44 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2017 г. до 07.12.2017 г., сумата в размер на 37.51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2017 г. до 11.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 5049/29.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10090/2018 г. по описа на РС-Варна.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се съдът да отмени обжалваното решение изцяло и вместо него да постанови ново, с което уважи исковата претенция на кредитора, както и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В отговора на въззивната жалба се излагат доводи за правилността на постановеното от РС-Варна решение. Поддържа се, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт да се потвърди. Счита се, че фактът на усвояване на претендираните суми не е установен от ищеца по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване. Сочи се, че първоинстанционният съд е извършил цялостен анализ на доказателствата по делото както поотделно, така и в съвкупност.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С молба вх. № 1540/17.01.2020 г. поддържа въззивната жалба и моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. В.Б., който поддържа отговора на въззивната жалба, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на
ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11861858 се установява, че на 19.11.2015 г. между въззивника и въззиваемия е сключен договор, чийто предмет е отпускане на целеви кредит в размер на 8300.00 лева за срок от 36 месеца с краен падеж 20.11.2018 г. срещу заплащане на възнаградителна лихва.
В т. 12 от договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, която ще бъде издадена и доставена след проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя. Предвидено е, че картата следва да бъде издадена не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита, а при неиздаване на такава в посочения срок – разделът от договора не произвежда действие.
В т. 13 от договора е предвидено, че кредитният лимит по кредитна карта представлява револвиращ потребителски кредит предоставен от въззивника на въззиваемия за ползване посредством кредитна карта, който е безсрочен /т. 15/, като срокът на договора е различен от срока на валидност на кредитната карта. Установява се още, че същият ще може да се ползва от въззиваемия чрез извършване на трансакции /т. 14/, като всяка трансакция с кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит. За ползвания кредитен лимит е предвидено в т. 16, че кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от лимита за срока на ползване на същия, както и такси за ползването на кредитната карта, като конкретният размер на лихвата и таксите ще бъде посочен в приложението по т. 21 от договора. В последният текст на договора е уговорено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, като наред с нея ще бъде доставен и документ – приложение, представляващо неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задължения за кредитополучателя за плащане по картата ще възникнат след активирането и използването ѝ в съответствие с коментирания договор и приложенията към него.
Видно от приложението към процесния договор /л. 27 и следв./ размерът на креднитния лимит е 1000.00 лева, който може да бъде усвояван чрез извършване на трансакции с издадената кредитна карта Мастъркард. За ползвания кредитен лимит е посочено, че кредитополучателят дължи лихва в размер на 35%, такси за теглена в брой, месечна такса за обслужване. Предвиденият ГПР е в размер на 44.90%. Предвидено е кредитополучателят да заплаща месечни погасителни вноски до 1-во число на месеца, като минималната такава при усвоен кредит лимит до 1000.00 лева възлиза в размер на 60.00 лева.
От представените обратни разписки
/л. 31 и л. 33/ се установява, че на 26.04.2016 г. въззиваемият лично е получил пратка, чието съдържание не може да се установи единствено от разписката, а на 21.12.2017 г. е бил поканен да погаси задълженията си към кредитодателя, обективирани в поканата, находяща се на л. 32 от делото, в 7-дневен срок от уведомяването.
На 27.06.2018 г. въззивникът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 43711 за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 10090 по описа за 2018 г. на РС-Варна. На 29.06.2018 г. е издадена заповед № 5049 по чл. 410 от ГПК, с която съдът е разпоредил на Ж.Д. да заплати сумите, както следва: 723.06 лева, представляваща дължима и незаплатена главница по силата на Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от 28.04.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
149.44 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2017г. до 07.12.2017 г.; 37.51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2017г. до 11.06.2018г., както и сумата в общ размер на 75.00 лева – съдебно-деловодни разноски.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана Съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ се установява, че общата усвоена сума по главницата е 1564.32 лева, както следва: на 29.04.2016 г. от кредитната карта са усвоени 496.45 лева, от които 400.00 – чрез теглене и 96.45 лева чрез плащане чрез ПОС терминал; на 04.05.2016 г. са усвоени 300.00 лева чрез теглене; на 17.05.2016 г. е усвоена сумата в размер на 67.87 лева – чрез плащане чрез ПОС терминал и на 26.05.2017 г. са усвоени 700.00 лева чрез превод към сметка. Общата сума на извършените плащания по процесния договор е 1257.64 лева за периода от м.06.2016 г. до м.04.2017 г. Към 27.06.2018 г. остатъкът от главницата е 695.28 лева; размерът на възнаградителната лихва за периода от 15.06.2017 г. до 15.11.2017 г. е 125.44 лева, а размерът на мораторната лихва за периода от 07.12.2017 г. до 11.06.2018 г. – 37.51 лева.
При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.
2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В същата се навеждат доводи, за това че изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на доказаност на изпълнението на задължението на кредитора да предостави заетата сума – предмет на процесния договор, са неправилни, доколкото към доказателствения материал е приобщено заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, включително и месечни извлечения по револвиращия кредит.
Твърди се, че съдът не е изложил аргументи досежно крайните си изводи за неусвояване на претендираните суми, които са в отклонение от приетата и неоспорена от страните ССчЕ. Въззивникът излага доводи за това, че са доказани всички елементи от фактическия състав на договорната отговорност на длъжника, поради което отхвърлянето на предявените установителни искове е неправилно.
Районен съд – Варна е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена на 29.06.2018 г. по ч. гр. д. № 10090/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, 10 съдебен състав, както следва: 723.06 лева, представляваща дължима и незаплатена главница по силата на Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard – CARD – 12895918 от
28.04.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 149.44 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.07.2017г. до 07.12.2017 г. и сумата в размер на 37.51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2017 г. до 11.06.2018 г.
За да бъде ангажирана отговорността на въззиваемия-длъжник, въззивникът-кредитор следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на длъжника: 1.) валидно учреденото облигационно правоотношение между него и последния по силата на договор за предоставяне на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта; 2.) изпълнение на собствените си задължения – отпускане на картодържателя на съответен паричен кредит чрез използването на съответната кредитна карта, както и 3.) размера на претендираните суми.
Разпечатката съдържа 41 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f944722b-f6af-491d-8af2-367f1a73bc56