Решение № 149 от 14.11.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Девин, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100144 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.34 ЗЗД от С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр.

П., ул. Б. № * против „Б. Е. Д. К.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., 14**, район „И.“, ул. Н. № **, ет. *, представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., с искане съдът да прогласи нищожността на клаузите в раздел VI „Права и задължения“ на кредитополучателя - чл.10 от Договор MAX _ 3008*/27.10.2022г. за кредит, предвиждащи заплащане на такса бързо разглеждане 173,30 лева и такса експресно обслужване 260.00 лева, сключен с „Б. Е. Д. К.“ ООД, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК и на принципа на добрите нрави, съответно заобикалящи материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК.

Предявен е иск на основание чл.55 ЗЗД и чл.34 ЗЗД да се осъди „Б.

Е. Д. К.“ ООД да върне на ищцата сумата от 361.02 лева, представляваща платена без основание сума за такса бързо разглеждане и такса експресно обслужване за периода от 27.10.2022г. до 18.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата.

С протоколно определение № 227/17.10.2024г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск с увеличение от 50.00 лева на 361.02 лева.

В исковата молба ищцата поддържа, че е страна по договор за потребителски кредит № 3008*, подписан с ответното дружество на 27.10.2022г.

Съгласно чл.10 от договора е предвидена такса за бързо 1 разглеждане в размер на 173.30 лева и такса динамично плащане в размер на 260.00 лева. Двете такси в клаузата очевидно са заобикалящи закона и размерът им надхвърля заемната сума, поради което липсва, каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя.

Клаузата е неравноправна, съгласно чл.143, ал.2, т.10 ЗЗП, тъй като не е имала възможност да се запознае преди сключването на договора, като потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т.1 ЗЗП. Клаузата цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, за да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ап.4 ЗПК, във връзка с §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поради невключването на двете такси в посочения в договора размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453Д/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.

ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в до¬говора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща такса бързо разглеждане и такса експресно обслужване се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска. Договорните клаузи не накърняват добрите нрави и не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност.

Оспорва твърденията, че предлаганите от кредитора доброволни действия представляват скрита възнаградителна лихва, заобикалят закона и не са включени в ГПР, което прави договора нищожен. Спазено е изискването на чл.11, т.10 ЗПК да се посочи годишния процент на разходите (ГПР), което е сторено в договора. Съгласно допълнителните разпоредби на ЗПК е дадена дефиницията за „общ разход по кредита за потребителя", а ищцата е получила Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и необходимата преддоговорна информация и факта, че ищеца сам е пожелал да го ползва отхвърля и 2 твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП.

Моли съда да отхвърли предявените искове, както и да присъди в полза на дружеството направените разноски, включително да им присъди юрисконсултско възнаграждение.

Моли в случай, че присъди адв. възнаграждение, то да бъде едно и в минимален размер (решение СЕС по дело С-438/22), тъй като съобразяването с материалния интерес и липсата на правна и фактическа сложност обуславят решение точно в тази посока. Моли това да се приеме и като възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И. в писмено становище, поддържа иска. Моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Моли да им бъдат присъдени разноските за ДТ – 100.00 лева, за ССчЕ – 350.00 лева и 960.00 лева, с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Б. Е. Д. К.“ ООД не изпраща представител и не представя становище.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от представен договор за кредит № МАХ - 3008*/27.10.2022г., сключен съгласно ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕП се установи, че е сключен между „Б. Е. Д. К.“ ООД – наричан в договора заемодател и С. М. К.

– заемател, съгласно чл.4 и чл.5 при следните условия: 1) Размер на кредита 700.00 лева; 2) Погасителна вноска 152,67 лева; 3 ) Брой погасителни вноски 5;

4) Срок на кредита 5 месеца; 5 ) Обща стойност на плащанията 763,35 лева; 6 ) Годишен процент на разходите 42.26 %,; 7 ) Годишен лихвен процент 35.51%.

Съгласно р.VI „Права и задължения“ на кредитополучателя, чл.9 „Правата и задълженията на кредитополучателя са подробно разписани, в р. V от Общите условия“.

Чл.10, ал.1 „При кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит, при условията на т.7.3 от р.V от Общите условия.

Паричната сума на бързо разглеждане на искането е в размер на 173,30 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавена във всяка погасителна вноска по погасителния план на договора.

Съгласно чл.11 при пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за бързо разглеждане на искането за кредит, в случай че е изявил желание да се ползва от него.

Договорът за кредит № МАХ - 3008*/27.10.2022г. е подчинен на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването му Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 700.00 лева, представляваща главница по кредита, за период от пет месеца, с падежна дата 26.03.2023г. Начислената такса „Бързо разглеждане“ в размер на 173.30 лева.

В чл.10 ал.3 от договора е посочен размер на общо дължимото по кредита 1 196.65 лева.

Редът и условията, по които на Кредитополучателя е отпуснат 3 кредита, се уреждат в Договор за кредит № МАХ - 3008*/27.10.2022г. и Общите условия към него.

От заключението на вещото лице К. Х. М. се установи, съгласно параметрите на договора за кредит № MAX _ 3008*, при отпусната сума 700.00 лева, погасителна вноска 152, 67 лева, при 5 на брой погасителни вноски, със срок на кредита 5 месеца, обща стойност на плащанията 763,35 лева. ГПР 42,26%; ГЛП 35,51%.

В договора за кредит е посочен погасителен план с начална дата 26.11.2022г. – 26.03.2023г.

В чл.10, ал.1 от процесния договор за кредит е записано, че заемополучателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на чл.7.3. от раздел V от Общите условия.

Паричната сума за бързото разглеждане е в размер 173,30 лева и е дължима на равни части през периода на кредита,съразмерно добавени във всяка една вноска от погасителния план по кредита.

В чл. 10, ал.З е посочено,че размерът на общо дължимото е 1196,65 лв., при следния погасителен план с дата 26.11.2022г. – 26.03.2023г. при погасителна вноска 239,33 лева;

В годишния процент на разходите са включени разходите за договорни лихва. Таксата за бързо разглеждане е в размер на 173.30 лв., такса за експресно плащане е 260.00 лв. Общият размер на двете такси е 433.30 лв.

Отпуснатата сума по кредита е 700.00 лв. Оскъпяването на кредита е с 61,9%.

Размерът на платената сума от кредитополучателя в посоченият период по двете такси е в размер 361.02 лева.

Процесният Договор № MAX_3008* между ищцата и ответника „Б. Е. Д. К.“ ООД по своята правна характеристика и съдържание е договор за потребителски кредит, съгласно чл.9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Чл. 23. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Чл. 24. За договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 148 от Закона за защита на потребителите.

Ищцата има качеството на потребител, по смисъла на § 13, т.1 ЗЗП по процесния договор за кредит, поради което спрямо него са приложими и разпоредбите на чл.143 – чл.148 ЗЗП.

Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в чл.5 ал.6 ГПР 42,26% е нереален, предвид приетата по делото експертиза, която установява друг процент на ГПР 61,9%, като се вземат предвид уговорените в чл.10 от договора такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване. Реално 4 прилаганият ГПР е над максимално установения праг в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Таксите по чл.10 от договора са станали дължими още със сключването, поради което е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК „Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна“. Съгласно разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, невключването на допълнителните услуги в ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги, представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява са разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Правилното изчисляване и посочване ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО, съответно транспонирана в ЗПК, а разходите на бързо разглеждане и експресно обслужване са предвидими „общи разходи“, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени, поради което следва да бъдат взети предвид при посочване на размера на ГПР. Грешно посочен ГПР се приравнява на хипотезата на непосочен ГПР, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съответно е основание договора да се обяви за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.