Заповед за изпълнение № 497 от 29.06.2026, Районен съд - Девня

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Девня

Районен съд – Девня, ІІІ Граждански състав в проведеното на 29.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 722 по описа на съда за 2026 г., докладвано от ЮЛИЯН НИКОЛОВ, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът АПС БЕТА България ЕООД ЕИК: 203374133, седалище и адрес на управление **********, да заплати на кредитора Д. И. С. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, сумата: 300,00 EUR (триста евро), представляваща главница - На дата 25.03.2023г. доверителката ми е сключила от разстояние Договор за потребителски кредит № ***/25.03.2023г. със „Стик Кредит“ АД, като е предоставен заем в размер на 950 лв.

Заемът е следвало да бъде върнат за срок от 12 месеца при годишен лихвен процент – 36 % и ГПР – 42,58 %. Съгласно чл. 19 от договора, потребителят следва в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор да: • осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други; или • предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. При неизпълнение на разпоредбата на чл. 19 от договора, на осн. чл. 29 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Твърдим, че в периода от 25.04.2023г. до 25.09.2025г. доверителката ми е платила на „Стик Кредит“ АД по процесния договор за кредит сума в общ размер на 1 612,63 лв. Въпреки извършените плащания „Стик Кредит“ АД е претендирало, че по договора продължава да съществува остатък от вземането, като този остатък е бил прехвърлен на „АПС Бета България“ ЕООД в качеството му на цесионер.

След извършеното прехвърляне на вземането доверителката ми, в периода от 25.03.2026г. до 29.05.2026г., е заплатила на „АПС Бета България“ ЕООД сума в общ размер на 300 евро.

Твърдим, че Договор за потребителски кредит № ***/25.03.2023г. е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченото ГПР в договора за заем в размер на 42,58 % не отговаря на реално приложения, а същият е в по-висок размер. В ГПР е следвало да се включи предвидената неустойка за неосигуряване на обезпечение, доколкото същата представлява скрита печалба на кредитора и конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита, с която кредиторът допълнително се обогатява.

Поради това тази неустойка следва да бъде включена при изчисляване на ГПР. В този смисъл е и Решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело C-714/22, С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД. С оглед нищожността на договора и на осн. чл. 23 ЗПК доверителката ми 1 дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, а именно сумата от 950 лв. Тази сума е била изцяло погасена още с извършените плащания към първоначалния кредитор „Стик Кредит“ АД, доколкото в периода от 25.04.2023г. до 25.09.2025г. доверителката ми е заплатила общо 1 612,63 лв., т.е. сума, значително надхвърляща размера на предоставената главница. Поради това към момента на извършване на плащанията към „АПС Бета България“ ЕООД доверителката ми вече не е дължала никаква сума по процесния договор за кредит. Реално не е съществувало вземане, което да бъде събирано от цесионера, тъй като при недействителност на договора по реда на чл. 22 ЗПК и при приложението на чл. 23 ЗПК задължението на потребителя се свежда единствено до връщане на получената главница, която вече е била напълно погасена. Ето защо твърдим, че платената от доверителката ми на „АПС Бета България“ ЕООД сума в размер на 300 евро е платена без основание и подлежи на връщане. , ведно със законната лихва за период от 24.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), адвокатско възнаграждение в размер на:

245,42 EUR (двеста четиридесет и пет евро и 42 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: платени без основание суми в периода 25.03.2026-29.05.2026.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр адв. Р. Р.

IBAN: BG44BUIN95615100730652, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Алианц Банк

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен 2 или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( ЮЛИЯН НИКОЛОВ )

3