Определение № 2456 от 02.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2456 гр. София, 01.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20231000501788 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 15831/11.06.2024 г. на ответника Гаранционен фонд за изменение и допълване на постановеното по делото Решение № 609 от 21.05.2024 г., в частта за разноските. Поддържа се, че определеното съобразно минимума по Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение на адв. Й. се явява прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Изложени са и съображения за противоречие на определените разноски с решението на Съда на Европейския съюз от 24.01.2024 г. по дело № С-438/22. При изтъкната непропорционалност на присъдените разноски на двете страни е формулирано искане за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на адвокатското възнаграждение на адв. Й. до размер от 540 лв. Едновременно с това се иска въззивното решение да бъде и допълнено, като първоинстанционното решение № 110 от 14.03.2023 г. , постановено по гр. д. № 277/2022 г. на Пернишкия Окръжен съд бъде отменено в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати държавна такса над 12 600 лв. до 18 000 лв., адвокатско възнаграждение над 540 лв. до 31 950 лв. и разноски за експертиза над сумата 705 лв. до 905 лв.

Ищците В., С. и Ю. Д.и чрез адв. Й. поддържат становище за неоснователност на молбата, която молят да бъде оставена без уважение.

Искането за допълване и изменение на постановеното по делото 1 решение в частта за разноските е неоснователно, а съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди и по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, но този размер не може да бъде по-малък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай съдът е определил адвокатското възнаграждение на адв. Й., осъществил безплатна правна помощ на ищците, в съответствие с минимума на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което искането за намаляването му се явява неоснователно. Същото не е несъразмерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, напротив, то съответства на изведения обективен критерий за тази сложност, която се сочи от материалния интерес, който се защитава. В този смисъл са и постановките на т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Обстоятелството, че юрисконсултското възнаграждение се определя по друг нормативен ред, различен от предвидения за адвокатското такова, е въпрос на законодателен подход, който съдът не може да обсъжда. Въззивният съд е приложил двете наредби (НЗЗП и наредба №1/2004 г.) точно, поради което аргументи за евентуална непропорционалност между тях не могат да доведат до неприлагане или до избирателно прилагане на която и да е от тях. На последно място, на съда е известно цитираното от молителя решение на Съда на Европейския съюз от 24.01.2024 г. по дело № С-438/22, в което ясно е указано, че националният съд е длъжен да откаже прилагането на националната правна уредба за определяне на адвокатското възнаграждение, само и единствено когато установи противоречие на тази уредба с чл. 101, § 1 от ДФЕС. Настоящият състав на Апелативен съд – София не установява такова противоречие. Ето защо следва да бъде приложено националното право, такова, каквото е уредено в процесуалния закон (чл. 78 ГПК), закона за адвокатурата (чл. 38 вр. чл. 36 ЗА) и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (и по-конкретно нейния чл.7). По изложените съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Принципно правилно е застъпеното в молбата становище, че при изменение на първоинстанционното решение в резултат на дейността на въззивния съд, същото следва да бъде приведено в съответствие с изхода на спора в частта му за разноските. Настоящият състав, обаче, трайно стои на мнението, че тази дейност съдът не извършва служебно, тъй като служебното начало е ограничено по обхват в пределите на чл. 7 от ГПК до движението и приключването на делото, а следва да бъде своевременно поискано от страната, която има интерес от това. В случая въззивникът Гаранционен фонд не е формулирал такова искане нито във въззивната жалба, нито в проведените заседания по чл. 268 ГПК, нито в пледоарията, нито в писмените бележки.

Поради това, излагането му за първи път едва в производството по чл. 248 от ГПК се явява преклудирано и не може да бъде уважено.

2

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 15831/11.06.2024 г. на Гаранционен фонд за изменение и допълване на постановеното по делото Решение № 609 от 21.05.2024 г. в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3