Решение № 1695 от 25.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1695 гр. Русе, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520104815 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, гр. Пловдив срещу М. И. Г..

Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в *********, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ на дружеството, и е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, а според чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия следвало да дължат на дружеството обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата. Топлопреносното предприятие, доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ АД, разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация през процесния период, като цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия била на обща стойност 245.59 лв., включваща главница в размер на 213.79 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2021 г. – 23.01.2024 г., в размер на 31.80 лв.

На основание чл. 410 от ГПК, на 24.01.2024 г. в Районен съд – гр.

Пловдив ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М. И. Г. и било образувано ч.г.д. № 1288/2024 г., което било прехвърлено на Районен съд – гр. Русе под № 1039/2024 г. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съгласно указанията на заповедния съд, 1 ищецът предявил настоящия установителен иск.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. И. Г. дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД следните суми за разпределена топлинна енергия: главница в размер на 213.79 лв., представляваща стойността на топлинната енергия за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 02.12.2021 г. – 23.01.2024 г., в размер на 31.80 лв. и законната лихва върху главницата считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.01.2024 г.) до окончателното й изплащане. Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Оспорва твърденията на ищеца, че на ответницата е доставяна топлинна енергия и че за нея е възникнало задължение за заплащането й. Оспорва и твърдението, че ответницата е обвързана от представените с исковата молба общи условия за продажба на топлинна енергия, както и размера на претенциите. Счита, че представените с исковата молба общи условия за продажба на топлинна енергия не са приемани от ищцовото дружество, а от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД и съответно обвързват абонатите с това дружество. Заявява, че след като ищецът не е представил доказателства, че ответницата е собственик, или ползвател на недвижимия имот, за който се твърди, че е доставена топлинна енергия и доказателства, че между страните е бил сключен договор за доставка и потребление на топлинна енергия, претенциите следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представеното по делото писмо изх. № 180332100234839/20.10.2021 г. на НАП, Териториална дирекция - Варна, се установява, че ответницата М.

И. Г. е собственик на апартамент в *********** към процесния период.

По делото няма спор, че жилищният имот - апартамент, собственост на ответницата, кл. № *******, е топлоснабден, респ. присъединен е чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца.

От направена служебна справка от Фирмено досие на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, по фирмено дело № 12/1996 г., е видно, че към датата на фирменото досие наименованието на ищцовото дружество е било „Топлофикация Пловдив“.

Въз основа на заявление, депозирано от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, в Районен съд – гр. Пловдив е образувано ч.г.д. № 1288/2024 г., изпратено по компетентност на Районен съд – гр. Русе и образувано под № 1039/2024 г. и на 26.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 559 по реда на чл. 410 ГПК срещу М.

И. Г. за сумите: 213.79 лева - главница за топлинна енергия доставена по 2 партида с клиентски номер ******* за обект, находящ се в ********, ИТН 1917413, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането и 38.80 лева - лихва за забава за периода от 02.12.2021 г. до 23.01.2024 г.; разноски в размер на: 25 лева - заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

От заключението на приетата по делото съдебна техническа експертиза, се установява, че през процесния период 01.10.2021 - 30.04.2023 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. Пловдив, ул.

"Менделеев" № 4, ет. 2, ап. 6 е работила като е подавала топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Подадена е общо 477,384676MWh топлоенергия за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 47,549873 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период 01.10.2021 30.04.2023г. в ап. 6 не е ползвана топлоенергия за отопление, поради причината, че всички отоплителни тела са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока. Отопляемият обем на имота е 122 м3. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника няма монтирани отоплителни тела и индивидуални разпределителни устройства и топлоенергия за отопление не се е начислявала. Няма монтирани средства за дялово разпределение на топлинната енергия на отоплителните тела в имота на ответника, каквото е изискването на чл. 2, ал.1 от ПЗР на Наредба № Е- РД-041 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, тъй като липсват отоплителни тела тип радиатор. В имота няма монтирани водомерни устройства за визуален отчет на изразходваното количество топла вода. През процесния период не е имало потребление и начисление на тази услуга. През процесния период в имота няма монтирани индивидуални разпределителни устройства за визуален отчет и отоплителни тела. Няма монтиран водомер за топла вода, такава услуга не е предоставяна и начислявана за процесния имот. За имота на ответника не са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на топлоенергия в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Количеството топлоенергия разпределено в имота на ответника за периода 01.10.2021 - 30.04.2023 г. по месеци е общо 2,19439MWh, в това число 2,19439MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 0,0MWh за битово горещо водоснабдяване. Съгласно експертизата няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлоенергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Нелбо” ЕАД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлоенергия съответства на специалната методика от 3 нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на топлоенергия.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, се установява, че за фактурите издавани на ответницата М. И. Г. са реални, издадени на база реален месечен отчет от топлинния счетоводител „Нелбо“ и затова няма издавани „минусови изравнителни сметки“ Кредитни или Дебитни известия. Задължението по тези фактури за процесния период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. е 213.79 лв. с ДДС. Прихващането по процесиите фактури на стойност 100.00 лв. за периода от 01.03.2022 г. до 31.12.2022 г. и частично по фактура от 01.01.2023 г. е на база надвнесени суми по предишни дела платени от М. И. Г. на ЧСИ Иван ХаджиИ. по дело № 6 от 2023 г. надвнесената сума е 43.38 лв. и по дело № 5 от 2023 г. надвнесената сума е 56.62 лв. или общо 100.00лв. Плащания по останалите фактури след прихващането - няма от ответницата. Доставената в процесния имот топлоенергия сградна инсталация е през отоплителния сезон от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., и от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. (няма данни за използвана топлоенергия за топла вода и топлоенергия за отопление) разпределена по месеци. Общото количество топлинна енергия за сградна инсталация е 2.194390 МВтч, цената е 137.66 лв. за един МВтч към този период. Сумата на тази топлоенергия е 264.71 лв. без ДДС и 299.25 лв. с ДДС. За услугата дялово разпределение, тя е разпределена във фактурите ежемесечно по 0.60 лв. без ДДС за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., 0.66 лв.без ДДС за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., което прави за процесния период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. в стойностно изражение - 12.12 лв. без ДДС и 14.54 лв. с ДДС. Общо размерът на задължението за доставена топлоенергия с ДДС е 313.79 лв. Размерът на обезщетението за забава върху главницата и ДДС по неплатени фактури и за такса дялово разпределение от падежната дата на всяка една фактура от 02.12.2021 г. до 23.01.2024 г. е 31.80 лв.

Съдът кредитира изцяло приетите по делото експертизи, с оглед специалните знания на вещите лице, като обосновани и компетентно дадени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Като собственик на топлоснабдения имот, ответницата е клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация Пловдив“ ЕАД (“ЕВН България Топлофикация” ЕАД) и е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата “дялово разпределение” на топлинна енергия.

По делото не са представени доказателства ответницата да е изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия и за дялово разпределение за исковия период.

Измерването и изчисляването на потребената от потребителите на топлопреносните дружества топлинна енергия се извършва по нормативно установени правила, регламентирани в Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение. Именно 4 съобразявайки тези правила вещите лица са определили какво количество топлинна енергия и на каква стойност следва да бъде начислено на ответника за процесния период. Поради това следва да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК е доказан не само по основание, а и по размер.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за дължимост на сумите по приложеното заповедно производство за основателен и като такъв подлежи на уважаване.

С оглед на изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски по заповедното производство в размер на 75.00 лв. и в исковото производство от 1155 лева - държавна такса, възнаграждения за вещи лица, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

“Христо Г. Данов” № 37, сумата 213.79 лева - главница за топлинна енергия доставена по партида с клиентски номер ******* за обект, находящ се в ********, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането и 38.80 лева - лихва за забава за периода от 02.12.2021 г. до 23.01.2024 г., за което вземане по ч.гр.д. № 1039/2024 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.