Решение № 4614 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4614 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100509593 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 5676 от 29.03.2024 г., постановено по гр. д. № 20293/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 34-и състав, е признато за установено, че Ц. С. К. дължи на Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 2337.5лв. - главница, представляваща стойност от незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода от месец 12. 2019 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до заплащане на вземането; като отхвърля частично иска за сумата над уважения размер от 2337.5 лв. - до пълния предявен размер от 2788.63лв., като погасен по давност, както и че дължи сумата в размер на 251.76 лв.- мораторна лихва върху главницата за потребена енергия начислена за период от 15.09.2020г. до 10.01.2023г., като отхвърля частично иска за сумата над уважения размер от 251.76лв. до пълния предявен размер от 358.20 лв. - като погасен по давност, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.02.2023г. по ч.гр. д. № 3554/2023г. по описа на СРС.

Със същото решение е признато за установено, че Ц. С. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 42.87 лв. – суми за дялово разпределение от м. 05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 24.01.2023 г. до окончателното плащане на вземането, като отхвърля частично искът за дължимост над уважения размер от 42.87 лв. до пълния предявен размер от 51,57 лева като неоснователен и недоказан, както и че дължи сумата в размер на 7.25 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г., като отхвърля частично искът за сумата над уважения размер от 7.25 лв. до пълния предявен размер от 9,64 лева като неоснователен и недоказан, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.02.2023г. по ч.гр. д. № 3554/2023г. по описа на СРС.

С така постановеното решение Ц. С. К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 505.61 лв. - сторени разноски в исковото производство и сумата в размер на 93.9 лв. разноски, сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от исковите претенции.

1

С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат И. А. Н. член на САК сумата в размер на 70 .8 лв. адвокатско възнаграждение за сторена безплатна адвокатска помощ и съдействие за исковото производство и сумата в размер на 70.8 лв.адвокатско възнаграждение за сторена безплатна адвокатска помощ и съдействие, сторени в заповедното производство с оглед отхвърления размер на исковите претенции.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените от ищцовото дружество искове за лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, за дялово разпределение и за лихва върху дяловото разпределение, е депозирана въззивна жалба от ответника Ц. С. К., в която с изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Сочи, че не са ангажирани каквито и да е доказателства за изпадането му в забава. Твърди, че не са ангажирани доказателства за основанието, на което е възникало задължението за заплащане на такса за дялово разпределение, както и за размера й. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства относно уговорения ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото е и изискването на чл. 36, ал. 2 от Общите условия, поради което и искът е неоснователен и недоказан. Моли съда да отмени първоистанционното решение в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника, чрез адвокат И.

Н., с пълномощно по делото, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за сумата от 2337.5лв. - главница, представляваща стойност от незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода от месец 12. 2019 г. до месец април 2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до заплащане на вземането и с която е отхвърлен частично иска за сумата над уважения размер от 2337.5 лв. - до пълния предявен размер от 2788.63лв., като погасен по давност; в частта, с която е отхвърлен частично искът за мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия над уважения размер от 42.87 лв. до пълния предявен размер от 51,57 лева като неоснователен и недоказан; в частта, с която е отхвърлен искът за дължимост на суми за дялово разпределение над уважения размер от 42.87 лв. до пълния предявен размер от 51,57 лева като неоснователен и недоказан; в частта, с която е отхвърлен частично искът за сумата над уважения размер от 7.25 лв. до пълния предявен размер от 9,64 лева като неоснователен и недоказан, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.02.2023г. по ч.гр. д. № 3554/2023г. по описа на СРС, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

В хода на въззивното производство не е спорно, че ответникът в качеството му на собственик на процесния недвижим имот и ищцовото дружество са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот, сключен при публично известни общи условия и по силата на който ответникът е задължен да заплаща продажната цена на доставената потребена топлинна енергия.

Във връзка с оплакването във въззивната жалба на ответника, че съдът неправилно е 2 уважил претенцията за мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия, тъй като не била доказаната датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество, следва да бъде посочено, че периодът, за който е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., като за този период намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти на гр. София, приети с Решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Ответникът като потребител на топлинна енергия и страна по договорно правоотношение, сключено при публично известни общи условия, отговаря както за дълга, така и за последиците от неплащането му на падежа. Противно на изложеното във въззивната жалба, за доказване на изпадането на длъжника в забава не се изисква публикуването на дължимите суми в интернет, тъй като съгласно чл. 33 ал 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33 ал. 4 от Общите условия. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за период, спрямо които намират приложение посочените общи условия, не е необходимо публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.

Във връзка възражението за недължимост на такси за извършваната услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В този смисъл без дялово разпределение не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост. Следователно предоставянето на такава услуга е задължително.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. След изменението на посочената разпоредба (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на СЕС, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата за дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредбата дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите при спазване на изискванията на наредбата и приложението към нея.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от Общите условия клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: 1) цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2) цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента; 3) за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувани с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

Предвид това следва да се приеме, че именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. е материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.

3

От приетия по делото Договор № 3487 от 11.09.2002 г. се установява, че услугата за дяловото разпределение в сградата на етажна собственост, в която се намира процесния имот, е била извършвана от „Техем Сървисис“ ЕООД, а от приетия Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., се установява, че между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услуга дялово разпределение, е сключен договор за извършване на тази услуга.

От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебносчетоводна експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 51,57 лева. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за сумите за дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м. 05.2020 г. Доколкото поради липсата на въззивна жалба въззивният състав не е сезиран с оплаквания относно отхвърлената част на иска за сумата за дялово разпределение, то предвид това, че се установява извършената услуга за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е на стойност 42,87 лева, първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен искът за главница за дялово разпределение следва да бъде уважен.