Решение № 670 от 06.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501553 по описа за 2023 година

Производството се разглежда по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260399/01.03.2023 г. по гр. д. № 11150/2017 г. по описа на СГС, ГК, 1- 16 състав, е осъдена Я. П. С. да заплати на „Униредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 по предявените искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 54 377,12 лв., представляваща неизплатена главница по договор за ипотечен кредит № 29/26.09.2005 г., допълнително споразумение № 1/21.03.2008 г. и анекс № 2/25.08.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, като главният иск е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 57 436,88 лв., както и искът по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 503, 88 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2014 г. до 31.08.2017 г.

Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от Я. П. С. чрез адв. С. с твърдение, че в обжалваните му части е недопустимо, тъй като към датата на предявяване на исковата молба – 01.09.2017 г. е имало висящо дело по установителни искове по чл.422 ГПК между същите страни за същите вземания и спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо. Евентуално се твърди неправилност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първата инстанция, изразяващи се в несъставяне на доклад по чл. 146 от ГПК, в който да се разпредели доказателствената тежест и назначаване на съдебно счетоводна 1 експертиза, без да се даде възможност за формулиране на задачи. Твърди се още, че исковете са неоснователни, тъй като кредиторът е допринесъл за забавата на длъжника, давайки съгласие за спиране на плащанията за определен период във връзка с рефинансиране на кредита. Прави се възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към него относно едностранна промЯ. на лихвения процент по кредита от банката и се сочи нищожност на договора за кредит, като противоречащ на добрите нрави. Въвежда се твърдението, че предсрочната изискуемост на отделни вноски е настъпила през 2017 г. с предявяването на установителен иск, който е отхвърлен. Поддържа се заявеното пред първата инстанция възражение за изтекла погасителна давност, обосновано с доводите, че банката е предявила установителен иск за процесните суми с твърдението, че изискуемостта е настъпила на 10.09.2010г, но искът бил отхвърлен и следователно течението на давностния срок не е прекъснато.

Иска се обезсилване на решението в обжалваната осъдителна част и вместо това прекратяване на производството, евентуално отмЯ.та му в тази част като неправилно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия[1]ищец „Уникредит Булбанк“ АД. Твърди се, че подадената жалба е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно в обжалваните му отхвърлителни части. Отрича се твърдението, че решението е недопустимо с доводите, че с настъпването на предсрочна изискуемост на дата, различна от тази, посочена в заповедното производство, е налице възможност за кредитора да предяви осъдителен иск за процесните вземания.

Оспорва се твърдението за допуснати процесуални нарушения в производството пред първа инстанция и се изтъква, че съдът правилно е отхвърлил доводите за нищожност на клаузите за лихва, тъй като не са били относими към конкретния спор, и че предсрочната изискуемост в конкретния случай настъпва с получаването на препис на исковата молба от ответника.

Софийският апелативен съд, при служебната си проверка по чл. 269 ГПК констатира, че решението в обжалваните му осъдителни части е валидно и допустимо, поради което ще следва да извърши контрол относно правилността му в рамките на доводите и възраженията на страните.

Производството е образувано по предявени от „УниКредит Булбанк“АД против Я. П. С. осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на сумите : 57 436,88 лв., представляваща неизплатена главница по договор за ипотечен кредит №29/26.09.2005г., допълнително споразумение №1/21.03.2008 г. и анекс №2/25.08.2009 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба (31.08.2017г.), както и за заплащане на сумата от 17 503,88 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, за периода от 31.08.2014 г. до 31.08.2017г.

2

Първоинстанционният съд е уважил осъдителните искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумите 54 377,12 лв. - главница по договор за ипотечен кредит и допълнителни споразумения и за лихва, считано от подаване на исковата молба, като отхвърлил главния иск за разликата до претендирания размер на главницата от 57 436,88 лв. и акцесорния за сумата от 17 503, 88 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2014 г. до 31.08.2017 г. В отхвърлителната си част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Неоснователни първо са оплакванията против допустимостта на решението в обжалваните му осъдителни части, обосновани с доводи за приключил с влязло в сила решение /по гр.д. № 8424/2016г на Софийски градски съд/ спор по установителни искове по чл.422 ГПК между същите страни за същите вземания. В тази връзка пред първата инстанция е изяснено, че исковете по чл.422 ГПК са отхвърлени, поради констатацията на съда, разглеждал спора, за ненастъпила предсрочна изискуемост, поради липса на обявяване към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, с което е отречено съществуването на предявените вземания на банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене, но не и възникването и съществуването на вземанията по договора за банков кредит.

С исковата си молба по настоящото дело банката- ищец е предявила нов иск при твърдения, че изискуемостта е възникнала, позовавайки се на новонастъпил факт – връчване на препис от исковата молба, имаща характер на уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ. С оглед на посоченото, обуславящите двата иска правопораждащи факти са различни и соченият нов факт относно настъпване изискуемостта на вземането не се обхваща от силата на пресъдено нещо по приключилото производство по чл.422 ГПК.

За да постанови решение, с което частично са уважени исковете с правно основание чл.430, ал.1 и ал.ТЗ и чл.86 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел за установено по безспорен начин сключването на процесния договор на 26.09.2005г за ипотечен кредит, по силата на който „УниКредит Булбанк“АД е предоставил на ответницата Я. С. като кредитополучател, заем в размер 60 000 лв., за закупуване на недвижим имот, находящ се в гр. София, срещу задължение за погасяването му на 191 равни месечни погасителни вноски, в размер на 631,51 лв. към подписване на договора, последната от които дължима на 10.09.2021г. Солидарен длъжник по договора е Й. С..

Тези факти не са спорни и се потвърждават от събраните писмени доказателства, от които става ясно, че с договора е уговорено кредитополучателят да заплаща лихва, определена на база променлив годишен лихвен процент, образуван от сбора на базовия лихвен процент на банката плюс надбавка от 1,5 % процентни пункта, в размер на 8,606 % към момента на подписване на договора. С допълнително споразумение от 21.03.2008 г., подписан от страните по договора, е постигнато съгласие 3 относно размера на дължимата главница от 56 000,75 лв; просрочени лихви за периода 07.02.2008 г. до 23.03.2008г и е увеличен размерът на годишния лихвен процент на 13,059%. С анекс от 25.08.2009 г. към договора за банков ипотечен кредит отношенията отново са преуредени, като годишният лихвен процент е увеличен на 17,36 % за редовна главница, чиито размер към датата на анекса е 53 897,34 лв., а на просрочената главница - 479,79 лв.

Въз основа на същите идентично установени факти, правилно първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че от претендираните суми се дължи главница в размер на 54 377,12лв, включваща редовна главница от 53 897,34лв и просрочена главница от 479,79лв, както и законна лихва, считано от датата на връчване на исковата молба на ответниците /31.08.2017г/, която дата в случая съвпада с настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията.

Неоснователни по същество са оплакванията за процесуални нарушения на първата инстанция, лишили страната от възможността да упражни правото си на защита и постановяване на решението при непълнота на доказателствата. Установява се, че на ищеца е дадена възможност да уточни исковата молба и конкретно претенцията си по основание и размер, а от направеното уточнение е прието, че предмет на делото е единствено притезанието за главница 57 436,88лв и обезщетение за забава в размер 17 503,88лв по чл.86 ал.1 ЗЗД за периода 31.08.2014г-31.08.2017г. В депозирания от ответницата отговор по чл.131 ГПК е бил обективиран насрещен иск, чието основание почива на недължимост на договорни лихви, поради неравноправни договорни клаузи, но същият не е бил приет за съвместно разглеждане. Неоснователни поради това са оплакванията за непълнота на доклада по чл.146 ГПК и процесуални нарушения на съда, защото с оглед на направеното уточнение спорното притезание се свежда до дължимата главница и извън предмета на делото остават евентуални вземания за наказателни и договорни лихви. Неоснователно е и възражението за процесуално нарушение на съда, който не предоставил възможност на ответницата да постави задачи на счетоводната експертиза. По делото е назначена СчЕ по искане на ищеца, който своевременно с исковата молба е заявил тези доказателствени искания. Следователно ответницата е имала възможност да се запознае с тях и релевира всички свои искания и възражения, което не е сторила, а пропускът на страната не може да се вмени в процесуално нарушение на съда.

Действително, в съдебната практика трайно и категорично се е наложило разбирането, че и при липса на оплакване, когато една от страните има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 2 от ДРЗЗП, то съдът служебно следи за неравноправни клаузи, така и че за тях не важат правилата за процесуални преклузии. Ако към главницата са добавяни изтекли договорни или наказателни лихви или едностранно от банката е увеличаван годишния лихвен процент при анюитетни месечни вноски, то несъмнено размерът на главницата ще бъде повлиян, което задължава съдът служебно да 4 изследва действителността на договорните клаузи за лихви, дори тези притезания да не са предмет на делото. Фактически, след сключване на процесния договор от 26.09.2005г. с анекс към него от 21.03.2008 г., се е стигнало до добавяне просрочени лихви към редовна главница, което сочи нищожност на споразумението на основание чл.26 ал.4 във вр. с чл.10 ал.3 ЗЗД, защото води до анатоцизъм /Наредба № 9/03.04.2008г /отм./ или друга наредба на БНБ не предвиждат възможност за олихвяване на изтекли лихви/.

Първоинстанционният съд, е отчел този факт и макар да не е изложил правни съображения, изключил начислените просрочени лихви и приел за размер на дълга към този момент 21.03.2008г редовна главница 53 897,34лв и просрочена главница 479,79лв или общо 54 377,13лв. Следващият анекс от 25.08.2009г. преурежда по идентичен начин вземанията чрез добавяне на лихви към главница, което също е съобразено от първата инстанция, отнасяйки в дължимост първоначалният размер на главница от 54 377,13лв, а измененият с него лихвен процент, отнасящ се до начислените лихви не следва да се обсъжда, като видно от приложенията в табличен вид към експертизата, той не е бил приложен и не е повлиял размера на главницата.

Неоснователни по същество са оплакванията на въззивницата против изводите на съда, отричащи изтичането на предвидения 5-годиния давностен срок, погасяващ правото на иск на кредитора. Във въззивната жалба се поддържа довод, че изискуемостта на вземанията е настъпила на 10.09.2010г, когато дължими са били повече от две последователно неплатени месечни вноски, от който момент започва да тече 5-год. погасителен давностен срок, който не е бил прекъснат с предявяване на установителните искове по чл.422 ГПК, след като са отхвърлени и следователно е изтекъл на 10.09.2015г, преди предявяване на осъдителните искове. Съгласно задължително тълкуване в т.