Решение № 1037 от 05.08.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. П., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220101756 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството образувано по иск, предявен от М. Д. П. с адрес в с. Л., обл. П. срещу Община Л. за осъждане на общината да заплати на ищцата сумата общо 2958,50 лв. главница (за сумата са издадени две фактури) и общо 177,66 лв. лихва за забава, считано от издаването на всяка от двете фактури до предявяването на иска - 16.05.2023 г. Сумата представлява цена на лечение на три бездомни кучета - възрастно женско куче и две негови малки на възраст 23 месеца, които обитавали територията на село Л.. В исковата молба се заявява, че ищцата е адвокат, вписан в колегиите на Франция и на България и извършва дейност от дома си в с.

Л. дистанционно. На 30.08.2022 г. на път за близкия до дома си магазин тя видяла две малки кученца, намиращи се в канал. Позвънила на телефон 112, откъдето е свързали с РС "Противопожарна охрана и аварийна безопасност", но оттам грубо отказали да помогнат за изваждането на кучетата от канала. Оказало се, че вътре освен двете малки кученца се намира и майка им. Ищцата уведомила и служители на Община Л., но и станало ясно, че никой от тях няма да предприеме мерки за изваждането на кучетата и да се погрижи за тях.

Затова тя, след като се запознала с приложимото законодателство по отношение на бездомните животни, сама взела стълба и с помощта на ветеринарен лекар, дошъл да прегледа нейно домашно животно, извадила бедстващите животни от канала и ги прибрала в дома си, като взела мерки да се установи здравословното им състояние - те били прегледани от ветеринарния лекар. За това уведомила по телефона заместник-кмета, а на следващия ден в мейл до общината, БАБХ и Районна прокуратура - П. описала случилото се. Никоя от институциите не предприела нищо за лечение, ваксиниране, кастрация и настаняване в приют на трите кучета - женско на около 3 г., порода барак, тегло 23 кг., и две малки на 1 възраст 2-3 месеца, мъжко и женско, порода - микс, всяко около 5 кг. Кучетата нямали установен собственик и следователно били бездомни. Били установени инфекциозни заболявания на майката и паразити и отклонения в кръвната картина при малките, поради което било извършено лечение, както и кастрация. Ищцата не била в състояние да ги задържи в дома си, поради което ги настанила във ветеринарна клиника. Междувременно се свързала с различни приюти и организации в опит да им намери стопанин или място за настаняване, но не успяла. На 08.09.2022 г. тя наела бус и шофьор за да ги закара и настани в приют, но от два приюта в гр. С. отказали да ги приемат и се наложило да ги върне в Л..

Цената на този транспорт също е част от претендираната сума. Ищцата счита, че е предприела водене на чужда работа без пълномощие, като е изпълнила и своите задължения във връзка с това, доколкото съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за закрила на животните всеки, който намери болно или раН. животно е длъжен да уведоми съответните институции или приюти, изброени там. Органите по ал. 1 обаче не са изпълнили своето задължение по чл. 16, ал. 3 от ЗЗЖ да осигурят спешна ветеринарномедицинска помощ и да настанят животното в приют. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ бездомните кучета са под надзора и грижите на общината, която пък съобразно чл. 42 във връмзка с чл. 41 от ЗЗЖ има задължение да изгради и поддържа приюти за такива животни. Пак общината е отговорна за ваксинирането и обезпаразитяването на бездомните кучета и издаването и заверяването на паспорт за това.

Ищцата е изпратила до общината искане от 11.04.2023 г. да и се възстановят изразходваните суми, но до момента няма отговор.

Община Л. чрез упълномощения от нея адвокат е представила отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Заявява, че оспорва материалноправните предпоставки за прилагане на правилата на гестията. Действията на ищцата са израз на нейните морални възгледи и желание да се грижи за животни в беда, но те не са действия в интерес на общината и общината няма задължения да възстанови разноските. Те освен това са действия, водени от нещо, което ищцата възприема като нравствен дълг, изпълнен от нея доброволно. Тя е действала като изпълняваща свое морално задължение, а не като гестор. Оспорва се размерът на разходите като уместно извършени - общината ги счита за несъразмерни, неразумни и луксозни, извършени като за собствено животно. Заявява се също, че Община Л. обхваща седем села със силно намалено население, има много малък бюджет и не може да осигури средства за всяка нараН. куче от порядъка на 200 лв., т.е. направените разноски са против волята на доминуса. Общината дължи съдействие само при възможност, каквато обаче тя няма поради описания ограничен бюджет. Оспорват твърдението ищцата да е адвокат с реално функционираща практика и ръководен от нея екип, а твърдят, че тя е приключила активната си дейност и при пребиваването си в с. Л., където има три големи собствени кучета, приютява и други кучета, проявява болезнена привързаност към кучетата изобщо и проявява агресия към всеки, който според нея не се грижи за кучетата си и другите домашни животни, като залива общината и други институции със сигнали. Това е второ заведено от нея дело, като тя според общината се опитва лично да се облагодетелства за сметка на общината. На последно място, заявява се, че гестията е недопустима при упражняването на властнически правомощия и задължения на административните органи.

2

В хода на производството са конституирани като помагачи на страната на ответника Българската агенция по безопасност на храните и Министерството на вътрешните работи.

Те, подобно на подпомагания ответник, поддържат становище за неоснователност на иска – кучетата не са били в животозастрашаващо състояние, няма чужда работа, която да е вършена, а ищцата е извълшила действията в собствен интерес, задължението и е било не да лекува животните, а само да уведоми приют и да предприеме действия по настаняването им в него, ако счита, че са болни, и т.н.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 30.08.2022 г. сутринта на път от къщата си в с. Л. към близкия магазин ищцата забелязала в канал кучетата, предмет на спора – две малки кученца и, както се оказало по-късно, едно възрастно куче, тяхна майка, като преценила, че те „бедстват“ и са във видимо лошо състояние. Тя позвънила на тел. 112 и била прехвърлена към РСПАБ, откъдето обаче и заявили, че ваденето на кучета от канали не е работа на пожарната; след многократни позвънявания и прехвърляне към различни институции от тел. 112 я посъветвали лично да се свърже с общината или кметството. Тя подала сигнал до Община Л., но тъй като до 17 ч. същия ден кучетата продължавали да са там, тя повикала ветеринарния лекар от П. Н. К., към когото преди това се била обръщала за лечение на други животни, вкл. нейни собствени.

Двамата с помощта на стълба извадили кучетата от канала и ги завели в дома на ищцата, за което тя по електронна поща уведомила институциите, към които по-рано се била обръщала, вкл. общината. От общината тя поискала съдействие за настаняване на кучетата в приют, но не получила такова съдействие.

Лекарят прегледал кучетата и установил, че възрастното куче, порода барак, тегло 23 кг, страда от хронично заразно заболяване – ерлихиоза, довело до редица промени в кръвните му показатели, в това число анечмия и тромбоцитопения. И трите кучета имали паразити – краста, при малките кучета била установена анемия при едното и левкоцитоза при двете.

На трите кучета било проведено лечение, впоследтвие, след подобряване на състоянието му, голямото куче било кастрирано. Ветеринарният лекар отчита обща сметка от 2508,50 лв., в това число 1210 лв. за престой, 157,50 лв. за храна „Роял канин“, 120 лв. за паспорти и чипове – тъй като се установило, че до момента кучетата не са чипирани, и 250 лв. за кастрация и консумативи, а останалите 771 лв. – за изследвания и лечение.

Не будят съмнение обясненията на Н. К., разпитан в съдебно заседание като свидетел, че заболяването на възрастното куче е потенциално смъртоносно, възможно и в разстояние на месеци при отслабеното му състояние и глад, както и че той е регистрирал кучетата при чипирането като собственост на баща си, защото електронната система не е давала друга възможност за регистриране на чипа, т.е. изисквала е регистрация на собственик, а е помолен от ищцата и от организацията „Анимал Рескю“ регистрацията да не се извършва на тяхно име по определени съображения – организацията държала всички кучета, които получава, да са чипирани отпреди това, а ищцата очевидно не е желаела да и бъде приписвана собствеността на кучетата.

3

На 08.09.2022 г. ищцата наела микробус, с който кучетата били откарани до общински приют в гр. С., квартал Сеславци, където отказали да ги приемат поради липса на място, а след това – до приют на „Анимал Рескю“, където поставили условие те най-напред да бъдат излекувани и чипирани. За превоза тя заплатила 450 лв., за което и била издадена фактура.

След двата отказа ищцата, тъй като и се налагало скоро да замине за Франция по работа, върнала кучетата в гр. П. и те били настанени в двора на къщата на д-р К., като начислените такси за престой се отнасят за този престой. Не е спорно, че регистрираното ветеринарно лечебно заведение на К.и е амбулатория, т.е. в него не се предвижда престой на животни за лечение.

По-късно, след излекуването и кастрацията, на трите кучета им били намерени стопани в чужбина с помощна на „Анимал Рескю“.

Изслушана е експертиза по въпроса дали отчетените във фактурата манипулации и услуги отговарят на „официално отчетените манипулации“ и вещото лице е констатирало определени пропуски и разминавания при отчитането, свързани по-скоро според съда с неточно и нееднакво словесно отразяване на едни и същи услуги в касови бонове, фактура и други книжа, отколкото с неотчитане на част от тях. За престоя, макар да е включен във фактурата като част от позицията „ветеринарни услуги“, няма отделен касов бон под това име, доколкото заведението официално не извършва такава услуга, но такава сума е включена при сбора от касовите бонове за „ветеринарни услуги“.

Не е спорно, че на територията не само на Община Л., но и на областния център П. и Община П. няма общински приют за бездомни животни. Най-близкият общински приют се намира в гр. П. и по данни на свидетелката В. С., също ангажирана със защитата на бездомни животни като доброволка, известно е, че в П.ския приют при обаждане по телефона отказват настаняване винаги с обяснение липса на места, а при завеждане на кучето направо на място приемането или неприемането му зависи от различни фактори в конкретната ситуация, но е възможно болно куче да не бъде прието поради наличие на други, по-агресивни кучета в клетките за настаняване. Според свидетелката най-голям шанс за приемане на кучето при отвеждане на място би следвало да има в трите общински приюта в С., независимо от по-голямата територия, която обслужват, тъй като имат и най-много места.

При тези факти съдът направи следните правни изводи:

Няма съмнение, че трите кучета са били безстопанствени към момента на намирането им.

Безстопанствено е всяко куче, за което няма данни да има собственик или друго лице, което се грижи за него, независкимо как е станало такова – било защото се е родило на улицата (най-честият случай), защото е изоставено от предходни стопани и т.н. Конкретните кучета не са били чипирани, не е имало данни някой да се грижи за тях, не са били потърсени от стопанин. За безстопанствените животни, което може да се извлече от нормите на глава пета от ЗЗЖ, отговарят преди всичко съответните общини – общината отговаря за изпълнението на програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета, стопанисва приюти, обезпаразитява, ваксинира и кастрира кучетата и т.н. Само това, без да се изисква кучетата 4 непременно да са били болни, наранени и т.н., общината има задължение да положи определени грижи за тях съобразно целите на програмата и предвиденото в нея и общите принципи за добро управление на населените места.