Определение № 30575 от 24.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30575 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110111155 по описа за 2026 година

Произнасяне на съда по реда на чл.140 и чл.146 ГПК за насрочване на производството за разглеждане в открито (публично) съдебно заседание/о.с.з./ с призоваване на страните.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 129866/24.04.2026г. от О.Л. ЕООД (ищец), ЕИК **********, с адрес на управление **********, срещу двама солидарни длъжника М.Л. ЕООД (ответник), ЕИК **********, с адрес на управление **********, и К. И. М.(ответник), ЕГН **********, с адрес **********, с предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД и чл.342 и сл. ТЗ, по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

По делото е постъпил отговор на ИМ/ОИМ/ вх.№ 191960/16.06.2026г., в срок по чл.131 ГПК от двамата ответника-длъжници по издадена ЗИ№ 582/30.01.2026г.издадена по електронно заповедно по ЧГД№ 362/2026г. по описа на РС–Враца, поради което и на основание чл.140 и чл.146 ГПК съдът следва да насрочи делото за о.с.з., да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл.140а, ал.1, т.10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в ИМ и ОИМ, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл.140а, ал.3, т.7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат и разрешаване на спора, ползвайки тази процедура. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в о.с.з., без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Предвид изложеното и на основание чл.140 и чл.146 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Н АС Р О Ч ВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 26.10.2026г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение.

1

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в 1-седмичен срок от получаване на призовка за о.с.з. да представят препис от Становище по ОИМ вх.№ 195568/18.06.2026г. с приложенията му за ответниците, или да представи писм.док.за платена ДТ от 4,60 евро по сметка на СРС, за да се изпълни чл.102з, ал.3 ГПК от съда по изготвяне на препис получен по електронен път по делото.

НАМИРА исковата молба/ИМ/, с която е сезиран, за редовна, а предявените с нея искове – за допустими.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съставя следния проект на доклад по делото: производството е образувано по предявени от ищеца срещу двама ответника искове да бъде прието за установено по отношение на двмата ответника, че дължат на ищеца солидарно следните суми - сумата от 122,71 евро такса за изпращане на уведомление по Договор за финансов лизинг/ДФЛ/ № 58763, сумата от 42,85 евро, представляваща разходи за данък МПС за 2025г. за лизингов актив по ДФЛ № 58763, сумата от 157,77 евро, представляваща разходи за застрахователни премии и такса за администриране на застраховка по ДФЛ № 58763, сумата от 398,81 евро, представляваща такса за изземване и репатриране на лизингов актив по ДФЛ № 58763, сумата от 249,20 евро, представляваща обезщетение за продължило ползване на лизингов актив по ДФЛ № 58763 за период 01.03.2025г.-09.10.2025г., сумата от 6000 евро, представляваща част /частична претенция/ от сума в пълен размер на 12097,17 евро, представляваща обезщетение за всички неотстранени вреди, надхвърлящи нормалното износване на върнатата лизингова вещ МПС Рено Мастер/RENAULT Master/ рег.№ **********, ведно със законната лихва за период от 21.01.2026г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 42,85 евро, представляваща разходи за данък МПС за 2025г. за лизингов актив по ДФЛ № 63373, сумата от 603,33 евро, представляваща такса за изземване и репатриране на лизингов актив по ДФЛ № 63373, сумата от 339,20 евро, представляваща обезщетение за продължило ползване на лизингов актив по ДФЛ № 63373 за период 01.03.2025г.-09.10.2025г., за които сума е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 582/30.01.2026г. по електронно заповедно по ЧГД№ 362/2026г. по описа на РС–Враца.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че с ответника М.Л. ЕООД е сключил Договор за финансов лизинг/ДФЛ/ № 216075058763/09.08.2021г., по който другият ответник – К. М., се е задължил да отговаря солидарно с лизингополучетеля като негов съдлъжник, при срок на договора – 36 месеца, фиксиран лихвен процент – 3,2 %, и остатъчна стойност в размер на 2837,50 лв., представляваща цената за придобиване собствеността на лизинговата вещ. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът е придобил от трето лице товарен автомобил Рено Мастер/„Renault Master“/, рег.№ **********, като последният бил предаден директно на лизингополучателя „М.Л.“ ЕООД от самия доставчик и приет без забележки. Сочи, че договорът е изтекъл на 05.08.2024г., като лизингополучателят не е упражнил опцията да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Доколкото ответникът е продължил да ползва вещта, са начислени допълнителни разходи – данък МПС и разходи за застраховане.

До ответника била изпратена покана за заплащане на допълнителните разходи. На 14.10.2025г. лизинговият актив е бил иззет от владение на лизингополучателя. За срока на ползване на вещта на ответника е начислена и такса за администриране на застраховка на основание чл.2, ал.9 от ДФЛ. Съгласно чл.2, ал.5 от ДФЛ ответникът лизингополучател следвало да заплаща всички такси и комисиони съгласно приложимата тарифа, в това число – и за изпращане на уведомления. На основание чл.9, ал.3 от процесния ДФЛ лизингополучателят дължи обезщетение и за продължено ползване на лизинговия актив без основание след изтичане на договора. В ДФЛ било предвидено и заплащането на лизингополучателя на такса за изземване и репатриране на актив.

Между ищеца и ответника „М.Л.“ ЕООД бил сключен и Договор за финансов лизинг/ДФЛ/ № 216075063373/29.12.2021г., при който другият ответник – К. М., се е 2 задължил да отговаря солидарно с лизингополучетеля като негов съдлъжник, при срок на договора – 36 месеца, фиксиран лихвен процент – 3,2 %, и остатъчна стойност в размер на 2837,75 лв. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът е придобил от трето лице товарен автомобил Рено Мастер/„Renault Master“/, рег.№ **********, като последният бил предаден директно на лизингополучателя „М.Л.“ ЕООД от самия доставчик и приет без забележки. Сочи, че ДФЛ е изтекъл на 05.01.2025г., като лизингополучателят не е упражнил опцията да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Доколкото ответникът е продължил да ползва вещта, са начислени допълнителни разходи – данък МПС и разходи за застраховане. До ответника била изпратена покана за заплащане на допълнителните разходи.

На 09.10.2025г. лизинговият актив е бил иззет от владение на лизингополучателя, за което бил съставен двустранно подписан протокол. В същия било отразено, че след челен удар лизинговото МПС има щети по предна броня, преден капак, челно стъкло, предна лява врата, липсващ мотор, липсваща предна регистрационна табела и липсващи леви гуми.

Твърди, че на 12.02.2025г. ищецът е получил заповед от Столична община, район „Красно село“, съгласно която лизинговият актив представлява излязло от употреба МПС, установен на общински терен, който следва да бъде пресместен на основание Наредбата за управление на отпадъците. Към този момент лизинзговото МПС било в уредено състояние в резултат на ПТП и без преминат ГТП. Съгласно чл.9, ал.2 от ДФЛ е предвидено заплащането на обезщетение за всички вреди, нахдвърлящи нормалното износване на вещта, ако не са отстранени от лизингополучателя преди връщането й.

След извършен оглед е изготвена експертна оценка на щетите, съгласно която последните възлизат на стойност 12097,17 евро. На основание чл.9, ал.3 от процесния ДФЛ лизингополучателят дължи обезщетение и за продължено ползване на лизинговия актив без основание след изтичане на договора. В договора било предвидено и заплащането на лизингополучателя на такса за изземване и репатриране на актив.

Моли съдът да уважи исковите претенции, с присъждане на сторените по делото разноски, както за заповедната част така и за исковата част.

ДВАМАТА ОТВЕТНИКА, в срока по чл. 131 ГПК, подават общ отговор на исковата молба/ОИМ/, чрез упълномощен адвокат, с който оспорват исковете по основание и по размер. Оспорват възникването на процесните вземания, респ. – че солидарният длъжник отговаря за тях, като се оспорва, че физическото лице-длъжник не е солидарен длъжник по двата договора за ФЛ. Поддържа се, че ищецът не е доказал реалното заплащане на претендираните разходи; основанието и размера на начислените такси; приложимостта на тарифите; периода на обезщетенията за ползване; причинната връзка за твърдените щети; застрахователното покритие; защо не е заведена застрахователна претенция; реалния размер на вредите.

Възразява се ответникът К. М. да е същински съдлъжник по процесните договори.

Твърди се, че 6-месечният преклузивен срок пто чл.147, ал.1 ЗЗД е изтекъл. При условията на евентуалност оспорват като неравноправни и нищожни всички клаузи, позволяващи на ищеца едностранно да определя такси и тарифи; предвиждащи необосновано високи обезщетения и санкционни плащания; прехвърлят върху физическото лице разходи, които не са доказано реално извършени; позволяват на ищеца едностранно да определя размера на вреди и разходи чрез частни оценки; ограничават възможността на ответника да оспорва размера и основанието на начисленията, като тези възражения касаят само физическото лице-ответник. Оспорват частната експертна оценка на „Д.А.“ ЕООД като едностранно възложен частен документ, изготвен извън процеса и без участието на ответниците. Сочи се, че същата не установявала механизма на получаване на уврежданията, времето на настъпването им, причинната връзка или действителния размер на вредите. Оспорват дължимостта и на вземанията за данък МПС за 2025 г. Оспорват да е установено по делото реално ползване на лизинговите вещи през претендирания период. Оспорва се реалното 3 предаване на лизинговите вещи.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца, с присъждане на сторените по делото разноски.

По делото е постъпило и Становище вх.№ 195568/18.06.2026 г. от ищеца, чрез упълномощен юрк., в което се посочва, че за установяване предаване вещта по ДФЛ № 63373/29.12.2021г. към ИМ е представен нарочен протокол от 11.01.2022г., подписан от ответника. Към становището прилага 3бр. платежни нареждания в полза на „С.Г.П.“ ЕООД, от които е видно заплащането на суми по 3бр. Фактури от 15.10.2025г. и 13.10.2025г.

Касателно платените местни данъци за двата лизингови автомобила към ИМ е приложено извлечение от списък на Столична община, включващо двата актива, както и платежно нареждане за цялата сума. Сочи, че към ИМ е приложена и застрахователната полица, като по ЗЗГОА не са приложи общи условия, доколкото съдържанието им е определено от закона.

Също така твърди, че ИМ са представени два броя приемо-предавателни протоколи, от които се установява изземването на лизинговите активи от третото лице „С.Г.П.“ ЕООД. Към становището прилага и възлагателно писмо, и пълномощно в полза на „С.Г.П.“ ЕООД. Сочи, че периодът, за който се претендира обезщетение за продължено ползване, е от 01.03.2025г. до 09.10.2025г. по ДФЛ № 58763 и от 05.01.2025г. до 09.10.2025г. по ДФЛ № 63373, като размерът на претенцията е част от общия размер съгласно чл.9, ал.3 от ДФЛ. Касателно ДФЛ № 63373 поддържа, че е предал лизинговата вещ на 11.01.2022г., като на 09.10.2025г. лизингополучателят е върнал вещта в състояние, негодно за нормална употреба, за което е бил съставен нарочен протокол. За периода на ползване на вещта ответното дружество е следвало да ползва вещта с грижата на добрия търговец, имал е задължението да я застрахова, да заведе застрахователна претенция по застраховка „Автокаско“ или „Гражданска отговорност“, да уведоми своевременно собственика и да го снабди с документи, да отстрани нанесените щети за своя сметка.

Разпечатката съдържа 29 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f941d539-32ff-4f81-a4a9-47d8b84c24e3