Протокол № 311 от 25.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 311 гр. Варна, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502729 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:08 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр.2-ро от ГПК.

Въззивникът И. М. Д., със съгласието на законния си представител Р. М. Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. П., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемият М. И. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, редовно призовани, не изпращат представител.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. П.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. М. Д. ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Р. М. Б., ЕГН **********, срещу Решение №3277/18.09.2025г. по гр. д. №3830/2025г. на ВРС, 33 състав, в частта с което е отхвърлен искът за увеличаване на размера на присъдената с решение №**********г. по гр. д. №107/2021г. на ВРС издръжка, дължима от М. И. Д.

ЕГН **********, в полза на детето И. М. Д. чрез/със съгласието на майката Р.

М. Б., за разликата над 500.00лв. до 900.00лв. на месец, считано от подаване на исковата молба в съда – 25.03.2025г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на осн. чл.150 от СК.

Подадена е и частна жалба адв. М. П. – ВАК, пълномощник на И. М. Д., действаща със съгласието на майка си Р. М. Б., срещу Определение №15046/30.10.2025г. по гр. д. №3830/2025г. на ВРС, 33 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. №87241/17.10.2025г. на същата страна за присъждане на адвокатски хонорар в полза на адв. М. П. за защита на ищцата пред ВРС, по реда на чл.38, ал.2 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваната му част, е неправилно, необосновано и в противоречие с материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд не е взел предвид всички доказателства или ги е възприел превратно, в резултат на което е достигнал до погрешни крайни изводи. При преценка размера на издръжката на детето ВРС изцяло игнорирал 2 безспорния факт, че ответникът (бащата на детето) получава доходи от 4000 щ. д. средномесечно. Немотиривано ВРС е приел за доказано, че М. Д. прави значителни разходи за другата си дъщеря – М.. Безкритично е било възприето от съда, че ответникът заплаща кредити, които са за семейното жилище или за семейни нужди, тъй като такива изводи не могат да се направят въз основа материалите по делото. Необоснован е и изводът на ВРС, че инфлационните процеси в страната са довели до намаляване възможностите на бащата. Съдът не е обърнал достатъчно внимание и на факта, че нуждите на детето са се увеличили не само заради инфлацията през четирите години от предходното решение, но и заради порастването на момичето. Сумата от общо 700лв. не е достатъчна за посрещане на всички нужди на детето. По същество се моли за отмяна на решението в обжалваната част, за цялостно уважаване на иска и за присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваната му част, за което излага съображения. Оспорва твърденията на въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Поддържа за недоказани предпоставките на предявения иск за размера на задължението над присъдения от ВРС. В тази връзка акцентира, че за периода 01.03.2024г. – 30.06.2023г. бащата е превел на майката Р. Б. общо 7284.79лв. издръжка за детето И., в т.ч. част от такса за чуждоезиково обучение на детето, за мобилен телефон за детето, и други, а на самата си дъщеря лично е предоставил още 6200лв. чрез дадената от него и ползвана само от момичето банкова карта. Поради това ответникът е бил повече от изряден за задълженията си към И.. В същото време заплаща задължения по кредити за семейни нужди, както и издръжка от около 1000лв. на месец за другата си дъщеря М., която е пълнолетна и учи в Софийския университет, поради което не може да заплаща повече от 500лв. за И.. Към това претендираните от ищцата 900лв. на месец надвишават нейните нужди.

По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението 3 на ВРС, постановено по реда на чл.248 от ГПК. Поддържа се, че представянето на договор за правна защита и съдействие не е условие за да бъде присъдено на адвоката, предоставил такава услуга, възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, като се позовава на норми от ЗАдв и на съдебна практика. Моли за отмяна на определението на ВРС и присъждане на разноски пред ВРС.

Насрещната по частната жалба страна счита същата за неоснователна, в която връзка излага правни аргументи.

АДВ. П.: Поддържаме жалбите.

АДВ. П.: Оспорваме жалбите и поддържаме отговорите по двете жалби.

СЪДЪТ констатира, че с определението от разпоредително заседание от 14.01.2026г. е допуснал до приемане доказателства, представени с отговора на въззивната жалба.

АДВ. П.: Не възразявам да се приемат макар, че някои от тях по – скоро касаят обстоятелството дали ответникът полага родителски грижи, което е по скоро в сферата на един спор за родителски права, какъвто настоящия случай не е. Не възразявам да се приемат.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на процесуалния представител на въззивницата и по съображенията, изложени в Определение №215 от 14.01.2026г. намира, че следва да приеме към доказателствата по делото представените с отговора на въззивната жалба платежни документи (л.23 до л.34, вкл. от въззивното дело), поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с отговора на въззивната жалба документи, приложени между л. 23 до л.34, вкл. от настоящото дело, а именно: 12бр. преводни нареждания от следните дати:

4

13.11.2025 г., 05.11.2025г., 01.09.2025 г., 01.08.2025 г., 02.07.2025 г., 26.11.2025 г., 13.11.2025г., 24.10.2025 г., 01.10.2025 г., 01.09.2025 г., 01.08.2025г. и 02.07.2025 г.

СЪДЪТ констатира отложено произнасяне по искането, направено в отговора на въззивната жалба, по реда на чл.176 от ГПК.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№2335 от 22.01.2026 г. от адв. П., процесуален представител на въззиваемия, с която се уточнява, че се моли процедурата по чл.176 от ГПК да бъде проведена с участието и на детето И.

М. Д., и на майка й Р. Б.. Молбата е депозирана в изпълнение указанията на съда.

АДВ. П.: Отговарям на твърденията в обратен ред:

Ищцата не оспорва, че е пътувала с баща си и със сестра си на почивка в И..

Не оспорва, че баща й е предоставил свой собствен автомобил за ползване от сестра й, но което обстоятелство допълвам, че е ирелеванто за делото.

Не оспорва, че сестра й М. Д. учи в университет редовна форма на обучение, и че баща й заплаща издържа. Уточнявам, че тук не става дума за издръжка, определена било със съдебно решение, било с някакво споразумение между родителя и детето, тъй като тук става дума за пълнолетно дете. Считам, че бащата доброволно я подкрепя финансово.

АДВ. П.: При това положение не поддържам доказателственото си искане по реда на чл.176 от ГПК.

Отделно от това в днешно съдебно заседание представям и моля да приемете доказателства:

На първо място в уверение на това, че ищцата има друга сестра, която учи редовно форма на обучение в Софийския университет.

Не знам защо свидетелството за регистрация Част 1 не е било 5 приложено към документите. Видях, че съдът е посочил, че не е бил приложен, и че го няма в електронна система, но не знам какво се е случило.

Ето защо днес представям това удостоверение. То е било на вниманието на страните, защото съм посочила съответните номера на автомобила, предоставено ми е въпросното свидетелство. В същото е посочено, че сестрата на ищцата е ползвател. Този автомобил е закупен именно за да се ползва от сестрата.

Издръжката, която се заплаща видно от представените банкови документи, препис от които съм представила на колегата, е за издръжка на пълнолетно лице, учещо редовна форма на обучение по споразумение между бащата и пълнолетната му дъщеря. По тази причина и няма определено съдебно решение, защото спорът е уреден напълно доброволно. С издръжката посочена в отговора на въззивната жалба и от представените документи тя е съобразена с обстоятелството, че пълнолетната му дъщеря предвид това, че се обучава редовна форма на обучение не може да реализира доходи чрез труд.

По тази причина издръжката, която е определена за нея, като ние не считаме, че следва да се стига до съдебно дело за да се договори същата издръжка, но считаме, че при оценката на това какъв да бъде размера на издръжката на ищцата, следва да се вземе под внимание обстоятелството, че доверителят ми освен, че заплаща издръжка за нея, изплаща издръжка и на нейната сестра. В тази връзка представям тези доказателства, защото в тях се намират и други плащания извън издръжката за ищцата.

АДВ. П.: Запознах се с представените документи. Не възразявам да се приемат макар, че уверението и свидетелството за регистрация на автомобила всъщност потвърждават две безспорни обстоятелства по делото. Платежните документи считам за ирелевантни. Става дума за нововъзникнали обстоятелства, т.к. са за периода от началото на тази година.

С Ъ Д Ъ Т намира, че представените днес от въззиваемата страна документи следва да бъдат приобщени към материалите по делото и ще бъдат съответно ценени по относимост и значение с крайния съдебен акт, поради което

6

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените в днешно съдебно заседание от адв. П. копия от следните документи: Уверение №37 от 04.02.2026 г. издадено от Софийски университет „Св. К.О.“; извлечение от банкова сметка с титуляр П.Х. Д. за периода от 01.11.2025 г. до 31.12.2025 г.; 7 бр. преводни нареждания от дати 03.01.2026 г., 01.02.2026г., 20.01.2026г., 03.01.2026 г., 01.02.2026 г., 12.02.2026 г. и от 18.02.2026 г.; както и свидетелство за регистрация Част I на МПС №********.

АДВ. П.: Налице е ново обстоятелство по смисъла на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, а именно, че от края на миналата година, нямам точна информация, но може би ноември или декември, ответникът вече работи като „Капитан далечно плаване“ на кораб, а не като „старши помощник капитан“, което означава нарастване на заплатата му с поне около 30% повече, тъй като съм запознат с нивата на заплащане на корабните екипажи. Затова моля да задължите ответника да представи копие от актуалния си трудов договор, по който работи в момента при корабособственика „О.G.“, от който да е видно какво е брутното трудово възнаграждение понастоящем. Ответникът в съдено заседание в първата инстанция заяви, че приблизително в рамките на 12 месечен период е 6 месеца на контракт и 6 месеца на брега.

АДВ. П.: Не съм в състояние да кажа дори в днешно съдебно заседание размер на трудовото възнаграждение. Искането е относимо и допустимо. Ще ангажирам такива доказателства.