Решение № 879 от 17.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. Бургас, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

К. Гр. Стоянов

Т. Т. Русева Маркова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от К. Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242100501840 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивната жалба на „Хелио – тур-с“АД , ЕИК 102004621 против Решение №1630/06.08.2024г., постановено по гр.д. № 8390/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен иска на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК 102004621 за приемане за установено по отношение на Б. Д. П., ЕГН **********, Г. Д. Х., ЕГН **********, Ж. Г. Ш., ЕГН ********** и „ТРАНСФОРМЕР“ ООД, ЕИК 202505010, че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, с площ 1299 кв. м, находящ се в гр. Созопол, м. Мапи, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, категория на земята пета по КККР на гр. Созопол, одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи: изток - ПИ с идентификатор ***, юг, запад и север ПИ с идентификатор ***, на основание приватизационна сделка от 05.07.2000 г. и осъждане на ответника „ТРАНСФОРМЕР“ ООД, ЕИК 202505010 да предаде владението му , както и е отхвърлен иска на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД за приемане за установено по отношение на Б. Д. П., Г. Д. Х., Ж. Г. Ш. и „ТРАНСФОРМЕР“ ООД, че същото е собственик на недвижимия имот с идентификатор ***, с площ 1299 кв. м, находящ се в гр.

Созопол, м. Мапи по КККР на гр. Созопол, одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, на основание давностно владение и осъждане на ответника „ТРАНСФОРМЕР“ ООД да предаде владението му , а също така и е отхвърлен иска на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД за прогласяване на нищожността на договор за покупкопродажба във формата на нотариален акт №**, том *, рег. № ****, дело № **** от 1

**.**.20** г. на Служба по вписвания - Бургас, с който ответниците Б. Д. П., Г. Д. Х. и Ж. Г.

Ш. продават на ответника „ТРАНСФОРМЕР“ ООД имот с идентификатор ***, с площ 1299 кв.м., находящ се в гр. Созопол, м. Мапи, поради липса на основание, противоречие на закона и накърняване на добрите нрави. С решението ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответниците Б. Д. П., Г. Д. Х., Ж. Г. Ш. съдебни разноски в размер на 5100 лв., а на ответника „ТРАНСФОРМЕР“ ООД съдебни разноски в размер на 3110 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД. В същата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства.

Изтъкват се редица факти и обстоятелства относно предисторията на имота, за които се твърди, че са относими към процесния имот и правото на собственост на дружеството ищец върху него и които не били съобразени от съда. Твърди се, че неправилно районният съд приел, че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД не е доказало правото си на собственост на основание приватизационна сделка и уредения в чл. 17а от ЗППДОП придобивен способ, предпоставките на който в случая били налице, като в тази насока се излагат подробни аргументи. Сочи се, че от 2000г. до 2017г., както и от м. юли 2021г. до м. април 2022г. къмпинг „Каваци“, включващ и процесния имот, е бил владян постоянно, явно и необезпокоявано от дружеството. Твърди се, че преди това придобивната давност е настъпила в полза на държавата за периода 1971 – 1994 г., а дружеството е присъединило владението си като правоприемник на ТК „Балкантурист“. Акцентира се, че по реда на косвения съдебен контрол е прогласена нищожността на решението на Поземлена комисия гр. Созопол, с което процесният имот бил реституиран в полза на ответниците Б. Д. П., Г. Д.

Х. и праводателя на ответника Ж. Г. Ш.. „ХЕЛИО-ТУР-С” АД бил добросъвестен владелец, поради което при приложение на кратката придобивна давност дружеството е придобило собствеността през 2005г., евентуално през 2010г. при приложение на 10-г. давност. Твърди се, че в мотивите на обжалваното решение, съдът разгледал единствено възражения на ответниците по отношение на давност, която текла след месец юни 2017 г., т. е. в периода след като владението на къмпинга включително и процесния имот било отнето по насилствен начин от фирмите „Джи Енд Джи 90“ ЕООД и „Делта гард“ ЕООД, но не и преди този момент. Установено било от представените по делото договори за наем, че дружеството отдавало имота под наем. От показания на св. Т., къмпингувал в процесния имот, се установявало, че в периода от 2010 г. до 2017 г. същият заплащал наем на „ХЕЛИОТУР-С” АД или негов наемател и едва от 2018 г. нататък започнал да заплаща за караваната си на други лица - отнелите владението на къмпинга от „ХЕЛИО-ТУР-С” АД. Едва през 2020 г. свидетелят и другите къмпингуващи в процесния имот разбрали за реституционни претенции. Единственото доказателство за спорове по отношение на процесния имот била жалбата на ответниците Б. Д. П., Г. Д. Х. и Ж. Г. Ш. до полицията относно отнето владение на процесния имот от 2020 г., но същата била насочена срещу дружеството „Джи Енд Джи 90“ ЕООД, което според свидетеля на ответниците - М. Н. е стопанисвало процесния имот, заплащайки обезщетение на реституираните собственици. При тези съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се признае 2 за установено, че ищцовото дружество е собственик на процесния имот, съответно ответниците да бъдат осъдени да предадат владението му на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД. Към жалбата се представя скица - извлечение от КАИС в мащаб 1:584, за която се твърди, че е комбинирана скица на Кадастрален план на къмпинг „Каваци”, приет през 1997 г. от Главно управление по геодезия картография и кадастър към Министерство на териториалното развитие и строителството и сегашните граници на всички самостоятелни имоти попадащи на територията на къмпинга. Твърди се, че това доказателство се представя пред въззивна инстанция, защото онагледява заключението на вещо лице, прието от първостепенния съд, който обаче в мотивната част на атакуваното решение посочва, че не кредитира същото.

Твърди се, че с некредитирането на експертизата ищецът е поставен в процесуална изненада и е лишен от главно доказателствено средство, поради което в тази връзка се прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на посочените в жалбата въпроси.

Ответните страни Б. Д. П., Г. Д. Х., Ж. Г. Ш. чрез адв. Вълчо Чолаков оспорват въззивната жалба като неоснователна. За правилен се сочи изводът на първоинстанционния съд, че с представените пред него съдебни актове решение по гр. д. № 3046/2000 г. на БРС, в. гр. д. № 1260/2002 г. по описа на БОС, касационно дело № 686/2004 г. по описа на ВКС „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД не се легитимира като собственик на имота. Излага се, че в диспозитивите на съдебните актове липсва установителна част по отношение на собствеността върху имота. Отмененото решение на БРС съдържало единствено осъдителен диспозитив за предаване на имота, а с влязлото в сила решение на БОС /потвърдено от ВКС/ се отхвърля заявената претенция за предаване на владението. Цитираните актове не установявали категорично, че „ХЕЛИО- ТУР-С“ АД е собственик, освен това тези съдебни решения не били надлежно вписани от ищеца в законоустановения срок в Службата по вписванията. Сочи се, че едва с въззивната жалба се излагат твърдения за историята на процесния имот в периода 1962 г. – 1990 г., което е недопустимо, като освен това въззивникът цитирал непредставени по делото документи - протоколи, заповеди и други, с които въззиваемите не са запознати и няма как да вземат становище по тях. Оспорва се да са налице елементите от фактическия състав на твърдяното от дружеството придобивно основание по чл.17а от ЗППДОП /отм./ Твърди се, че държавата не е придобивала собствеността върху процесния имот, съответно не е прехвърляла права върху ТК „Балкантурист“, сочи се че по делото не са представени доказателства, че процесният поземлен имот е бил заприходен в баланса на ТК „Балкантурист“ Созопол, че липсвало универсално правоприемство между ТК „Балкантурист“ Созопол и ищеца „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД като в тази връзка се излагат подробни съображения. Навежда се и че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД не успяло да докаже, че в негова полза е изтекла придобивна давност, считано от 05.07.2000 г. Обстоятелството дали имотът е бил включен в активите на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД не доказвал факта на установяване на владение върху същия. Представените договори за „ХЕЛИО-ТУР- С“ АД и „ТХ Русалка холидейз“ АД, също не можели да установят изпълнение на задължението на наемодателя да предаде фактическата власт върху имота на наемателя, още повече, че по делото не се установявало наемодателят да е упражнявал в 3 даден момент фактическа власт върху имота, която да предаде на наемателя. Представените договори не касаели изрично процесния имот, а и същите били с най-ранна дата на сключване 01.02.2009 г., т. е. за владение преди тази дата до 05.07.2000 г. също липсвали доказателства. За останалата част от твърдения период били събрани гласни доказателства, от които безспорно се установявало, че дори в части от периода да е осъществявано владение от страна на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, то същото не е било непрекъснато и спокойно.

Показанията на свидетеля Е. относно владението на процесния имот от 2000 г. до 2017 г. били изолирани и неподкрепени с нито едно друго доказателство по делото. Представената по делото и неоспорена от ищеца Докладна записка с вх. № 26-X-60/03.05.2000 г. от тогавашния изп. директор на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД - гр. Созопол до Министъра на икономиката, също установявала, че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД - гр. Созопол не е владял реституираните имоти, в това число и върху процесния имот /поради което дружеството търсило съдействие от държавата за безпроблемно организиране на туристическия сезон.

Поради това, безспорно през 2000 г. процесният имот не е бил във владение на „ХЕЛИОТУР-С“ АД, а във владение на ответниците по делото. Акцентира се, че за първи път с въззивната жалба се изразява становище, че придобивната давност е настъпила в полза на държавата за периода 1971 г. – 1994 г., дотолкова доколкото „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД се явявало правоприемник на „ТК Балкантурист“. Това твърдение противоречало и на другото твърдение на въззивника, че собственик на процесния имот е държавата на основание успешно осъществена отчуждителна процедура. По отношение твърденията относно отнетото владение през 2017 г. и въвода през 2021 г. от ЧСИ същите безспорно доказвали, че дори да е упражнявано владение от страна на въззивника, то не е било спокойно, явно и несмущавано. По отношение на заявените от въззивника доказателствени искания се взема становище за неоснователност на същите.

От ответната страна „ТРАНСФОРМЕР“ ООД чрез адв. Т. Илиева е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че от ангажираните от ищеца с исковата молба доказателства, както и събраните от вещото лице такива при изготвяне на заключението не може да се приеме, че е завършен фактическия състав на процедурата по чл. 17а ЗППДОП (отм.), която да легитимира ищцовото дружество като собственик на процесния имот. Излага се, че за посочените за първи път с въззивната жалба твърдения във връзка с историята на имота липсват събрани по делото доказателства, като единствено посочения под № 5 Акт № 1 от 12.07.1972 г. се намира в преписката по делото, като приложен към експертизата, но и от същият не може да бъде изведен категоричен извод, че процесния имот е част от посочените в протокола 350 дка и съответно да бъде ценен като относимо към спора доказателство. Твърди се, че към момента на отреждане на терените за къмпинга са действали разпоредбите на чл. 6 от ЗОРЗ, който уреждал реда за завземане на тези земи при дължимо обезщетение на собствениците - чл.20 от закона. По делото обаче липсвали каквито и да било доказателства за изпълнена процедура, което налага извода, че земята не е валидно одържавена, поради което държавата не е могла да се разпорежда и да прехвърли права на ТК „Балкантурист". Приложения АДС 4

Разпечатката съдържа 20 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9405aef-99f1-439e-85d6-3c273a5ee275