Решение № 950 от 22.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Пловдив, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330116790 по описа за 2021 година

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Ищецът Г. Л. Д. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на *** на ответното дружество, както и да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - "*** "***"", по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът “***“ ** – гр. **, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно като „***"", находящ се в гр. ***. С процесната Заповед, връчена на ищеца на 06.10.2021 г., на основание чл.189, чл.190, ал.1, т.4, предл.1, чл.190, ал.1, т.7 от КТ във връзка с т.2 и т.6 от стандартна работна процедура за приемане на стоки от 01.01.2011 г. и т.ІІ, предл. първо от Процедури и правила за ***, чл.192, чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195 от КТ на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратен трудовия му договор на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от датата на връчване на Заповедта.

Като конкретни причини за издаването й в Заповедта е посочено, че след извършена вътрешна проверка е било открито на 24.09.2021 г., че през периода 06.05 – 18.08.2021 г. по разпореждане на ищеца са били прехвърлени различни артикули от магазин “***“ към 1 магазин „***“, без тези прехвърляния да са били извършени физически и да са заприходени в счетоводството на „***“ по изрично разпореждане на Г.Д., а стоките са липсвали и в двата магазина, като не е постъпило и плащане за артикулите, поради което ищецът е причинил имуществена щета на ответното дружество в размер общо на 103 873, 49 лева, превишил е правата си с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, нарушил е задължението си да контролира наличностите на стока в поверения му магазин, не е подал информация и съответно – поискал и получил разрешение от Отдел „Продажби“ в Ценнтралния офис на работодателя, разпоредил се е с активи на стойност над 4 000 лева, без да има конкретно предварително одобрение – като с всичко това ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя и извършеното от него представлява други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел М. П. се установява, че действително ищецът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, подробно посочени в Заповедта.

Процесната Заповед съдържа всички законоустановени реквизити по чл.195 от КТ – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради неяснота какви точно нарушения се твърди да е извършил Г.Д.. Преди издаването на Заповедта ответникът е поискал на два пъти писмени обяснения от ищеца и той е представил такива – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед поради неизпълнение на задълженията на ответното дружество по чл.193, ал.1 от КТ. Заповедта е издадена и наказанието е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194 от КТ, а с оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са били извършени и поведението на ищеца, съдът намира, че наложеното на Г.Д. дисциплинарно наказание е съразмерно на извършените нарушения, а оттук – че са неоснователни наведените от него доводи за незаконосъобразност на Заповедта поради неспазване на сроковете по чл.194 от ГПК при издаването й и поради несъобразяване на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед отхвърлянето на този иск и предвид акцесорния характер на претенцията за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и обективно съединения с него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива, независимо от изхода от спора, не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Л. Д., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: ***, *** **. Н.Ш., против “***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***., представлявано от *** Н. Г. и Ф. А., със съдебен адрес: ***., **. А.Д. и **. Д.Н., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – за признаването за незаконна и отмяната като такава на Заповед № ***г. на *** на ответното дружество И възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - "***", като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 22.03.2022 г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3