Определение № 1864 от 18.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20261100203272 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 НПК.

Съдът е сезиран с жалба от П. С., обвиняем по д.пр. № 136/26 по описа на Сл.Отд. при СГП, пр.пр.№ 8130/24 по описа на СГП, против Постановление от 23.04.2026 г., с което наказателното производство против него е било прекратено. Посочва изрично, че го обжалва само относно основанието за прекратяване, като счита, че неправилно то е било прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК (недоказаност на обвинението), а е следвало да бъде прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК – деянието не е извършено. Акцентира, че се позовава на принципа да не се влошава положението на обжалващия. Прави искане да се промени основанието за прекратяване, като се приеме сочената от него правна квалификация, която е по-благоприятна за него.

Защитникът му, редовно уведомен, не е подавал жалба. Останалите обвиняеми и защитници нямат право на жалба.

Съдът, след като проучи материалите по делото, установи следното:

Най-напред следва да се посочи, че са напълно основателни подробно изложените доводи от страна на жалбоподателя С., че в рамките на съдебното производство, образувано по негова инициатива, той се ползва от забраната съда да влошава положението му. Макар и това правило да не е ясно и изрично посочено в чл. 243 ал. 5-6 НПК, все пак то е приложимо по аналогия на закона съобразно чл. 336 ал. 2 НПК. Това означава на първо място, че е налице невъзможност съдът да отмени Постановлението за прекратяване и да даде указания на СГП да продължи наказателното преследване против него; а също така, на второ място, че е налице и невъзможност при преценка на избраното от СГП основание за прекратяване на наказателното производство съдът да изложи доводи, в подкрепа на извода на СГП, които не фигурират в самото това Постановление. Отново в този случай ще е налице влошаване на положението на обжалващия, доколкото въз основа на служебно установени от съда 1 фактически и правни положение ще бъде установено неблагоприятно за него обстоятелство, свързано с доказаността или недоказаността на обвинението против него.

Практически това означава, че съдът следва да прецени основателността на извода на СГП относно наличието на недостатъчно доказателства (но не и липсата на такива) само като отчете показанията на св. Т., посочен в обжалваното Постановление.

На първо място следва да се посочи, че П. С. е бил привлечен като обвиняем за деяние по чл. 242 ал. 4 във вр. с ал. 1 б. „б“, „д“, „ж“ във вр. с чл. 20 ал. 4 във вр. с ал. 1 НК – за това, че на 10.06.2023 г е подпомогнал Н.Н. и С.Д., извършители, чрез посредствено извършителство на трето лице, да пренесат с товарен автомобил през ГКПП Дунав мост гр.

Русе определено количество цигари без бандерол, без знанието и разрешението на митниците, с използване на документи с невярно съдържание, по поръчение на ОПГ, относно предмети за търговски цели, особено големи размери и особено тежък случай.

Конкретното помагаческо деяние на П. С. се изразява в това, че е отстранил спънки – а именно е осигурил служител от ГКПП Русе, който да помогне да се пренесат с този товарен автомобил цигарите без бандерол.

С обжалваното Постановление е прието, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че обв. С. е извършител на това деяние, доколкото той се подкрепя само от показанията на св. Д.Х.Т.. Изложени са доводи, че при липса на безспорно установяване на съпричастността му не може да се внесе обвинение в съда.

Видно от показанията на св. Д.Т. (т. 14 л. 44 от досъдебното производство), митнически служител на ГКПП Дунав мост, който посочва, че има конфликти с ръководството на този ГКПП, доколкото е подавал сигнали за злоупотреби; посочва, че срещу него са започнали наказателни производства; посочва, че е водил разговори по този въпрос с обв. С., ръководен орган от ГКПП Аерогара София, който му предложил помощ – но насреща поискал да окаже съдействие тежкотоварен камион да премине безпрепятствено през ГКПП Дунав мост, който карал „малко цигарки“. Св. Т. посочва, че обещал съдействие. Посочва кой е телефонният номер на обв. П. С.. Посочва, че първоначално не осъществявал исканото от него съдействие, доколкото очаквал да получи обещаната помощ относно водените против него наказателни производства; след като част от тях били прекратени, провел втора и трета среща с обв. С.; след това се съгласил да окаже съдействие, като пропусне посочения от обв.

С. камион; дава неясни показания относно неговата роля относно безпрепятственото преминаване на камиона през българския ГКПП; подобно посочва какво се е случило, след като този камион бил задържан на румънския ГКПП, вкл. и за реакцията на обв. С.. Посочва за последващите си контакти с него, по повод отстраняването му от длъжност (обв. С. обещал да помогне).

Посочва и за контактите си с други лица, отново във връзка с осигуряване на безпрепятствено преминаване на камиони през ГКПП Русе и във връзка с водените против него производства, вкл. и относно търсеното от негова страна на влияние да се отмени уволнението му.

2

При така установените фактически положения съдът приема следното:

Налице е съществена разлика относно основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК (деянието не е извършено; не е извършено от обвиняемия; не е престъпление) и по чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК (деянието не е доказано). В първия случай или поначало няма доказателства за извършване на деянието или за неговото авторство (или пък то поначало не е престъпно), или пък наличните доказателства нямат достатъчна степен на убедителност; във втория случай има такива доказателства и те имат определена степен на убедителност, но тя не е достатъчна за внасяне на обвинението в съда.

По настоящата прокурорска преписка, конкретно относно обв. С., е налице втората хипотеза. Както бе посочено по-горе, следва да се обсъждат само показанията на св. Т., доколкото именно те са използвани от СГП за мотивиране на обжалваното Постановление.

Тези показания са ясни, подробни, изчерпателни, последователни, като дават множество подробности относно контактите му с обв. С., вкл. и относно искането на последния да подпомогне преминаването на определен камион през ГКПП Дунав мост, където този свидетел работил като митнически служител. Тези показания следва да се приемат като имащи висока степен на достоверност. Поради това те са сериозна индиция, че действително е възможно обв. С. да е отправил такова искане към св. Т..

Отделно от това тези показания, предвид множеството проверими подробности, които се съдържат в тях (относно телефонни номера; относно водени дисциплинарни и наказателни прозводства против този свидетел; относно опитите за ходатайство – и не на последно място, относно процесното преминаване на камиона с контрабандните цигари без бандерол, който е в центъра на настоящето наказателно производство) не може да се определят като общи, хаотични, абстрактни и лишени от конкретика. Поради това те не може да бъдат игнорирани до такава степен, че да се приеме, че поначало няма никакви или поне достатъчно сериозни доказателства за евентуална съпричастност на обв. С. към разследваната престъпна дейност.

Поради това обжалваното Постановление следва да се потвърди

Воден от горното съдът и на основание чл. 243 ал. 6 т. 1 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 23.04.2026 г.по д.пр. № 136/26 по описа на Сл.Отд. при СГП, пр.пр.№ 8130/24 по описа на СГП, с което наказателното производство против П.

С., обвиняем по това дело, него е било прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК (недоказаност на обвинението).

3

Определението може да се обжалва от жалбоподателя и да се протестира от СГП в 7 дневен срок от уведомяването им пред Софийски апелативен съд.

Копие от него да се изпрати на жалбоподателя и на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4