Акт от 18.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12656 гр. С., 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110133122 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. С. З. срещу З.

Предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за сумата от 355,44 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лечение, от които 320,00 лева – разход за извършване на ЯМР на лумбален отдел и 35,44 лева – разходи за закупуване на Волтарен Гел; Долоксиб таблетки и Нолпаза таблетки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 20.12.2021г. около 07,55 часа в гр. С., по ул. „Т.“, с посока на движение от ул. “П.“ към ул. “Г.“, К. М. Ч. управлявал тролейбус марка “Ш.“, модел “.” с инв. № .. На горепосочената дата, около 07,54 часа Ц. С. З. се качила в тролейбуса от С.”.

Насочила към намиращото се в тройлебуса устройство, за да валидира картата си. По същото време водачът на тролейбуса рязко натиснал спирачки. Вследствие на силните инерционни сили ищцата загубила устойчивост и паднала по гръб в салона на автобуса, като ударила главата си в желязна тръба.

Водачът на превозното средство, осъществяващо превоз на пътници, което предполага професионални умения и качества, бил длъжен да съобрази условията на движението и да управлява тролея сигурно и безопасно, както спрямо останалите участници в движението, така и по отношение на пътниците в него.

В резултат на протиправното поведение на водача К. Ч., на ищцата били причинени следните травматични увреждания: контузия на долната част на гърба и таза/кръвонасядане и оток в долната част на гръбначния стълб; кръвонасядане в долния край на гърба - поясно кръстно; контузия на раменния пояс и мишницата; посттравматичен медуларен едем на маса латералия на сакрума в ляво; дискови хернии на нИ. L1-L2 и L5- S1; увреждания на 1 междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с миелопатия; изгладена ломбална лордоза.

След ПТП ищцата Ц. З. била транспортирана от екип на ЦСМП до У. с оплаквания от силни болки в областта на гърба, таза и ляв горен крайник. След извършени образни изследвания и след проведени консултативни прегледи с лекари - специалисти, били установени следните травматични увреждания: контузия на долната част на гърба и таза/кръвонасядане и оток в долната част на гръбначния стълб; кръвонасядане в долния край на гърба - поясно кръстно; контузия на раменния пояс и мишницата. Ищцата е освободена от болничното заведение в назначена терапия.

Поради продължаващи оплаквания от болки в областта на гръбначния стълб, на 29.12.2021г. било извършено ЯМР изследване на поясния отдел на гръбначния стълб. На 21.12.2021г., 23.12.2021г. и 03.01.2022г., З. била прегледана от специалист - съдебен лекар.

На 04.03.2022г. ищцата била прегледана от д-р Росица Шейтанова - специалист по Физикална и рехабилитационна медицина. Във връзка с лечението си ищцата Ц. С. З. направила разходи, както следва: на 06.01.2022г. сумата от 320.00 (триста и двадесет) лева за извършване на ЯМР изследване на лумбален отдел; на 08.02.2022г. сумата от 35.44 (тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) лева за закупуване на Волтарен гел;

Долоксиб таблетки и Нолпаза таблетки.

Ищцата твърди, че към датата на настъпване на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника. С молба с вх. № 99-155/11.01.2022г. и молба с вх. № 99-671/10.02.2022г. ищцата сезирала ответното дружество за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, като с молба с вх. № 99-2364/05.05.202г. била представена банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението. Не последвало изплащане на претендираното обезщетение, поради което предявява настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на водача на тролейбус с инв. № ., марка „Ш.”, валидна към 20.12.2021г. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача на тролейбуса. Оспорва, уврежданията на ищцата и претендираните имуществени вреди да се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП, включително разходите, които се претендират, да са били наложителни.

Оспорва и размера на вредите. Оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП.

При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата /последната пътувала права без да се държи/.

Била отказала и диспансеризация, което допринесло за тежестта на вредите. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ в тежест на ищеца е да установи следните релевантни факти и обстоятелства: наличие на договор за застраховка 2 гражданска отговорност, сключен от ответника, който да покрИ. риска от възникване на отговорност за вреди в правната сфера на водача при управление на процесния тролейбус; реализиран застрахователен риск – причинени от застрахованото лице имуществени вреди на ищеца – разходи за лечение, които се намират в причинна връзка с противоправното поведение на деликвента; вид и размер на вредите; отправена от ищеца писмена застрахователна претенция към ответника, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от застрахователя.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяването на дълга. В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахованото при него МПС, както и да докаже възраженията си.

На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основана своите искания или възражения.

По допустимостта на исковете по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.

Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

От представените по делото като писмени доказателства, а именно: молба вх. № 99- 155 от 11.01.2022г., молба вх. № 99-256 от 18.01.2022г., молба вх. № 99656 от 09.02.2022г., молба вх. № 99-671 от 10.02.2022г. /л. 32-35 от делото/ се установява, че още на дата 11.01.2022г. ищцата е депозирала пред ответното дружество претенция за изплащане на обезщетение във връзка с направени от нейна страна имуществени разходи /щети/, включително направен ЯМР. С молбата от 10.02.2022г. ищцата допълнително претендира заплащане на щети – разходи за заплащане на медикаменти, като към датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.06.2022г. несъмнено е изтекъл предвиденият от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен рекламационен срок относно претърпените от ищеца имуществени вреди от проведено допълнително лечение.

По делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в полза на ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с претендираната сума, касаеща лечение по процесните фактури. С оглед на това, за ищеца не е налице предвидената от нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална пречка, препятстваща защитата му по исков ред.

Ето защо предявеният от него иск е допустим.

По иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за имуществените вреди:

Съдът, с оглед процесуалното поведение на страните приема за безспорно и 3 ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП гражданската отговорност на водача на тролейбус марка „Ш.” с инв. № . е била застрахована при ответника ЗАД „. – З.” АД.

От материалите по административно-наказателната преписка, събрана във връзка с издаване на НП № 21-4332-028016 от 04.02.2022г. /л. 92-109 от делото/ се установява, че с наказателното постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на К. М. Ч. за това, че: на 20.12.2021г. в гр. С., около 07,55ч. на ул. „Т.”, при управление на Тролейбус Ш. с инв. № ., регистриран на „С., движейки се в посока от ул. „П.” към ул. „Г.”, поради непредпазливост, при рязко спиране на ППС, създава опасност за живота и здравето на хората в салона, което е довело до падане на пътничка в тролейбуса – Ц. С. З. ЕГН **********, което е довело до причиняване на телесни увреждания на пострадалата, с което е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. С наказателното постановление на виновния водач на основание чл. 185 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева. Видно от придружителното писмо на ОПП-СДВР и от отбелязването върху НП, последното е влязло в сила на 15.03.2022г.

Виновното и противоправно поведение на водача на тролейбуса, както и причиняването и вида на телесните увреждания на ищцата Ц. З. в резултат на инцидента, както и причинно-следствената връзка между поведението на водача на тролейбуса, се установяват от приобщените по делото: комплексна АТЕ и СМЕ, медицинските документи, приобщени по делото – предмет на изследване на експертизата, както и от разпита на свидетелите А. Г. З. и И. Я. Я..

Така, от показанията на свидетелката А. З. /очевидец на инцидента/ се установява, в деня на инцидента сутринта се возила в тролейбус № 6 в посока от жк. „Л., като на една от спирките са качила ищцата. След това се опитала да се чекира, при което тролейбусът тръгнал, след което рязко спрял, при което Ц. З. паднала назад на земята и си ударила главата в желязото, предназначено за хващане на хора с инвалидни колички. След това ищцата седнала на една седалка, някой от пътниците й дал валериан за успокоение.

Инцидентът с ищцата бил видян и от свидетелката И. Я., която също се возила в тролейбуса, и видяла момента, в който ищцата била вече на земята след падането.

Свидетелката потвърждава заявеното от А. З. относно обстоятелството, че падането на земята на ищцата е било резултат на рязкото тръгване и рязкото спиране на водача на тролейбуса.

Показанията на двете свидетелски кореспондират помежду си относно релевантните факти, както и на заключението на комплексната АТЕ и СМЕ, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От показанията на свидетеля К. Ч. – водач на тролейбуса към момента на инцидента, се установява, че причина за рязкото спиране е наличие на заледен участък от пътя, като съгласно твърденията на свидетеля, спирането е довело до задействане на ABS системата на превозното средство. Съдът не намери основания да изключи показанията на свидетеля Ч. в посочената част, доколкото същите са логични и вътрешно безпротиворечиви.

4

Съдът кредитира и приетата по делото комплексна АТЕ и СМЕ, която е дала пълни и обосновани отговори на поставените въпроси:

Съгласно заключението на експертизата: От материалите по делото е видно, че при ПТП на 20.12.2021 г. пострадалата Ц. С. З. е получила следните травми: Контузия на главата; Контузия на долната част на гърба и таза- оток и кръвонасядане между двете седалищни области, постравматичен оток на кръстната кост в ляво (маса латериалия вентрално); Контузия на лявото рамо.

Съгласно заключението механизмът на ПТП е следният: На 20.12.2021 г. около 17:55 часа, тролейбус „Ш. .“, с инв. № . се движи в гр. С. по ул. „Т.“, с посока от ул. „П.“ към ул.

„Г.“ и в района на ., водачът предприема рязко потегляне и спиране (според свидетелските показания), вследствие на което в салона на превозното средство пада пътничката Ц. С. З..