Решение № 857 от 04.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 857

Смолян, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА канд № 20267230600164 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Ш. М. К. [населено място] срещу Решение №7/2.03.2026г. по АНД 79/25г. на РС- [община], с което е потвърдено НП№ 21-029/28.10.2025г. на началник отдел РК южна [държава] към отдел Рибарство и контрол- Южна [държава] към ИАРА, с която на лицето е наложена глоба в размер на 600 лева и е отнет предмета на нарушението. В жалбата се сочи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, които първоинстанционният съд не е приел за доказани, а административният орган не е изложил мотиви за тях. Иска се отмяна на решението, отмяна на НП и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Излагат се подробни доводи и съображения относно маловажността на случая. Претендират се разноски.

Ответникът по касация - Началник отдел РК южна [държава] към отдел Рибарство и контрол- Южна [държава] към ИАРА в с.з. не изпраща представител, не депозира становище.

Представителят на ОП- [област] заема становище за неоснователност на жалбата и пледира решението да се остави в сила.

Касационната инстанция счита, че решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

С атакуваното решение съдът е потвърдил НП, издадено на жалбоподателя за нарушение по чл.38 ал.1 ЗРА, с което на основание чл. 75 ал.1 му е наложена минималната предвидена в закона глоба от 600лв. и е отнет предмета на нарушението. При липса на потенциал за събиране на нови доказателства и правилна преценка на наличните, съдът е обосновал правилен извод за консумиран състав на нарушението. Гласните доказателства са еднопосочни относно авторството, времето, мястото, начина на извършване на нарушението и предмета на нарушението, като по делото няма спор относно маломерността на уловените от жалбоподателя пъстърви, които са под 23 см. Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно – чл. 218 АПК.

Спорният въпрос по настоящото касационно производство, залегнал в жалбата е дали това нарушение се явява "маловажен случай". В § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието "маловажен случай". В обжалваното НП наказващият орган е посочил, че деянието не представлява маловажен случай поради несъответствието му с основните принципи по чл. 1 ал.2 ЗРА, включително с правилата за отговорен риболов. Преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол и няма пречка ако съдът установи, че преценката на наказващия орган е неправилна, да приложи чл. 28 ЗАНН. В случая, наказващият орган очевидно е дал отрицателен отговор на въпроса за маловажността, съдът също е приел, че случаят не е маловажен. Според чл. 57 ал.1 т.8 ЗАНН, НП трябва да съдържа отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. В случая в НП е посочено, че е взета предвид тежестта на нарушението, подбудите, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, имотното състояние на дееца. Това изброяване макар формално, покрива изискванията на последно посочената разпоредба и не нарушава правата на дееца, респ. не се явява съществено, тъй като е наложена глоба в минималния размер, предвиден в закона. Касационната инстанция счита, че преценката на въззивния съд за липса на маловажност е основана на доказателствата, тъй като става дума за улов не на една маломерна риба, а на шест броя, което предвид твърденията на касатора за дългогодишен стаж в риболова, води на умисъл в поведението на дееца, а не на грешка при улова. Важността на охраняваните обществени отношения, свързани с опазването на рибния ресурс на определен етап от развитието на рибите с цел съхраняване на тяхната популация, са обусловили приемането на законови правила, според които уловът на риба с тегло и размери под минимално допустимите се квалифицира като противоправно и общественоопасно съставомерно деяние по чл. 38, ал. 1 ЗРА. Административните наказания не са самоцел, те имат предназначението да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. В случая налагането на глоба в минимален размер не се явява прекомерно и не надхвърля целите на специалната превенция.Предвид това изводът на въззивния съд за липса на маловажност е обоснован.

Като има предвид изложеното съдът счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното Административен съд [област]

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7/ 2.03.2026г. по АНД №79/25г. по описа на РС - [община].

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: