Решение № 501 от 07.12.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Ловеч, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310101301 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с ИМ, подадена от адв. Д. В. М., съд.адресат: *********, в качеството му на пълномощник на М. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: ***** против „ПРОФИ КРЕДИТ Бългаия“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.

Мотописта, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама управители:

Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищов Чула Ищецът излага в ИМ, че доверителката му е страна по Договор за потребителски кредит №*****, подписан с ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.

Съгласно договора за потребителски кредит, ищцата трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1235.96лв., при срок на кредита от 18 вноски. Наред с това съгласно Договор за потребителски кредит №***** ищцата трябвало да заплати възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1000лв. По този начин общата сума, която ищцата следвало да заплати е в размер на 2235.96лв., разпределени на 18 вноски по 124.22лв.

Ищцата счита, че клаузата от Договор за потребителски кредит №*****, сключен между нея и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1000лв. е нищожна на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като излага следните съображенията: Изтъква, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Позовава се на съдебната практика. Отбелязва, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на 1 принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.

Посочва, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.). Изтъква, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК. Твърди, че допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Счита, че допълнителните услуги предвидени в Договора за кредит представляват по своята същност „такси за усвояване и управление на кредита“.

Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

Твърди, че така уговореният допълнителен пакет от клаузи от Договор за потребителски кредит, които предвижда заплащането на възнаграждение в размер на 1000лв. е нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Наред с това, намира, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като съшита е необосновано висока. Излага, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Счита, че по посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. Навежда довод, че с процесната клауза предвиждаща заплащането на допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Поддържа, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Отбелязва, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПP по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че е налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Посочва, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. От ЗЗП. Изтъква, че в тази 2 насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната.

Същевременно, според ищеца, посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО, /Решение №1510/13.12.2019г, по в.гр.д.№2373/2019г. на ПОС/. Твърди, че също така има и нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с§13а, т.9 от ДР на ЗЗП.

На следващо място, ищцата твърди, че клаузите регламентиращи допълнителни услуги от Договор за кредит, са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита още, че клаузите регламентиращи допълнителни услуги от Договор за кредит не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.

Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузите за допълнителни услуги от същия са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В петитумната част ищцата е отправила искане съдът да се произнесе с решение, с което да обяви за нищожна клаузата от Договор за потребителски кредит №*****, сключен между ищцата и „Профи Кредит България“ ЕООД, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер на 1000лв., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10а, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Претендирани са и сторените разноски по настоящето производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Застъпва становище за допустимост на предявения иск, но счита същия за неоснователен. Изложени са подробни съображения. Счита, че с оглед практиките на пазара, разглеждането на искането за кредит не е дейност, за която е забранено събирането на такса по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Навежда довод, че предоставените от кредитора допълнителни услуги представляват своеобразни възможности за едностранна – по желание на ищеца – промяна на погасителния план по договора му за кредит. Също така, в чл.10а, ал.1 от ЗПК изрично е предвидена възможността кредитор по договор за потребителски кредит да предлага на потребителите – кредитополучатели допълнителни услуги, за които да събира допълнителни такси, като ЗПК не предвижда каквито и да е ограничения относно начина, по който да бъдат предлагани допълнителни услуги – дали поотделно или като пакет от услуги. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените установителни искове за прогласяване за нищожни клаузите в процесния ДПК. Претендира направените съдебни и деловодни разноски.

В с.з. ищецът М. Ц. А. не се явява и не се представлява. Преди заседанието по същество е постъпило писмено становище от упълномощения адв. Д. М., в което заявява, че поддържа изцяло депозираната искова молба като наред с изложените в ИМ основания, изтъква и допълнителни аргументи в подкрепа на исковите твърдения. Представен е списък 3 на разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът –„ ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД не изпраща представител в о.с.з.

Депозирано е писмена молба от пълномощника – юрк. К. М.. Поддържа подаденият отговор на исковата молба и по същество моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е установено, че на 09.09.2021 г., между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, и ищцата М. Ц. А., като клиент, е сключен посочения в исковата молба и приложен по делото Договор за потребителски кредит №*****, при следните параметри: сума на кредита: 1000 лева; срок на кредита: 18 месеца; размер на вноската по кредита: 74,22 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,77%; годишен лихвен процент: 41.00 %; лихвен процент на ден:0,11% .

Съгласно договора, при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, посочена в т.5, а именно:

„Фаст“ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“ – предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга „Флекси“ е подробно описан в общите условия на „ПРОФИ КРЕДИИТ България“ ЕООД към договорите за потребителски кредит. Уговореното възнаграждение, съгласно ДПК е, както следва: за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 300.00лв. и за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 600.00 лв. или общо 900.00 лв., като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е в размер на 50.00 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Налице е клауза, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.