Присъда № 30 от 04.02.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 30, постановена на 04.02.2026 г. по НОХД № 4947 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна.

Производството по НОХД № 4947 по описа за 2025 г. на Районен съд Варна е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 540 по описа за 2025 г. на Първо РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. Л.Д.Г., с ЕГН: **********, с адрес: * и срещу обв. Д.И.В., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс.

Л.Д.Г. за това, че в периода от 02.04.2025 г. до 06.04.2025 г., в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Д.И.В. като съизвършител, отнела чужди движими вещи от владението на П.И.С. и И.П.В., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както следва:

- в периода 02 – 06.04.2025 г. в гр. Варна, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – взломяване на входна врата на избено помещение, отнела чужда движима вещ — 1 бр. велосипед „Драг“ на стойност 609.55 лева (шестстотин и девет лева и петдесет и пет стотинки), от владението на И.П.В., собственост на Г.А.М., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои

- на 05/06.04.2025 г., в гр. Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – срязване на метална проволка, отнела чужда движима вещ – 1 бр. велосипед „Орикс Севън“ на стойност 990.00 лева (деветстотин и деветдесет лева) от владението на П.И.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като всички вещи са на обща стойност 1599.55 лева (хиляда петстотин деветдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки) – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Варненска районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс.

Д.И.В. за това, че в периода от 02.04.2025 г. до 06.04.2025 г., в гр. Варна, в условията на повторност и продължавано престъпление, в съучастие с Л.Д.Г. като съизвършител, отнел чужди движими вещи от владението на П.И.С. и И.П.В., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени както следва:

- в периода 02 – 06.04.2025 г., в гр. Варна, чрез повреждане на преграда, 1 здраво направена за защита на имот – взломяване на входна врата на избено помещение, отнел чужда движима вещ – 1 бр. велосипед „Драг“ на стойност 609.55 лева (шестстотин и девет лева и петдесет и пет стотинки) от владението на И.П.В., собственост на Г.А.М., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои;

- на 05/06.04.2025 г., в гр. Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - срязване на метална проволка, отнел чужда движима вещ – 1 бр. велосипед „Орикс Севън“ на стойност 990.00 лева (деветстотин и деветдесет лева), от владението на П.И.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Всички вещи на обща стойност 1599.55 лева (хиляда петстотин деветдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки) и деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 04.02.2026 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4947 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. Г. и подс. В., намирайки, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства категорично се установява обективната и субективна съставомерност на престъпните деяния, за които е било повдигнато обвинение на двамата подсъдими. Предвид тази своя позиция, представителят на държавното обвинение моли за постановяване на осъдителна спрямо подс. Г. присъда, като предлага да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към минималния размер, предвиден в разпоредбата на в чл. 195, ал. 1 от НК, което да бъде намалено с 1/3, на основание чл. 58а, ал. 1 и същевременно което бъде отложено за срок за от 3 години, на основание и по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение подс.

В. прокурорът намира за справедливо да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ също към минималния размер, предвиден в материалния закон, като наказанието му да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Представителят на държавното обвинение аргументи своето предложение наказанията на подсъдимите да бъдат индивидуализирани към минималния праг, предвиден в наказателния закон, тъй като предмета на престъпните деяния е частично възстановен, както и, че същият не е на особено висока стойност.

2

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 04.02.2026 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4947 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, служебният защитник на подс. В. - адв. Е.Ф. от АК – Варна поставя акцент в своята пледоария върху наказанието, което следва да бъде наложено на нейния подзащитен. Адв. Ф. счита, че в процеса по индивидуализация на наказанието следва да бъде съобразено и отчетено добросъвестното поведение на подсъдимия и изразеното съжаление за извършеното деяние, както и частичното възстановяване на настъпилите имуществени вреди. Служебният защитник на подс. В. моли съда да постанови присъда, с което да наложи на нейния подзащитен наказание „лишаване от свобода“ под минималния размер, предвиден в наказателния закон, което впоследствие допълнително да бъде редуцирано, предвид процедурата, по която протича съдебното следствие, а именно по реда на чл.

371, т. 2 от НПК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 04.02.2026 г. открито съдебно заседание по НОХД № 4947 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, служебният защитник на подс. Г. – адв. Е.Е. от АК – Варна, се присъединява към становището на представителя на Районна прокуратура за установеност на авторството и съставомерността на престъпното деяние, извършено от неговата подзащитна. Адв. Е. обръща внимание на съда, че подс.

Г. е извършила инкриминираното деяние, след употреба на наркотични вещества, но подчертава, че същата по своя воля е възстановила част от причинените щети. Според служебният защитник на подс. Г., наказанието, което следва д абъде определено на подсъдимата следва да бъде под минималния размер, предвиден в наказателния закон, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подс. Д.И.В. се присъединява към позицията на своя защитник адв.

Е.Ф., като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, изразява съжаление за извършеното деяние.

Подс. Л.Д.Г. също се присъединява към позицията на своя защитник адв.

Е.Е. от АК – Варна, като в предоставената й на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, изразява съжаление за извършеното деяние и моли да й бъде наложено наказание в минимален размер.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

3

На неустановена с конкретност дата в периода между 02.04.2025 г. и 06.04.2025 г. подс. Л.Д.Г. и подс. Д.И.В. се придвижили до ул. *, като двамата забелязали жилищната кооперация, разположена на адрес: * и решили да влязат в нея, за да се опитат да отнемат противозаконно някакви движими вещи, които впоследствие да отчуждят.

В изпълнение на взетото решение, двамата подсъдими влезли във входа на жилищната сграда, след което слезли по стълбите в избените помещения на сградата.

В едно от избените помещения, св. И.П.В. съхранявал велосипед „Драг“, който принципно бил собственост на неговата приятелка св. Г.А.М..

Подс. В. взломил със сила вратата към избеното помещение, в което бил съхраняван велосипеда „Драг“, като двамата с подс. Г. установили свое владение върху вещта, изнесли от жилищната кооперация и се отправили с нея в неустановена по делото посока.

В неустановен с точност времеви интервал в периода от 05.04.2025 г. до 06.04.2025 г. двамата подсъдими отново се предвижвали пеша по ул. *, като решили отново да влязат в жилищната сграда, разположена на адрес: *, за да се опитат отново противозаконно да отнемат някакви вещи, които впоследствие да продадат.

Двамата подсъдими влезли във входа на жилищната сграда и видели велосипед „Орикс Севън“, собственост на св. П.И.С., който бил закачен с метална проволка за парапета на първия етаж на сградата.

Подс. В. срязъл металната проволка с неустановен по делото предмет, след което двамата подсъдими установили свое владение върху велосипеда „Орикс Севън“, напуснали жилищната кооперация в неустановена по делото посока.

На 06.04.2025 г. подс. Г. и подс. В. посетили дома на св. С.Н.И. и го помолили да заложи двата велосипеда в заложна къща, за да получат някакви парични средства, като св. И. заложил инкриминираните вещи в заложна къща, находяща се на *, като получените средства предоставил на двамата подсъдими, които ги разделили помежду си.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на св. И.П.В., показанията на 4 св. П.И.С., показанията на св. С.Н.И. и показанията на св. Г.А.М.; изготвените в хода на досъдебното производство от вещите лица Д.Й.Й. и З.Е.Д. съдебно – оценителни експертизи; актуална справка за съдимост на подс. Д.И.В. и подс.

Л.Д.Г., изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен съд – Варна.

Доколкото подсъдимите Л.Д.Г. и Д.И.В., както и техните процесуални представители признават безусловно достоверността на обстоятелствата, обективирани в обвинителния акт, съдът счита, че няма някаква необходимост от подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебната фаза на наказателното производство доказателства.

Нещо повече - подс. Г. не само признава достоверността на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, но и признава, че със своето поведение е извършила престъпление с посочената от Прокуратурата правна квалификация, а именно по чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл. 194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.

По идентичен начин подс. В. също не оспорва и признава авторството на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Единствено за прецизност следва да се маркира, че съдът кредитира напълно показанията на свидетелите И.П.В., П.И.С., С.Н.И. и Г.А.М., които потвърждават обстоятелствата, описани в обвинителния акт и извършените деяния в периода между 02.04.2025 г. и 06.04.2025 г. на * в гр. Варна.

Стойността на отнетите вещи съгласно изготвените в хода на досъдебното производство съдебно – оценителни експертизи възлиза в общ размер на 1599.55 лева.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Родов обект на престъпните деяния по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. с чл.

194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК са правоотношенията на собственост и по - конкретно съвкупността от обществени отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване или запазване.

Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност – в случая предмет на деянието са два на брой 5 велосипеда, а именно „Drug”, модел “Grand Canyon” и „Orix“, модел „Seven“, на обща стойност 1599.55 лв.

Субектите на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – Л.Д.Г. и Д.И.В. са пълнолетни и вменяеми лица, способни да разбират свойството и значението на постъпките си, да ги ръководят и контролират.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в съзнателно прекратяване от страна на подсъдимите на фактическата власт на пострадалите лица върху техните собствени вещи и същевременно установяване на своя фактическа власт върху тях.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл - отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин. Те отлично са съзнавали общественоопасния характер на деянията си и са имали за цел настъпването на общественоопасните последици.