Решение № 260009 от 20.01.2022, Районен съд - Асеновград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 20.01.2022 г. гр.

Асеновград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЕВА секретар Йорданка Тянева като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1389 по описа за 2021 г. и като обсъди:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК и чл. 11, т. 9 от ЗПК.

Ищцата В.А.Т. моли да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № 3442674 от 04.02.2019 г., сключен с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Освен това моли да бъде прогласена нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № 3442674 от 04.02.2019 г. сключен чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелствата, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

Твърди, че така сключеният договор е нищожен, тъй като посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения, доколкото уговорената неустойка съставлява добавък към договорната лихва. Вследствие на това нараства и ГПР, но той не е обявен на потребителя. По този начин кредиторът се обогатява допълнително и се нарушават добрите нрави като се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Отделно от горното уговорената договорна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, което съставлява нарушение на добрите нрави и води до нищожност на уговорката за заплащане на такава. Поради това за ищцата не е възникнало задължение за плащането й.

Твърди, че посочения в договора ГПР е различен от действителния, а възнаграждението за фирмата поръчител не е включен в ГПР. Нищожна е и клаузата за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, тъй като тя също противоречи на добрите нрави. Освен това няма присъщата на неустойката обезщетителна и обезпечителна функция, а води до скрито оскъпяване на кредита. В същото време изискванията за обезпечение са неизпълними, а срокът за представянето му – неизпълнимо кратък. С уговорката за заплащане на неустойка в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита, се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди също така, че в договора е записано, че общо дължимата сума е 2614.70 лева, което е подвеждащо, тъй като в нея не е включена уговорената неустойка. От друга страна размерът на същата е необосновано висок. Ето защо тази разпоредба е в пряко противоречие на добрите нрави и е нищожна.

Ищецът твърди, че от всичко изложено до тук, следва, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и 10 от ЗПК, поради което договорът, сключен между страните е недействителен. А в този случай се дължи само чистата стойност на кредита.

Ето защо моли да се прогласи нищожността на договор за паричен заем № 3442674/04.02.2019 г., спрямо „Изи Асет

Мениджмънт“ АД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

Моли също да се прогласи нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № 3442674/04.02.2019 г. спрямо „Файненшъл България“ ЕООД, които е лишен от прано основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и обезпечава нищожна кредитна сделка. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва предявените искове, като неоснователни. Твърди, че уговореният лихвен процент не се свежда само до възнаграждение за ползване на опредЕ.сума, поради което не би могло да се преценява съответствието на размера й с добрите нрави, тъй като не съставлява само възнаградителна лихва, а цена. Оспорва също така доводите за нищожност на уговорената неустойка, като твърди, че тя не излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функция. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, както и че договорът за заем отговаря изцяло на изискванията на чл. 22 от ЗПК към момента на сключването му.

Освен това твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е едно второ, акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимата по него такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в ГПР в договора за паричен заем. Твърденията за недействителност на договора за поръчителство са неоснователни. Дори съдът да приеме, че договорът за заем е нищожен, считат, че поради непредоставяне на другите две обезпечения е обусловило пораждане на действието на договора за предоставяне на поръчителство и с оглед изпълнение на задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да сключи договор за поръчителство и да отговаря солидарно по него със заемателя, на дружеството се дължи възнаграждение в пълен размер. Ето защо молят исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани. Молят да бъде задължен ищеца да представи договора за кредит и договора за поръчителство. Претендират разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който оспорва предявените искове, като неоснователни. Твърди, че уговореният лихвен процент не се свежда само до възнаграждение за ползване на определена сума, поради което не би могло да се преценява съответствието на размера й с добрите нрави, тъй като не съставлява само възнаградителна лихва, а цена. Оспорва също така доводите за нищожност на уговорената неустойка, като твърди, че тя не излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функция. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, както и че договорът за заем отговаря изцяло на изискванията на чл. 22 от ЗПК към момента на сключването му.

Твърди, че искането на ищеца за недействителност договора за поръчителство е неоснователно. Търговското дружество е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ за финансови институции, с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. В това си качество на търговец дружеството получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем. Считат, че дори съдът да приеме, че договора за заем е нищожен, с оглед изпълнение на задължението на дружеството да сключи договора за поръчителство и да отговаря солидарно по него със заемателя, на дружеството се дължи възнаграждение в пълен размер. Ето защо молят исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Прието е за безспорно между страните, а и от събраните в настоящото производство писмени доказателства се установява, че на 04.02.2019 г. между “Изи Асет

Мениджмънт” АД и ищцата е сключен договор за паричен заем № 3442674, представен в копие по делото, ведно с погасителен план към него от ответника. По силата на договора на В.Т. е предоставена сумата от 2250 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до 12.12.2019 г. на 22 двуседмични вноски по 118.85 лева всяка, ведно с лихва от 35 % годишно и ГПР 40.78 %. Общо дължимата сума е 2 614.70 лева. Освен това кредитополучателят е поел за задължение в тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение, като липсват доказателства, че е направил това. В този случай е предвидено, че се дължи неустойка в размер на 1 732.72 лева, като страните са постигнали съгласие да бъде заплатена на 22 двуседмични вноски по 78.76 лева всяка, заедно с погасителните вноски по договора - на падежа на погасителната вноска, като така месечната вноска става от 118.85 лв. на 197.61 лв., а общата сума по договора от 2614.0 лв. на 4347.42 лв.

Ответникът е изпълнил задължението си и предоставил уговорената с договора сума на ищеца, което е удостоверено в самия договор, с подписа на същия. Последният не изпълнил задължението си да предостави на заемодателя посочените обезпечения при така въведените условия. Поради това и му били начислени суми към месечната погасителна вноска за заплащане на неустойка по договора.

Възражението, че липсва правен интерес от предявения иск е неоснователно, тъй като всяка страна по един договор, има интерес да установи нищожността му без ограничение във времето и независимо от това дали е изпълнила задълженията си, произтичащи от него.

Сключеният между страните договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.

За извършване на преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 35%. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е нищожна.

Доводите за нищожност на уговорката за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение също е основателно. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители или банкова гаранция. На първо място следва да се отбележи, че нито едното, нито другото съставлява обезпечение само по себе си по смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно се има предвид поръчителство, което е договор между кредитора и трето лице, което отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника. Поради това няма как заемателят да носи отговорност за сключването или не на такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция по принцип зависи от волята на ответника, но той не съставлява обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от ЗЗД. По така изложените съображения се налага изводът, че всъщност уговорената неустойка е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Поради това съдът намира, че уговорката за заплащане на неустойка е нищожна.

От заключението на вещото лице Б.Д., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че в годишния процент на разходите по процесния договор за паричен заем № 3442674/04.02.2019 г., като разход на заемателя е включена само договорна лихва. Експертизата е направила изчисление на ГПР, като в неговия обхват се включи уговореното възнаграждание за поръчителство в размер на 1732.72 лв. След направените изчисления по формулата, посочена в Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК – ГПР възлиза на 102.68 %. От тук следва извод, че на основание чл.19, ал. 5 от ЗПК клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, като надвишаваща размер по чл.19, ал.4 от ЗПК.