Решение № 395 от 01.06.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Разград, 01.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330102004 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба от Д. И. Д. с ЕГН ********** и Я. И. Д. с ЕГН ********** и двамата от с. ***, общ. Разград, *** против ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК 000505910, с адрес: гр.Разград, ул. Бели Лом № 37А, представлявана чрез кмета на общината, която се моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание покупкопродажба и давностно владение на следния недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се в с. ***, общ. Разград, обл. Разград, с административен адрес: ул. ***, урегулирано с площ 1419 кв.м.

(хиляда четиристотин и деветнадесет квадратни метра), неурегулирано с площ 1063 кв.м (хиляда шестдесет и три квадратни метра), съставляващ парцел VII6 4 8 (седем римско шестстотин четиридесет и осем арабско) в кв. 63 по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234/ 1986 г. на председателя на Общински народен съвет - Разград, при съседи: улица, улица, парцел VI-647, както и да им се присъдят направените по делото разноски. Моли се със същото решение да се признае за установено, че ищците са собственици на основание покупко-продажба и давностно владение на следния недвижим имот, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 36 кв.м. (тридесет и шест квадратни метра), построена в описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ДВОРНО МЯСТО, находящ се в с. ***, общ. Разград, обл. Разград, с административен адрес: ул. ***, урегулирано с площ 1419 кв.м. (хиляда четиристотин и деветнадесет квадратни метра), неурегулирано с площ 1063 кв.м. (хиляда шестдесет и три квадратни метра), съставляващ парцел VII-648 (седем римско шестстотин четиридесет и осем арабско) в кв. 63 по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234/1986 г. на председателя на Общински народен съвет - Разград, при съседи: улица, улица, парцел VI- 647.

Ищците твърдят, че с договор от 29.04.1944 г. С.С. П. Г. придобил чрез покупко-продажба дворно място от 9 ара, находящо се в с. ***, окръг Разград, 1 при съседи: К. П., шосе и от двете страни улици, заедно с ограда от камък.

Същият имот станал предмет на писмен договор от 24.11.1983 г., заверен от кмета на с. Хърсово, с който продавачът С.С. Г., жител на с. ***, находящ се в с. Хърсово в дома за стари хора, продал на С.В.В. дворното място от 900 кв.м, при съседи: Г.Г. и от трите страни - улици. Твърди се, че с последващ договор от 1997 г. С.В.В. се задължила да продаде на Н. И. М. и К.Р.М. процесното дворно място заедно с построената в него жилищна сграда в срок от три години, при уредени напълно облигационните отношения между страните.

Владението било предадено в деня на подписването на предварителния договор, заверен под № 2 /14.02.199 г. от кмета на с. Каменово, общ. Ветово. С разписка от 14.10.1998 г., заверена от кмета на с. Глоджево, общ. Ветово, първият ищец Д. И. Д. платил на К.Р.М. с ЕГН ********** и Н. И. М. с ЕГН **********, и двамата от гр. Габрово, в брой сумата от 500 000 лв. (петстотин хиляди лева) за закупуване на процесното дворно място от 900 кв.м.

(деветстотин квадратни метра), находящо се в с. ***, общ. Разград, ***, заедно с построената в него жилищна сграда, при съседи на имота: от трите страни улици и Г.Г., със забележка, че разписката препраща към предходния договор № 2 от 14.02.1997 г., заверен в кметството на с. Каменово. Сочи се още, че на датата на съставяне на разписката през 1998 г. започнало давностно владение.

Твърди се, че от този момент ищците владеят процесния имот като свой, непрекъснато, явно и безспорно, което продължавало и до настоящия момент.

Ето защо същите решили да се снабдят с документ за собственост по обстоятелствена проверка, за което са подписали молба - декларация и заверили същата в Община Разград. При снабдяване с необходимите им документи установили, че по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234 от 1986 г. на председателя на Общински народен съвет - Разград, за имота бил отреден парцел VII-648 в кв. 63, урегулирано с площ 1419 кв.м. и неурегулирано с площ1063 кв.м. В скицата на общината било записано, че собственик на имота е С. Г. по разписен лист. С удостоверение № ОС-177 от 27.09.2024 г. ответникът удостоверил, че имотът е общинска собственост съгласно параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. За дворното място имало съставен АДС № 59 от 07.12.1962 г., в който било посоченото, че построените в имота сгради не са общинска собственост. Твърди се, че до настоящия момент ищците продължават да упражняват фактическата власт върху целия имот, както върху дворното място, така и върху построената в него жилищната сграда, владеейки имота като свой, непрекъснато, явно и безспорно в продължение на повече от 10 години. Така ищците обосновават правния си интерес.

В подадения писмен отговор ответникът Община Разград оспорва иска като неоснователен по отношение на дворното място с твърдение, че процесният имот от 1962 година е държавна собственост, а впоследствие общинска собственост, а по отношение на жилищната сграда заявява, че няма претенции, ищците са я придобили чрез покупко-продажба. Сочи се, че съгласно чл. 1 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, обн. ДВ, бр. 90/09.11.1956 г., на всички лица, които от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места, е признато право на строеж върху държавна земя. На лицата, посочени в списъците в преписките за извършени проверки основанието за владение на общински дворни места, следва да се издадат удостоверения за признаване на правото на строеж върху държавно дворно 2 място и правото на собственост върху построените сгради и подобрения по местата. Сградите и постройките върху местата се считали за собственост на лицата, на които се признава право на строеж. На лицата, на които било признато правото на строеж върху държавна земя, се издавали удостоверения от изпълнителните комитети на съответните народни съвети съгласно чл. 4 от ЗУПЛЗПДДМ. Правото на строеж се придобивало по силата на закона при наличие на предвидените в него предпоставки, а с удостоверението се констатирало наличието на съответното право. Не оспорва обстоятелството, че постройката в актувания им имот, е собственост на С.С. Г., съгласно издадено удостоверение № 109 по образец от чл. 12 от Правилника за приложение на ЗУПЛЗПДДМ, а именно удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата, издадено от Градски народен съвет, поради което счита иска в тази му част за недопустим.

С оглед въведеното от ответника възражение за недопустимост, с Определение № 207 от 25. 03. 2025 г. по гр. д. № 2004/ 24 г. по описа на Разградския районен съд производството е прекратено в частта по предявения установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за признаване, че ищците са собственици на основание покупко-продажба и давностно владение на жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м., построена в дворно място, находящо се в с. ***, общ. Разград. Посоченото определение е обжалвано и отменено с Определение № 360 / 05.05.2025 г. по в.ч.гр. д. № 211 от 2025г. по описа на ОС – Разград, съгласно което съдопроизводствените действия следва да продължат и по отношение на построената в спорния имот сграда.

Ищците, редовно призовани, се явяват лично и с процесуалния си представител адв. Е., която моли съдът да уважи изцяло исковата претенция като основателна и доказана. Претендират разноски.

Община Разград, редовно призовани, се представляват от юрк. И., която поддържа отговора към исковата молба и моли съдът да остави без уважение претенцията на ищеца по отношение на дворното място, а по отношение на жилищната сграда заявява, че няма претенции. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа страна:

По делото са представени, последователно сключени във времето договори, с предмет покупко-продажба на дворно място, находящо се в с. ***, а именно: договор от 29.04.1944 г., с който С.С. П. Г. придобил от Д.Р.Ц. чрез покупко-продажба дворно място от 9 ара, находящо се в с. ***, окръг Разград, при съседи: К. П., шосе и от двете страни улици, заедно с ограда от камък; писмен договор от 24.11.1983 г., заверен от кмета на с. Хърсово, с който продавачът С.С. Г., жител на с. ***, находящ се в с. Хърсово в дома за стари хора, продал на С.В.В. дворното място от 900 кв.м, при съседи: Г.Г. и от трите страни – улици; предварителен договор заверен под № 2/14.02.1997 г. от кмета на с. Каменово, общ. Ветово, с който С.В.В. се задължила да продаде на Н. И.

М. и К.Р.М. процесното дворно място, заедно с построената в него жилищна сграда в срок от три години, при уредени напълно облигационните отношения между страните и съгласно който владението било предадено в деня на подписването му; разписка от 14.10.1998 г., заверена от кмета на с. Глоджево, общ. Ветово, съгласно която първият ищец Д. И. Д. платил на К.Р.М. с ЕГН 3

********** и Н. И. М. с ЕГН **********, и двамата от гр. Габрово, в брой сумата от 500 000 лв. (петстотин хиляди лева) за закупуване на процесното дворно място от 900 кв.м. (деветстотин квадратни метра), находящо се в с. ***, общ. Разград, ***, заедно с построената в него жилищна сграда, при съседи на имота: от трите страни улици и Г.Г., със забележка, че разписката препраща към предходния договор № 2 от 14.02.1997 г., заверен в кметството на с.

Каменово.

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по назначената техническа експертиза за първи път процесният имот е нанесен като парцел с № IX от кв. № 101 в регулационния план на с. ***, одобрен със заповед № 100 от 02.07.1922 г. с площ 1000,00 кв.м. В следващия кадастрален план на с. ***, послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за регулация, одобрен със Заповед № 1234 от 25.09.1986 г., бившият парцел с № IX е заснет и нанесен като имот с планоснимачен № 648 с площ 1050,00 кв.м. За имот с планоснимачен № 648 по плана от 1986 г. е отреден парцел с № VII-648 в кв.

№ 63 видно от скица № С-569 от 09.07.2024 г. За урегулирането на парцел № VII-648 се предават части от съседния имот с пл. № 647 и от общинско място представляващо „улично пространство“. Парцел с № IX от кв. № 101 по плана на с. *** от 1922 г., вписан в АДС № 59 от 07.12.1962 г. и имот с планоснимачен № 648 по плана на с. *** от 1986 г., са идентични по местоположение като целите им южни и част от западните им граници се припокриват напълно. Северозападната, югоизточната, източната и останалата част от западната, граници на имот с планоснимачен № 648 по плана на с. *** от 1986 г. не съответстват на едноименните им граници на парцел № IX от кв. № 101 по плана на с. *** от 1922 г., поради което квадратурите на процесния имот изчислени по двата плана се различават.

От писмените доказателства се установява, че парцел VII-648 в кв. 63, по кадастралния план на с. ***, общ. Разград, обл. Разград, одобрен със Заповед № 1234 от 1986 г. на председателя на Общински народен съвет – Разград, урегулирано с площ 1419 кв.м. и неурегулирано с площ 1063 кв.м. с адрес: с. ***, общ. Разград, обл. Разград, ***, съгласно скица, издадена от Община Разград, е с посочен на основание разписен лист собственик С. Г.. С удостоверение № ОС-177 от 27.09.2024 г. ответникът удостоверил, че имотът е общинска собственост съгласно параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. За дворното място е съставен АДС № 59 от 07.12.1962 г. Посоченият акт е съставен на основание чл. 6 от Закона за собствеността, в чиято хипотеза "Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик" и чл. 21 от Правилника за държавните имоти. Съгласно извлечение от „Преписка по извършени проверки основанието за владение на общински дворни места с.