Решение № 288 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100507010 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 68531/ 2022 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78 състав, ЗАД „Дженерали застраховане” АД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ сумата 1 391.45 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.12.2023 год., до окончателното й изплащане, сумата 35.95 лв.лихва за забава на присъжданата главница от 1 391.45 лв., дължима за периода 14.09.2022 г.- 15.12.2022 г., а също сумата 933.65 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД- гр.

София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

1

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно.

Недопустимо е в частта, в която първоинстанционният съд е разгледал по същество и уважил предявения от „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ АД акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за сумата 35.95 лв. Налице е произнасяне свръхпетитум, тъй като с молба от 12.01.2023 г.

/л.46 от делото на СРС/, предхождаща първото съдебно заседание по делото, ищецътчрез адв. Р. И. е направил изявление за оттегляне на този иск на основание чл.232 ГПК, поради което и независимо от липсата на определение за частично прекратяване на производството по делото, предвид десезирането на съда с този иск, постановяването на решение по същия е недопустимо, поради което и в тази част обжалваното решение следва да бъде обезсилено.

В останалата част постановеното от СРС решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Предявеният от „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ АД осъдителен иск по чл.411 КЗ е основателен.

Спорен в настоящото въззивно производство е въпросът за размера на дължимото на ищеца „ЗЕАД Б.В.И.Г.” регресно обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация в правата на увреденото при ПТП на 3.06.2022 г. лице, вследствие извършено по имуществена застраховка „каско” плащане на застрахователно обезщетение за причинените при ПТП имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.

Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл.499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл.273, ал.2 КЗ /отм./разпоредба със същото нормативно съдържание, съдебна практика на ВКС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010 г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./.

Действителната стойност на вредата по смисъла на цитираните законови разпоредби е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.

В случая ищецът е определил дължимото на увредения при ПТП застрахователно обезщетение в размер на 4 844.24 лв., която сума е преведена на сервиза, отремонтирал процесния автомобил, с преводно нареждане от 15.07.2022 г. и включва обезщетение за ремонт на увреждания в лява част и в дясна част на процесния лек автомобил „Опел Зафира Тоурер“ /ремонт, разоборудване, нови части, боядисване и др./.

2

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, средната пазарна стойност за възстановяване на щетите, нанесени на лек автомобил „Опел Зафира Тоурер“ с peг.№ ******* при ПТП на 3.06.2022 г., възлиза на общо 3 375.08 лв., ако се приеме, че уврежданията са били само в лява част на автомобила, и на общо 4 904.70 лв., ако се приеме, че уврежданията са били в лява част и в дясна част на автомобила. Посочено е от експерта, че от техническа гледна точка описаните повреди в лявата част на л.а.“Опел Зафира“ съответстват на механизма на ПТП и са в причинно- следствена връзка с него, като липсват достатъчно доказателства по делото, от които да се направи извод, че вредите в дясната част на същия автомобил са в пряка причинно- следствена връзка с механизма на ПТП. Посочено е също, че от техническа гледна точка, при описания механизъм на ПТП е напълно възможно л.а.“Опел Зафира“ след втория удар да се отклони надясно, да напусне пътното платно, да навлезе в пътния банкет и дясната страна на автомобила да контактува с крайпътната растителност, в резултат на което да настъпят щети.

Този извод следва и при съвкупна преценка на останалите събрани в процеса доказателства- протокол за ПТП, заявление за щета, опис на претенция и описзаключение по претенция, в които са описани механизма на ПТП и уврежданията по процесния автомобил „Опел Зафира“. Обстоятелството, че в приложения протокол за ПТП, съставен от служител на МВР след посещение на място, не са изрично посочени увреждания в дясната част на процесния автомобил „Опел Зафира“, доколкото е запълнено изцяло полето „видими щети на МПС“ и не са посочени никакви щети по другия участвал в ПТП автомобил- „Пежо 306“, който при този механизъм на ПТП би следвало да има приблизително същия обем увреждания, води единствено до извод за непълнота на отбелязванията в протокола, а не до липса на твърдените увреждания.

Същевременно при описания механизъм на ПТП, според който процесният лек автомобил „Опел Зафира“ се е движил в дясната лента по двулентов път с две платна за движение по направление Созопол- Бургас и на около 3- 4 км след отбивката за гр.

Черноморец бил застигнат и ударен отляво от движещия се в съседната лява лента лек автомобил „Пежо 306“, който след удара се отклонил в ляво, направил леко съприкосновение с преграждащата платната за движение мантинела /в ляво/ и реализирал втори удар в лявата част на процесния л.а.„Опел Зафира“, което довело до отклоняването му в дясно и навлизането му в пътния банкет, което съответно довело и до съприкосновението му със страничните дървета и храсти. Тъй като описаното напускане на пътното платно /дясна лента/ на скоростния второкласен път ІІ- 99 е било аварийно за процесния лек автомобил „Опел Зафира“, не може да се приеме за съществуваща възможността водачът му да предотврати съприкосновението на същия със съществуващите от дясната страна на пътя препятствия от околната среда- дървета, храсти, неравност на банкета и т.н. При това положение уврежданията по дясната част на автомобила обективно се намират в причинна връзка с процесното ПТП и направеното от въззивника- ответник възражение за несъответствие между претендираното от ищеца регресно обезщетение и действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието се явява неоснователно. Действителната стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/ към датата на настъпване на застрахователното събитие, до която застрахователят- ответник дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 4 844.24 лв. и предвид извършеното преди завеждане на делото плащане /прихващане/ на сумата 3 392.79 лв., правилно с обжалваното решение на ищеца е присъден претендираният остатък от дължимо регресно вземане- в размер на 1 391.45 лв., включая ликвидационни разноски.

3

С оглед установената по делото фактическа обстановка, при зачитане принципа за пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, регресната претенция, имаща за предмет и платено за ремонт на дясна част на увредения лек автомобил „Опел Зафира“ застрахователно обезщетение, възлизащо на 1 391.45 лв.- според оценката на застрахователя- ищец, се явява основателна и правилно е уважена с обжалваното решение. Искът по чл.411 КЗ за присъждане на процесната сума- главница, е основателен и правилно е уважен с обжалваното решение.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на иска по чл.411 КЗ постановеното от СРС решение, което е правилно в тази обжалвана част, следва да бъде потвърдено. На потвърждаване подлежи решението и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на сумата 910.14 лв.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна, но доказателства от същата да са сторени разноски за настоящото производство не са представени, поради което и такива с въззивното решение не следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение от 23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 68531/ 2022 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78 състав, в частта, в която „Дженерали застраховане” АД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на „ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД- гр.

София /ЕИК *******/ сумата 35.95 лв.- лихва за забава при плащане на главницата от 1 391.45 лв., дължима за периода 14.09.2022 г.- 15.12.2022 г., а също и сумата 23.51 лв.- разноски по чл.78, ал.1 ГПК, определени съразмерно на тази част от исковете.

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.03.2023 г., постановено по гр. дело № 68531/ 2022 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78 състав, в останалата част, в която „Дженерали застраховане” АД- гр. София /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на „ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ на основание чл.411 КЗ сумата 1 391.45 лв.- регресно застрахователно обезщетение за причинени при ПТП на 3.06.2022 г. на път ІІ- 99 /Созопол- Бургас/ вреди по л.а.“Опел Зафира Тоурер“ с рег.№ *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба16.12.2022 г., до окончателното й изплащане, а също и сумата 910.14 лв.- разноски по чл.78, ал.1 ГПК, определени съразмерно на тази част от исковете.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4