Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 15.12.2023, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Търговско дело 28/2023
Вид
Решение № 55
Подписан
15.12.2023
Състав
Валентина Тотева Бошнякова Събинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 40 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 41 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 6, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 115, т. 3 · Търговски закон
  • чл. 125, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Смолян, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20235400900028 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по исковете, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от А. Ш., роден на 27.08.1985 г. в гр. Г., Ф.Р.Г., гражданин на Ф.Р.Г., с адрес: гр. З., ул. „Д.“ № 23, Ф.Р.Г., чрез адв. С.П. срещу „Н. – БГ“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

З., ул. „С.“ № 1, представлявано от управителя Д.М. за признаване за установено по отношение на ответника, че членственото правоотношение между страните по делото не съществува, поради прекратяване на същото на 09.08.2022 г., на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ и чл. 43, ал. 2 от дружествения договор, както и за признаване за установено несъществуването на вписаното в Търговския регистър обстоятелство, че ищецът е съдружник в ответното дружество и за задължаване на агенцията по вписванията да заличи ищеца като съдружник по партидата на ответното дружество.

Ищецът твърди, че ответното дружество е било учредено на 13.02.2018 г. със съдружници А. Ш. и Д.М., с дялово участие в размер на по 10 лв. за всеки един, представляващи 50 % от капитала на дружеството и с управител Д.М.. На следващо място сочи, че малко след учредяване на дружеството – 1 ответник същото не е извършвало никаква търговска дейност, като ищецът дори не е могъл да осъществи връзка с другия съдружник, който в качеството си на управител не е предприел никакви действия, като обявяване на ГФО, деклариране на неизвършване на търговска дейност и др.

Ищецът излага доводи, че е взел решение и е изпратил до дружеството писмено предизвестие за прекратяване на участието си в него, връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 09.05.2022 г. и прави извода, че прекратяването е настъпило на 09.08.2022 г. Навежда аргументи, че е поискал вписването в търговския регистър на тази промяна в обстоятелствата на ответното дружество, във връзка с което обаче е постановен Отказ № 20220824171515/25.08.2022 г. на длъжностното лице по регистрацията.

Ищецът обосновава правния си интерес с факта на прекратеното членствено правоотношение, постановеният отказ за вписване в търговския регистър и създадената привидност, въвеждаща в заблуждение третите лица.

Прави искане за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че не съществува членствено правоотношение, поради прекратяването на същото на 09.08.2023 г. на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, както и за признаване за установено несъществуването към настоящия момент на вписаното на 19.02.2018 г. в търговския регистър обстоятелство, че ищецът е съдружник в ответното дружество и за задължаване на длъжностното лице по регистрацията да отрази това обстоятелство чрез заличаване на ищеца като съдружник по партидата на дружеството.

В предвидения от закона срок ответникът не е депозирал писмен отговор, не е взел становище и в проведеното открито съдебно заседание.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.02.2018 г. в търговския регистър е вписано дружеството „Н. – БГ“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „С.“ № 1, със съдружници А. Ш. и Д.М. с размер на дялово участие 10 лв. за всеки един от тях и с управител Д.М..

Впоследствие ищецът е решил да прекрати участието си като съдружник в ответното дружество, на което е изпратил предизвестие от 2

21.12.2021 г. с искане за уведомяване на общото събрание за това решение и за предприемане на съответните действия за заличаване на съдружника в търговския регистър след изтичане на 3-месечния срок по чл. 125, ал.2 от ТЗ.

Предизвестието е изпратено с нотариална покана с рег. № 797/25.03.2022 г., том 1, акт 36 по описа на Катя Киримова – нотариус с рег. № 734 на НК и е връчено по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК чрез залепване на 20.04.2022 г. на уведомление. В посочения срок никой не се е явил за получаване на поканата, видно от направеното удостоверяване от 09.05.2022 г.

На следващо място с постановения Отказ № 20220824171515/25.08.2022 г. длъжностното лице по регистрацията е отказало вписване на прекратяване участието на съдружника А. Ш., тъй като същият не е законен представител на дружеството и няма право да бъде заявител в регистърното производство.

При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковата претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК за допустима депозирана е от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателност на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и недопустимостта на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради следните съображения:

В чл. 125, ал. 2 от ТЗ е уредена една от хипотезите на прекратяване участието на съдружника в ООД, а именно: с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. С изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС.

В настоящия случай ищецът в качеството си на съдружник в ответното дружество е обективирал волята си да напусне дружеството като прекрати участието си в него по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и е изпратил предизвестието чрез нотариална покана с рег. № 797/25.03.2022 г., том 1, акт 36 по описа на Катя Киримова – нотариус с рег. № 734 на НК.

Видно от депозирания по делото Протокол от 20.04.2022 г. към цитираната нотариална покана, представител и офис на ответното дружество 3 не е намерен на посочения адрес при извършените посещения на 31.03.2022 г., 12.04.2022 г. и 20.04.2022 г., поради което при последното търсене е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Също така нотариално удостоверено е, че в предоставения срок след залепване на уведомлението адресатът или упълномощено от него лице не се е явил за връчване на поканата. Двуседмичният срок от залепване на уведомлението е изтекъл на 04.05.2022 г. /сряда, работен ден/, следователно 3-месечният срок по смисъла на чл. 125, ал. 2 от ТЗ е започнал да тече на 05.05.2022 г. и е изтекъл на 05.08.2022 г., на която дата членственото правоотношение на ищеца – съдружник в ответното дружество е било прекратено по право.

По делото не са представени други доказателства, от които да бъде направен извод в обратен смисъл, поради което и към приключване на устните състезания в настоящото производство членственото правоотношение на ищеца е било прекратено, следователно не съществува.

Това от своя страна обуславя основателността на иска с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК.

Членственото правоотношение на ищеца е било прекратено и към момента на подаване на исковата молба. От това обаче не следва извода за липса на активна процесуална легитимация на ищеца по предявения иск, основан на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като нито в тази, нито в друга законова разпоредба е поставено изискване такъв иск да бъде предявен от лице, притежаващо качеството на съдружник в дружеството, срещу което е насочен иска. Както следва от посочената разпоредба, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

В случая недопустимостта на иска обаче произтича от обстоятелството, че ищецът претендира установяване несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство, но основава това си искане на твърдения, които не могат да бъдат подведени под нито една от хипотезите на "вписване на несъществуващо обстоятелство" по смисъла на разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Едната от тези хипотези е липсващото /невзето/ решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския 4 регистър, а втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. В случая ищецъ т не твърди да е осъществена която и да е от посочените хипотези на "несъществуване на вписано обстоятелство", а са изложени доводи за настъпила, но неотразена в търговския регистър промяна на вписано обстоятелство, дължаща се на прекратяване на членственото правоотношение на ищеца като съдружник в ответното дружество на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Следва да се има предвид, че искът по чл. 29, ал. 1, предл. последно от ЗТРРЮЛНЦ при всички положения предполага установяване вписването в регистъра на обстоятелство, което е изначално несъществуващо и на това се дължи порока на самото вписване, а не установяване несъществуването на едно валидно възникнало обстоятелство по причина, че след вписването му в регистъра е настъпила промяна относно него и поради тази промяна обстоятелството вече е престанало да съществува, каквито всъщност са твърденията на ищеца, на които е основан предявения т иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ . В този смисъл е и съдебната практика, като Определение № 9/10.01.2023 г. по в. ч. т. д. № 799/2022 г. и др.

Ищецът е посочил като предмет на възникналия правен спор установяване несъществуването на вписаното в търговския регистър обстоятелство с № 20180219171814, че същият е съдружник в ответното дружество към настоящия момент, тъй като членственото му правоотношение е било прекратено на 09.08.2022 г. чрез връчване на предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. В производството по настоящото дело не са събрани доказателства, установяващи несъществуването на обстоятелството, че ищецът е съдружник в ответното дружество към момента на извършване на самото вписване с № 20180219171814. Дори ищецът изрично заявява, че към 19.02.2018 г. /датата на вписване в търговския регистър/ това обстоятелство е съществувало.

В случая е безспорно, че членственото правоотношение на ищеца е било прекратено, което обаче е обусловило задължение за самото дружество – ответник по делото чрез общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 от ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 от ТЗ. Промените в посочените обстоятелства, когато те подлежат на вписване в търговския регистър, както и обявяването на изменението на дружествения договор 5 следва да бъдат заявени по партидата на търговеца в 7-дневен срок от възникването им, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Неспазването на срока представлява основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на управителя по реда на чл. 40 и чл. 41 от ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК.

При съвкупната преценка и анализ на доказателствата може да се направи обоснован извод, че членственото правоотношение между страните по делото не съществува, което от своя страна обуславя уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК. И сковата претенция по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като производството по нея бъде прекратено, като недопустимо, поради липса на предмет.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Ш., роден на 27.08.1985 г. в гр. Г., Ф.Р.Г., гражданин на Ф.Р.Г., с адрес: гр. З., ул. „Д.“ № 23, Ф.Р.Г., чрез адв. С.П. срещу „Н. – БГ“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „С.“ № 1, представлявано от управителя Д.М., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , че членственото правоотношение между страните по делото не съществува.