Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 337 от 02.02.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1594/2021
Вид
Определение № 337
Подписан
02.02.2022
Състав
Румяна Спасова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. София, 02.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна С.а като разгледа докладваното от Румяна С.а Търговско дело №

20211100901594 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц.В.. М., в качеството му на постоянен синдик на „Т. – 1“ ООД /в несъстоятелност/, чрез адв. Г., срещу „М.С.У.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че с решение от 30.04.2018 г. по т.д. № 159/2016 г. на Окръжен съд Бургас „Т. – 1“ ООД е обявено в неплатежоспособност с първоначална дата 22.07.2015 г. и е обявено в несъстоятелност. С определение от 10.01.2020 г. за постоянен синдик на дружеството е назначен Ц.В.. М.. Твърди, че с договор за продажба на вземане от 18.11.2017 г. „Т. – 1“ ООД е прехвърлило вземането си в размер на 64 628 лева, произтичащо от изпълнителен лист от 13.11.2017 г., издаден по т.д. № 2033/2016 г. на ВКС, на „М.С.У.“ ЕООД срещу сумата от 6 000 лева. Въпреки че вземането е прехвърлено на цесионера, продажната цена по договора никога не е постъпвала в патримониума на „Т. – 1“ ООД /в несъстоятелност/. Междувременно исковата молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на цедента е била отдавна вписана в търговския регистър при Агенция по вписванията под № 20160725155249. Въпреки това, управителят на дружеството Т.Т. е прехвърлила актив-вземане в размер на 64 628 на ответника за едва 6 000 лева, като продажната цена до този момент дори не е разплатена. Посочва, че за прехвърленото вземане „М.С.У.“ ЕООД е образувало изпълнително дело № 2018800040123 по описа на ЧСИ И.Б., в рамките на което ответникът се опитва да събере от И.Н.М. сумата от 64 628 лева по изпълнителен лист от 13.11.2017 г., издаден от ВКС по т.д. № 2033/2016 г.

Твърди, че е налице неизпълнение на договора за продажба на вземане от 18.11.2017 г. от страна на ответника, тъй като последният не е платил продажната цена по договора. Ето защо счита, че на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД това дава право на изправната страна по договора, представлявана от синдика да иска разваляне на договора за продажба на вземане от 18.11.2017 г., заедно с всички произтичащи от това законови последици. На следващо място, счита, че договорът за продажба на вземане от 18.11.2017 г. е нищожен, поради невъзможен предмет. Твърди, че вземането прехвърлено с процесния договор е погасено на основание извършено прихващане. На основание договор за цесия от 10.10.2018 г. И.Н.М. е прехвърлил на „Н.**“ ЕООД вземането си от „Т. – 1“ ООД, в размер на 11 427 000 лева, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтекли лихви, за периода от възникването на всяко плащане до окончателното му погасяване, 1 неустойки и разноски. Така прехвърленото вземане е частично съдебно признато на основание арбитражно решение от 10.10.2017 г. по арб.д. № 1/2016 г. на арбитър ad hoc К.В.В., както и изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 568/2017 г. по описа на БОС.

Посочва, че след обявяване на „Т. – 1“ ООД в несъстоятелност, на 19.12.2018 г. „Н.**“ ЕООД предявило вземането си по т.д. № 159/2016 г. и същото било включено в списъка по чл. 685 ТЗ от синдика на „Т. – 1“ ООД и впоследствие е прието и от съда. Твърди, че с договор за цесия от 12.03.2020 г. „Н.**“ ЕООД е прехвърлило на И.Н.М. вземане от „Т. – 1“ ООД в размер на 75 000 лева, като част от съдебно установено вземане на И.М. срещу „Т. – 1“ ООД, на основание горепосоченото арбитражно решение и изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 568/2017 г. на БОС. Посочва, че длъжникът „Т. – 1“ ООД е уведомен за извършената цесия чрез нарочна молба от 07.07.2020 г. от ОС Бургас в производството по несъстоятелност. С нарочна молба от 07.07.2020 г. до „М.С.У.“ ЕООД по изпълнително дело № 2018000401232 по описа на ЧСИ И.Б., И.М. е изявил несъгласието си с извършеното на 18.11.2017 г. прехвърляне на право на вземане от „Т. – 1“ ООД на „М.С.У.“ ЕООД, на което е длъжник, и е направил изявление за извършване на прихващане по изпълнителното производство и прекратяване на изпълнителното дело. Искането му било отказано от ЧСИ, като отказът е потвърден от съда. Ищецът счита, че са налице предпоставките за погасяване на претендираното от „М.С.У.“ ЕООД вземане от И.М., поради направено изявление за прихващане на вземането на ответника с вземането на И.М. към „Т. – 1“ ООД. Посочва, че пряка последица от това е и погасяването на правата, предмет на договор за продажба на вземане от 18.11.2017 г. Счита, че предмет на процесния договор е невъзможен, тъй като прехвърлянето вземане е погасено. Твърди, че размерът на вземането на И.М. от „Т. – 1“ ООД е 75 000 лева, поради което задължението на И.М. към „М.С.У.“ ЕООД в размер на 64 628 лева, следва да се счита за погасено изцяло, правейки договора за продажба на вземане от 18.11.2017 г. изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Твърди, че договорът за продажба на вземане от 18.11.2017 г. е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Посочва, че исковата молба за откриване на производство по отношение на цедента е била вписана на 25.07.2016 г. в търговския регистър. С решение от 30.04.2018 г. е открито производство по несъстоятелност. Всички тези факти, както и финансовото състояние на дружество са били известни на управителя Т.Т., която въпреки това, на 18.11.2017 г. е прехвърлила актив от 64 628 лева на „М.С.У.“ ЕООД срещу едва 6 000 лева, която цена дори не е заплатена. Счита, че с това действие се цели само и единствено намаляване на масата на несъстоятелността, която уврежда не само кредиторите, но и самия длъжник. Поддържа, че е налице явна и нетърпима за правния мир нееквивалентност на престациите на страните по процесния договор, която освен всичко е извършена в „подозрителния период“ и след датата на вписване на исковата молба за откриване на производство по несъстоятелност. Счита, че договорът за продажба на вземане от 18.11.2017 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, а именно „явна“ и „значителна“ нееквивалентност на престациите по него, имащи за цел увреждане на интересите на длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелност. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се развали договора за продажба на вземане от 18.11.2017 г., сключен между „Т. – 1“ ООД и „М.С.У.“ ЕООД и да се прогласи договорът за нищожен на наведените основания. Претендира разноски.

С молба от 26.08.2021 г., във връзка с дадени указания от съда, ищецът уточнява, че иска да се прогласи за нищожен сключения договор за цесия от 18.11.2017 г., поради невъзможен предмет и поради противоречие с добрите нрави. Заявява, че в условията на евентуалност и ако не се приеме, че договорът за продажба на вземане от 18.11.2017 г. е нищожен, то тогава на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД иска да се постанови решение за разваляне на договора за продажба на вземане от 18.11.2017 г., ведно с всички произтичащи от това законови последици. Счита, че предметът на исковата претенция не попада в кръга на визираните в чл. 646 и чл. 647 ТЗ хипотези, тъй като едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 2

ТЗ е изтекъл отдавна и завеждането на искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ е обречено на неуспех.

От друга страна счита, че синдикът има правомощия да завежда всякакви искове, каквито прецени, за попълване на масата на несъстоятелността, а не само специалните преферентни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, което важи в пълна сила и за общите искове за нищожност по чл. 26 ЗЗД.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът счита исковата молба за недопустима, а разгледана по същество неоснователна. Посочва, че са изложени твърдения в исковата молба, че претенциите са за попълване масата на несъстоятелността. Искове за попълване масата на несъстоятелността са подробно изложени в глава четиридесет и първа от търговския закон, в това число са исковете по чл. 646 ТЗ /Недействителност на действия и сделки/ и чл. 647 ТЗ /Отменителни искове/. Счита, че е недопустимо ищецът сам да санира своите пропуск и бездействие, като излага твърдение, че искът е за попълване масата на несъстоятелността, но извън исковете по глава четиридесет и първа, защото е изпуснал давностните срокове. Все пак, ако производството продължи по общия ред, следва да бъде внесена дължимата държавна такса. Посочва, че в първото твърдение за нищожност, ищецът излага становище за прихваното вземане на представляваното от него дружество „Т. – 1“ ООД /в несъстоятелност/, срещу най-големия кредитор в производството по несъстоятелност И.М.. Това е вземането, предмет на процесния договор за цесия. Посочва, че ако вземането е прихванато извънсъдебно, какъв е правният интерес да се води настоящия процес, при положение, че според молителя вземане няма. Предвид изложеното счита исковата молба за неоснователна и недопустима.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът поддържа исковете. Счита, че възможността синдик да предявява други искове, извън очертаните в ТЗ, безспорно е възможно, тъй като същият следва да предприеме съответните възможни действия, с които да се попълни масата на несъстоятелността. Освен това законодателят не е указал изрично, че установените в ТЗ искове за попълване на масата на несъстоятелността са единствено средство за това.

Напротив последните са едни от възможностите като тези способи не са ограничени.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът поддържа становището си за недопустимост на исковете.

Настоящият съдебен състав, като прецени изложените от страните обстоятелства и заявения петитум, намира че исковата молба подлежи на връщане, предвид следните съображения:

Видно от изложените твърдения в исковата молба и в молбата уточнение /л. 41 от делото, гръб/ Ц.М., в качеството му на синдик на „Т. – 1“ ООД счита, че има правомощия да завежда всякакви искове каквито прецени, за попълване на масата на несъстоятелността, а не само специалните преферентни искове по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, което важи и за общите искове за нищожност по чл. 26 ЗЗД. Изрично заявява, че срокът по чл. 649 ТЗ за атакуване на процесния договор за продажба на вземане от 18.11.2017 г., сключен между „Т. – 1“ ООД /в несъстоятелност/ и „М.С.У.“ ЕООД е изтекъл.

В настоящото производство са предявени главни искове по чл. 26, ал. 1, изр. 2 и предл. 3 ЗЗД и евентуален иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Изрично с молбата-уточнение е заявено, че исковете са предявени от синдика на „Т. – 1“ ООД – Ц.В.. М..

Съдът намира, че исковете са процесуално недопустими, тъй като синдикът не притежава активна легитимация да предявява иск по чл. 26 ЗЗД. Такъв иск се предявява от дружеството, а синдикът е само негов представител. Синдикът има право да предявява специалните искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ, каквито в случая се твърди, че не са предявени, което правомощие е изрично регламентирано в чл. 649 ТЗ. За предявяването на преферентните искове законодателят изрично е предоставил специална процесуална 3 легитимация на синдика. Искове, извън посочените в чл. 649 ТЗ, се предявяват от несъстоятелния търговец, който е ищец по тях, а синдикът осъществява представителство на дружеството в процеса, съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, действайки от негово име.

Предвидената в закона възможност синдикът като процесуален субституент, от свое име да предявява искове по чл. 645 – 647 ТЗ, не води до разширяване на процесуалната му легитимация да предявява от свое име и установителните претенции по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделки. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в решение № 692 от 04.12.2006 г. по т.д. № 300/2006 г. на ВКС, І Т.О., решение № 185 от 09.03.2010 г. по т.д. № 672/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др. От твърденията в исковата молба, заявения петитум и даденото уточнение, след указания от съда, е видно, че исковете са предявени от синдика на дружеството за установяване нищожност на договора за продажба на вземане, сключен на 18.11.2017 г., което е недопустимо. На самостоятелно основание, недопустим се явява и евентуалният иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на процесния договор, тъй като развалянето на договора за продажба на вземане се извършва извънсъдебно, по аргумент от чл. 87, ал. 3 ЗЗД, която разпоредба гласи, че развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред.