Решение № 1241 от 21.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1241 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110122615 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4293,25 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, включващо 15 лв. ликвидационни разноски за вреди, причинени при ПТП на 25.09.2020 г. на лек автомобил "БМВ 530 Д", с рег. № СА 3993 ТС, вследствие противоправно поведение на водач на товарен автомобил „Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено, поради което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 1606,91 лв. за периода 17.04.2022 г. – 17.04.2025 г. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "БМВ 530 Д", с рег. № СА 3993 ТС, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 4278,25 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума в цялост, въпреки че е бил поканен с регресна покана.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпването на процесното ПТП, както и фактите и обстоятелствата свързани с него, сочени в исковата молба. Излага доводи относно доказателствената стойност на протокола за ПТП. Оспорва записаното в протокола и заявлението за изплащане на обезщетение. Оспорва вината на водача на т.а. „Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ. Твърди, че причинител на процесното ПТП е водачът на л.а. "БМВ 530 Д", с рег. № СА 3993 ТС. Счита, че той е отнел предимството на дясностоящия му товарен 1 автомобил. Твърди, още, че е навлязъл в кръстовището с несъобразена скорост. С оглед горното навежда възражение за съпричиняване. Счита размера на претенцията за необосновано завишен. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за уважаване в намален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

От справка ГФ се извежда, а и не се оспорва, че към 25.09.2020 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на т.а. „Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ и ответното дружество.

Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 25.09.2020 г. между собственика на автомобил "БМВ 530 Д", с рег. № СА 3993 ТС и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

Установява се, че от страна на застрахователя е заплатена сума в общ размер на 4278,25 лв. за отстраняване на вредите по автомобил "БМВ 530 Д", с рег. № СА 3993 ТС.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 25.09.2020 г.

Същият е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото. В този протокол водачът на т.а. „Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ се е признал за виновен за настъпване на ПТП-то.

Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 25.09.2020 г. около 15:30 часа, т.а. „Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ се движил по бул. „Никола Й. Вапцаров“ и на кръстовище с ул. „Атанас Дуков“ водачът предприел завой, в който навлязъл в съседната пътна лента за завой наляво. В същото време и посока са движел л.а. "БМВ 530 Д", с рег. № СА 3993 ТС, като на процесното кръстовище водачът също предприел завой наляво към ул. „Атанас Дуков“ в своята лента. Вследствие на извършените от двамата водачи маневри, траекториите на превозните средства се пресекли и настъпил удар.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително показанията на свидетеля Н. Я.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р. Т., тъй като са неубедителни и противоречат на останали доказателствен материал, най-вече на протокол за ПТП от 25.09.2020г. В този протокол водачът на т.а.

„Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ Р. Т. се е признал за виновен. От показанията на св. Н. Я. се извежда, че водачът на т.а. „Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ при предприемане на маневра за завой наляво е навлязъл в пътната лента, в която се е движил. Сочи, че водачът 2 на т.а. „Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ е навлязъл по-остро в завоя, при което е навлязъл и в неговата лента и е предизвикал сблъсъка между моторните превозни средства. Това се потвърждава и при изследване на изобразената в протокола за ПТП от 25.09.2020г. схема.

Докато св. Р. Т. си противоречи сам като сочи веднъж, че водачът на л.а. "БМВ 530 Д", с рег.

№ СА 3993 ТС „не взел завоя както трябва“, но втори път казва, че „не си спомнял къде се намирало БМВ-то“ към настъпване на ПТП-то. По тези съображения съдът не кредитира показанията му.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на л.а. "БМВ 530 Д", с рег. № СА 3993 ТС.

Според чл. 25, ал. 2 ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на т.а. „Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ при завой е навлязъл в съседна лява пътна лента, акто не е пропуснал движещ се по нея л.а. "БМВ 530 Д", с рег. № СА 3993 ТС.

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че водачът на т.а. „Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Още повече следва да се посочи, че водачът на т.а. „Ивеко 410Т“, с рег.№ РВ 9859 СВ се е признал за виновен в протокол за ПТП от 25.09.2020г.

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. "БМВ 530 Д", с рег. № СА 3993 ТС. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата, да се е движил със несъобразена скорост или друго, както твърди ответника.

Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а. "БМВ 530 Д", с рег. № СА 3993 ТС не е осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от причината за настъпване на ПТП-то.

С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката 3 между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.

В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.

Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 2719,62 лв.

Неоснователно е възражението, че размерът на обезщетението следва да се определи съгласно методиката на Наредба № 49/16.10.2014 г./ Наредба № 24/2006г./ В Раздел I чл. 4 от Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г., към което Наредба № 49/16.10.2014 г. препраща, представляващо Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е предвидено, че методиката се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Цитираната методика не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя, като тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Пак според същата методика, при съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (Решение № 52/08.07.2010 г. по т. дело№ 652/2009 г. - Iт. о. ВКС)