Решение № 2344 от 05.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2344 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100513417 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7560 от 05.07.2022 г. по гр.д. № 6769 от 2022 г. по описа на СРС, 141 с-в, е осъден „С.С.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „****, да заплати на Ц. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„****, на основание чл.128, т.2 КТ, сума в размер на 6 569,96 лв., представляваща незаконно удържана сума от трудовото възнаграждение на ищеца за периода м.април.2021 г. - 13.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2022 г. до окончателното плащане.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника „С.С.” ЕООД срещу решението с изложени доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно районният съд е приел за дължима сумата на ищеца по трудовото правоотношение, което е прекратено към настоящия момент по взаимно съгласие на страните. Соченият извод, според жалбоподателя, не се основава на правилно установени по делото фактически констатации и е необоснован с оглед събраните доказателства.

Отправя искане за отмяна на решението на СРС като неправилно и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Ц. А. Т. е подала писмен отговор на въззивната жалба, в 1 който изразява становище за неоснователност на същата. Заявява, че постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Моли за потвърждаване на решението на СРС като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С постановеното решение, СРС е приел, че съобразно указанията на разпоредбата на чл.128, т.2 КТ ищецът е доказал съществуването на трудово правоотношение с ответника, размера на уговореното трудово възнаграждение, както и че работодателят- ответник е удържал незаконно сумата 6569,96 лв. от трудовото възнаграждение на ищеца за периода м.април.2021 г. - 13.08.2021 г. За обосноваване на този извод, съдът е приел че неправилно в нарушение на материалния закон работодателят е удържал сумата за повреда в техническата част на ползваното от ищеца служебно МПС - ремонт на съединител в нарушение на императивната разпоредба на чл.272 КТ. С последната посочена разпоредба, както е посочил съда, изрично и изчерпателно са уредени случаите, при които по изключение могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя без негово съгласие. Чрез тази разпоредба Кодексът на труда закриля и гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер, договорен между страните по трудовото правоотношение.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 141-ви състав, решение за валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Страните не спорят и се установява от събраните пред първата инстанция писмени доказателства, че ищецът Ц. А. Т. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество „С.С.“ ЕООД на длъжността „Шофьор, товарен автомобил (международни превози)“ от 21.08.2020 г., което към настоящия момент е прекратено.

Установено е, че с допълнително споразумение № 1/21.08.2020 г. страните 2 конкретизирали командировките в чужбина, линиите по които се извършва международният превоз, а също работното време, почивките и отпуските. С т.7 от допълнителното споразумение, страните се споразумели на работника да бъдат заплащани и допълнителни суми към установеното в трудовия договор месечно трудово възнаграждение. Плащането на тези суми било обвързано от представяне на писмен отчет за извършената работа/извършени курсове/ и отчет за изразходваните средства, които командированият следвало да представи в 7 - дневен срок от завръщането си на територията на Република България, видно от т.8 на допълнително споразумение № 1/21.08.2020 г.

Установено е, че в изпълнение на това задължение, ищецът е представил свои отчети в ответното дружество, което от своя страна е съставило Отчет на шофьори работници вътрешни Западна Европа за периода 02.04.2021 г. до 13.08.2021 г. Именно в този отчет на работодателя е удостоверено, че на ищеца се дължи сума в размер на 21 475,01 лв. Въпреки това в производството е установено, че на ищеца е била преведена сумата от 13 876,80 лв., т.е. от работника е удържана сума в размер на 6569,69 лв. без негово съгласие с обосновка, че тази сума работодателят удържа за повреда в техническата част на ползваното от ищеца служебно МПС - ремонт на съединител.

Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 832/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и в Решение № 144 от 23.02.3010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I г.о./, работодателят не може да извърши извънсъдебно прихващане на суми, които дължи за трудово възнаграждение с негови насрещни неликвидни вземания, освен в случаите по чл. 272 КТ. С последната посочена разпоредба, изрично и изчерпателно са уредени случаите, при които по изключение могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя без негово съгласие, между които не попада настоящия случай. Именно чрез тази разпоредба Кодексът на труда закриля и гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер, договорен между страните по трудовото правоотношение.

Доколкото в производството не е установено и посочената удръжка от дължимото трудово възнаграждение да е била извършена от работодателя със съгласието на работника, правилен и съобразен с материалния закон е извода на съда, че сумата по предявения иск по чл.128, т.2 КТ е дължима. Доводите на въззивника в обратен смисъл съдът намира за неоснователни. Отделно от посоченото, в проведеното производство не е установена посочената от работодателя причина за удържане на трудово възнаграждение поради нанесена на работодателя имуществена вреда. В последния посочен случай, както правилно е отбелязал и СРС в своето решение е налице предписан ред с разпоредбата на чл. 211 КТ за реализиране на пълната имуществена отговорност на работника или служителя към работодателя, който се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки от трудовото възнаграждение се правят въз основа на влязло в сила съдебно решение или осъдителна присъда. Доколкото в настоящия 3 случай не е налице и посочената хипотеза, то, правилно и законосъобразно съдът е уважил предявения иск по чл.128, т.2 КТ.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7560 от 05.07.2022 г. по гр.д. № 6769 от 2022 г. по описа на СРС, 141 с-в.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4