Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3158 от 17.08.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1438/2023
Вид
Определение № 3158
Подписан
17.08.2023
В сила
17.08.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3158 гр. Варна, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

З. Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501438 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. К. С. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 820/13.03.2023 год., постановено по гр. дело № 20213110113344 по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен в осъдителната му част предявения от С. К.

С. от гр. Варна, срещу С. К. И. от гр. Варна ревандикационен иск за осъждането на ответницата да предаде на ищеца владението върху 1 / 2 ид. част от следниет имот: Етаж първи, съставляващ Жилище – Апартамент № 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, със застроена площ от 62 , 27 кв. м., с адм. адрес: гр. Варна, ***, състоящ се от входно стълбище, входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно стълбище за избата, ведно с прилежащата изба № 3 с площ от 84, 20 кв. м., ведно с ид. ч. от целия сутеренен етаж, състоящ се от 5 избени помещения, ведно с припадащите се 26.3568% ид. ч. от общите части на сградата, както и на 1 / 2 /една втора/ ид. ч. от дворното място цялото с площ от 203 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор ***, идентичен с парцел с планоснимачен № I-12 в квартал 13 по регулационния план на 18 подрайон на гр. Варна с номер по предходен план 73112, квартал 13, парцел IV – 12 при съседи по КК – ***, ***, ***, *** и

***.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от ищеца, настоящ въззивник, част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в нарушение на чл. 235, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд не е взел предвид настъпилите в хода на процеса факти от значение за спорното право.

Не е съобразено, че независимо, че ответницата е предала на ищеца ключове 1 за процесния имот, същата е сменила патроните на бравите, поради което и достъп до имота ищецът няма. Освен това ответницата е обявила имота за отдаването му под наем целогодишно, което е в потвърждение на твърденията на ищеца, че няма достъп до имота.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В жалбата е направено искане за допускане до разпит на двама свидетели във въззивното производство за установяване на твърденията на ищеца, че ответницата владее целия имот, препятства достъпа му до имота и го отдава под наем. Искането се обосновава с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответницата С. К. И., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Оспорва направеното с жалбата искане за събиране на доказателства във въззивното производство.

В отговора е направено искане за допускане до разпит на двама свидетели за оборването на твърдените от въззивника факти, че са сменени ключалките на всички стаи и че имотът се отдава под наем целогодишно, които факти били новоузнати/новооткрити за ответницата.

Съдът, като се запозна с делото, намира, че направеното с жалбата искане за събиране на доказателства във въззивното производство е основателно, като съображенията за това са следните:

С исковата си молба ищецът е поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за доказване на твърденията му, че ответницата владее целия имот и препятства достъпа му до имота. В писмения си отговор ответницата е оспорила това обстоятелство и е поискала допускане до разпит на двама свидетели за да установи, че достъпът на ищеца до имота не е препятстван.

Първоинстанционният съд е допуснал до разпит един свидетел на ищеца за установяване на твърдените от него обстоятелства, а на ответницата – двама свидетели, като е приел, че свидетелите на ответницата ще бъдат разпитвани за различни факти от предмета на доказване – единият свидетел за това, че ответницата не препятства достъпа на ищеца до имота, а вторият – за установяване на уговорките между страните на проведена на дата 23.04.2021 год. среща помежду им, в присъствието и на ангажирани от страните адвокати, на която среща ответницата е предала на ищеца и клюючове за имота – за твърдени от ответницата факти й е бил допуснат до разпит един свидетел. /Следва да се изтъкне, че е ирелевантно обстоятелството, какви са били уговорките между страните на проведена на дата 23.04.2021 год. среща помежду им, в присъствието и на ангажирани от страните адвокати, на която среща ответницата е предала на ищеца и клюючове за имота/.

В съдебното заседание, проведено на 13.02.2023 год., ищецът не е довел 2 допуснатия му свидетел; разпитани са свидетелите, допуснати на ответницата, като видно от протокола от съдебното заседание, те са разпитвани относно един и същи обстоятелства – дали ищецът С. К. има достъп до имота. В същото това заседание процесуалният представител на ищеца е поискал да му се предостави възможност да води в следващо съдебно заседание допуснатия му свидетел, посочил е причина, поради която не води свидетеля – отсъствието му от гр. Варна. Съдът е отхвърлил искането, отменил е и определението си, с което е допуснал до разпит един свидетел по искане на ищеца.

При тези данни настоящият състав намира, че искането за събиране на доказателства във въззивното производство е основателно. Съдът е следвало да даде възможност на ищеца, вкл. и с прилагането на санкцията по чл. 92а ГПК, да доведе свидетеля в следващо съдебно заседание за да бъде разпитан.

Отделно от това в нарушение на установения в чл. 9 ГПК принцип, първооинстанционният съд е ограничил броя на свидетелите, поискани от ищеца.

Искането на ответницата, направено в отговора й на въззивната жалба за допускане до разпит на двама свидетели във въззивното производство е неоснователно, доколкото в първата инстанция са й допуснати и са разпитани двама свидетели.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от С. К. С. от гр. Варна, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 820/13.03.2023 год., постановено по гр. дело № 20213110113344 по описа на РС-Варна;

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при условията на довеждане от въззивника – ищец С. С. ДВАМА СВИДЕТЕЛИ за установяване на твърдените от него обстоятелства – че ответницата С. К. И. владее целия имот, препятства достъпа му до имота и го отдава под наем;

ОТХВЪРЛЯ направеното с отговора на въззивната жалба искане от въззиваемата – ответник по ревандикационния иск С. К. И. за допускане до разпит на двама свидетели във въззивното производство;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните , ведно с връчване на препис от настоящото определение .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4