Определение № 2986 от 14.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2986 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело № 20261100205605 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 68, ал.6 НПК.

Образувано е по жалба от обвиняемия Р. П. Л. чрез адв. Л.Т. срещу постановление от 28.07.2026 на СГП по пр.пр. 23425/2025г. по описа на СГП, ДП 560/2025г. по описа на ГДБОП - МВР, с което СГП е отказала да отмени мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“.

За да потвърди мярката по чл. 68, ал.1 НПК, СГП е приела за установено, че посочената мярка за процесуална принуда по отношение на обвиняемия Л. е взета с постановление от 21.10.2025г., както и че обвиняемият е с взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 10 000 лева“, която е била потвърдена в производство по чл.64, ал.8 НПК с определение на САС от 06.11.2025г. Приел е за установено, че наказателната отговорност на обвиняемия Л. е ангажирана по обвинение за тежки умишлени престъпления, а именно по обвинението за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 НК, по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК и по чл.339, ал.1 НК. В постановлението за отказ за отмяна на забраната се приема, че от събраните доказателства може да се направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на обвиняемия в извършването на посочените по-горе престъпления. Твърди се, че част от инкриминираните наркотични вещества са били внасяни на територията на Република България от Република Северна Македония и Турция. В атакуваното с жалба постановление се посочва, че обвиняемият е вероятно съпричастен към трансгранична престъпна дейност и поради това има опасност да се укрие извън пределите на Република България. Наведени са доводи, че делото е с фактическа и правна сложност и по делото предстои провеждане на процесуално-следствени действия с участието на обвиняемия Л..

В жалбата срещу постановлението на СГП се възразява, че мярката по 1 чл.68, ал.1 НПК се прилага в период от около девет месеца, че не са налице доказателства за съпричастност на обвиняемия към трансгранична престъпна дейност, доводи за коректно процесуално поведение и наличието на взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, която самостоятелно изпълнявала възпираща функция във връзка с евентуално неправомерно процесуално поведение.

Съдът, като съобрази доводите в жалбата, мотивите в атакуваното с нея постановление и доказателствата по делото, намира за установено следното.

Обвиняемият Л. е привлечен към наказателна отговорност с постановление от 20.10.2025г. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК, както и за престъпление по чл.339, ал.1 НК.

Наказателното производство срещу Л. е частично прекратено с постановление на СГП от 21.01.2026г. във връзка с обема на обвинението за извършено от него престъпление по чл.321, ал.3, т.2 НК, свързано с броя на участниците в ОПГ и прекратяване на производството срещу обвиняемите С.И. и Г.В.. С процесуалното качество на обвиняеми лица са Д.Х., Н.Н. и В.Г..

С постановление за привличане на обвиняем от 22.10.2025г. наказателната отговорност на обвиняемия Л. е ангажирана и по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.1 НК – за разпространение на високорисково наркотично вещество коноп с тегло 53, 610 кг на стойност 1 072 200 лева, както и за държане без надлежно разрешително с цел разпространение на метамфетамин с тегло 14, 93 грама и амфетамин с тегло 3, 97 грама (л.26, л.27, том 5 ДП).

Не е налице обосновано предположение за вероятна съпричастност на обвиняемия Л. към престъплението по чл. 321, ал.3, т.2 НК с оглед показанията на свидетел идентификационен № 2, а именно да е съпричастен от обективна и субективна страна към дейността на организирана престъпна група, в която е участвал обвиняемия Г.. От друга страна, въз основа на този доказателствен източник може да се заключи, че обв. Л. е съпричастен към държане с цел разпространение на големи количества марихуана и е бил доставчик на това вещество на обвиняемия Г.. Налице е обосновано предположение за вероятна съпричастност на обвиняемия Л. към престъпление по чл.339, ал. 1 НК с оглед доказателствената стойност на протокол за претърсване и изземване, с който като веществени доказателства по делото са приобщени инкриминираните боеприпаси и връзката на обвиняемия със съответното помещение, от което са били иззети. С оглед изложеното съдът приема за установено, че и към настоящия момент са налице материалноправните предпоставки за изпълнението на ограничителната мярка по чл. 68, ал.1 НПК.

Относно процесуалноправните предпоставки за продължаващо прилагане на мярката по чл. 68, ал.1 НПК, свързани с опасност от укриване извън страната, съдът намира за установено следното.

По делото липсват доказателства органите на досъдебното производство да са срещнали затруднения при призоваването на обвиняемия Л..

Действително по делото е документирано вземането на мярка „принудително 2 довеждане“ във връзка с изпълнението на постановление на СГП за задържане под стража за срок от 72 часа. (л.118, том 3, ДП). От друга страна от наличен по делото отрязък от призовка е видно, че още на 20.10.2025г. обвиняемият е бил установен и му е било връчено съобщение за явяване пред разследващия полицай (л.53, том 5 ДП). Липсват доказателства за неизпълнение на задълженията, произтичащи от процесуалното качество на обвиняем, но това обстоятелство не е единствено релевантно при оценка на опасността от укриване.

На базата на наличните материали по делото може да се заключи, че все още съществува опасност от укриване на обв. Л. извън страната.

Освобождаването на обвиняемия от ареста във връзка с взетата мярка за неотклонение "парична гаранция" датира от период, в който вече е била действаща мярката по чл. 68, ал.1 НПК (от 21.10.2025г.) В производството по чл. 64, ал. 4 НПК първоинстанционният съд е разпоредил незабавно изпълнение на определението от 25.10.2025г. поради което не може да се установи дали ако е съществувала обективна възможност обвиняемия да напусне страната, той не би се възползвал от нея само и единствено поради възпиращата функция на мярката за неотклонение „парична гаранция“. Това е така и поради факта, че към настоящия момент не е прилагана успешно процедурата по чл. 68, ал.3 - ал.5 НПК. Правилен е крайният извод на СГП за съществуваща връзка на обвиняемия с трансгранична престъпна дейност, макар и този извод неправилно да е обвързан с обвинението по чл.321, ал.3 НК. В случая подозрението за трансграничната престъпна дейност на обвиняемия Л. се извежда не във връзка с факта на действаща ОПГ с контакти в Република Северна Македония и Турция, а във връзка с доказателствата за създадени контакти на обвиняемия Л. с други лица, съпричастни към държането на марихуана в колеми количества в Кралство Испания. Това е така с оглед показанията на свидетел ИД № 2, който е разказал в показанията си, че при среща с обвиняемия Л. последният е споделил, че очаква 200 кг марихуана от Испания (л.98, том 3 ДП). Посочените гласни доказателства на този процесуален етап са достатъчни за извод, че обвиняемият Л. е създал значителен трансграничен ресурс от контакти и логистика в Кралство Испания, необходими за трафик на големи количества марихуана, който индикира за съществуваща опасност обвиняемият да се укрие извън страната, ако по отношение на него бъде отменена мярката за процесуална принуда по чл. 68, ал.1 НПК. Такава опасност произтича и от подозрението, че обвиняемият Л. към инкриминирания период вече е имал успешна престъпна дейност, свързана с разпространението на високорискови наркотични вещества в големи количества и разполага с бързо ликвидно имущество, което да му позволи укриване извън пределите на Република България.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от обвиняемия Р. П. Л. чрез адв. Л.Т. срещу постановление от 28.07.2026 на СГП по пр.пр. 23425/2025г. по описа на СГП, ДП 560/2025г. по описа на ГДБОП - МВР, с което СГП е отказала да отмени мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4