Решение № 3460 от 06.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3460 гр. Варна, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично засеД.е на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.а като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110115593 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ******, срещу С. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на родителските права по отношение на детето И.И.Д.., ЕГН **********, определени с решение № ******2018 г., постановено по гр. д. № ******2017 г. по описа на ВРС, 26 състав, като същите бъдат предоставени на бащата; да бъде определено местоживеенето на детето при бащата; да бъде определен режим на лични контакти на момчето с майката; майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 280 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.12.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

В исковата си молба ищецът И. П. Д. излага, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с развод с решение по гр. д. № ******2017 г. по описа на ВРС, 26 състав. От брака си имат едно дете – И., родено на ***2015 г. Посочва, че родителските права по отношение на сина им били предоставени на майката, при която било определено и местоживеенето му, а в негова полза бил определен режим на лични отношения с детето, като бил осъден да заплаща издръжка в полза на малолетния. Поддържа, че още преди развода ответницата поддържала интимни отношения с друг мъж, от когото родила дете. Новият партньор на майката не приемал добре сина им, като детето дори има страх от него. Ето защо момчето от години е оставено да живее при баба му и дядо му по майчина линия. Посочва, че И. не иска да се прибира в дома им, като детето говорело само за желанието си да живее при него, че не иска да живее с майка си и баба си. Когато го връща, започва да 1 плаче. Твърди, че през повечето време ответницата е или на работа, или при партньора си, заедно с тяхното общо дете. По думите на И. я виждал не повече от един път седмично. Заради неглижирането от страна на майката детето е със забавен говор и посещава логопед в училище, където често отсъства поради боледуване. Поддържа, че детето е със занемарена лична хигиена, като има проблеми и със зъбите. Посочва, че на 25.11.2024 г. И. му позвънил 10 пъти, с молба до го вземе при него. За пореден път се опитал да разговаря с майката, за да уредят отношенията си извънсъдебно, но тя отказала. Излага, че при него детето е обгрижено и получава не само обич, развлечения и дейности извън дома, а семейство, в което я има фигурата не само на бащата, но и тази на жената – майка, както и по-малка сестра. Излага, че живее заедно с партньорката си Д. и общото им дете – Д. в имот, предоставен му от неговите родители. В жилището има всички условия за отглеждането и на двете му деца. Връзката между сина му и дъщеря му е силна и емоционална. Счита, че е по-подходящият родител, който може да предостави по-адекватни и системни грижи за И.. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответницата С. К. В., редовно уведомена, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. П. В.. Поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията, че не полага дължимата грижа за детето, както и изложеното относно поведението й и отношението й към него. Признава, че има второ дете – К., родена през 2018 г.

Посочва, че с баща й И.И. не живеят заедно от 2-3 години. Живее заедно с децата си в дома на родителите си. Апартаментът е тристаен, като тя и децата имат самостоятелна стая, всяко си има легло. Децата се разбират много добре и играят заедно. Трудово ангажирана е, като работи по график – два дни е дневна смяна, а след това два дни почива. Излага, че това не й пречи да води децата на училище и градина, като след работа се прибира в дома си и полага необходимите за тях грижи. Майка й и баща й са пенсионери и се грижат за децата, когато тя е на работа. Поддържа, че по никакъв начин не препятства възможността на бащата да контактува с момчето, дори и извън определения му режим на лични отношения. Твърди, че напълно тенденциозно ищецът посочва, че здравословните проблеми на детето са в резултат от нейното поведение. Заявява, че детето има проблеми с говора още от малко. Посещава логопед и психолог 2-3 пъти седмично в училището, в което учи. И. няма заболявания. Проблемите му с болките в стомаха са на психологическа основа, тъй като става свидетел на разправиите между родителите си по повод непрекъснатите упреци на бащата към нея. Поддържа, че момчето има добър успех и поведение в училище. Има приятели и е свикнал със средата си, като едно откъсване от нея би се отразило негативно на психиката му. Посочва, че по повод предявения иск домът й е бил посетен от социални работници. Това е станало повод за негативно поведение на детето към нея, с обвинения, че тя съди баща му, че иска да прекъсне отношенията му с него. Счита, че промяната на отношението на детето се дължи на манипулативното въздействие на бащата, предвид и възрастта, в която се намира то. Твърди, че няма никакви обстоятелства, налагащи промяна местоживеенето на детето и упражняването на родителските права по отношение на него. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е предявен насрещен иск с правно основание чл. 150 СК от И.И.Д.., ЕГН **********, чрез неговата майка и 2 законен представител С. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, срещу бащата И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ******, за изменение на определената с решение № ******2018 г., постановено по гр. д.

№ ******2017 г. по описа на ВРС, 26 състав, частично потвърдено и отменено с решение по в. гр. д. № ******2018 г. по описа на ВОС, в негова полза издръжка, като същата бъде увеличена от 150 лв. на 350 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

В насрещната искова молба майката поддържа, че бащата заплаща месечна издръжка за детето И. в размер на 150 лв. месечно, която е определена преди 7 години. Същата е крайно недостатъчна и не може да покрие елементарните нужди на детето, като бащата не желае доброволно да я увеличи. Посочва, че момчето е на 9 години и нуждите му многократно са се увеличили от 2018 г. насам. Изменили са се и обществено икономическите условия в страната и е нараснала сумата за месечна издръжка на едно лице, определена от НОИ. Ето защо моли така предявеният насрещен иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, подаден от И. П. Д., чрез процесуалния му представител – адв.

К. А.. Поддържа становище за допустимост и частична основателност на предявения иск. Счита претендирания размер за прекомерно завишен. Заявява готовност да доставя месечна издръжка от 280 лв.

В проведеното на 17.09.2025 г. открито съдебно засеД.е по делото ищецът се явява лично и с процесуалния си представител – адв. К. А., която поддържа становище за основателност на исковата претенция и моли същата да бъде уважена. В условията на евентуалност моли да бъде изменен режима на лични контакти между бащата и детето, с оглед по-пълноценните контакти между двамата.

Ответницата се явява лично и с процесуалния си представител – адв. П.

В., който поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. Поддържа предявеният насрещен иск и моли същият да бъде уважен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК. Приета за съвместно разглеждане е и насрещната искова претенция с правно основание чл. 150 СК.

По иска за изменение на родителските права и предоставянето им на бащата съдът намира следното:

По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че С. К. В. и И. П. Д. са родители на детето И.И.Д.., родено на 15.07.2015 г.; че с решение № ******2018 г., постановено по гр. д.

№ ******2017 г. по описа на ВРС, 26 състав, частично потвърдено и отменено с решение по в. гр. д. № ******2018 г. по описа на ВОС, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му, като бащата е осъден да заплаща в 3 полза на детето месечна издръжка в размер на по 150 лв.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП – гр. Варна, съгласно който към настоящия момент майката полага основни грижи за момчето И., като задоволява напълно неговите физиологични потребности от дом, рационално хранене, подходящо облекло. Г-жа С. К. В. демонстрира умения да разпознава и задоволява адекватно образователните и здравословни потребности на детето. В грижите за него тя среща подкрепа от разширения семеен кръг. По време на проведеното социално проучване се наблюдава изградена топла емоционална връзка между детето и неговата майка и не са констатирани рискови фактори относно неговото отглеждане. По данни на майката понастоящем момчето прекарва повече време с баща си, извън режима на личен контакт, определен от съда. Същата изразява становище, че детето трябва да поддържа контакт с бащата, но желае да продължи да упражнява родителските права над него.

Изрично в доклада се посочва, че Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна към настоящия момент не констатира основания за промяна на статуквото.

Предвид обстоятелството, че бащата живее в гр. Добрич, е изготвен социален доклад и от ДСП – гр. Добрич, съгласно който в резултат на извършеното социално проучване е установено, че И. Д. разполага с подходящи жилищно-битови условия, стабилен доход и подкрепяща семейна среда, които му позволяват да полага грижи за детето. Осигурена е самостоятелна стая за малолетния, поддържа се добро ниво на хигиена и налична домашна среда, подходяща за възрастта и нуждите му. Бащата е заявил ангажираност към възпитанието и развитието на сина си, както и готовност за сътрудничество с майката в интерес на детето.

В производството са ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на разпитаните по делото свидетели Д.М.М., Д.Д.Г., С.М.Д. и П.И.Д...

Съгласно показанията на свидетелката Д. М., съжителстваща на семейни начала с ищеца, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата познава И. от 2018 г. и оттогава двамата живеят заедно. Имат общо дете – момиченце на 2 г. Знае, че момчето И. е много близко с баща си, двамата имат силна връзка. Спокоен е при него, постоянно го търси. Когато баща му го взема, е много доволен, щастлив. Като наближи момента, в който трябва да се върне, става разстроен, започва да плаче, казва, че не иска да се връща. От края на 2024 г. детето е при тях всяка събота и неделя. Знае, че И. е ходил през седмицата в училището на малолетния, защото е имал проблеми. Детето им разказвало, че живее основно с баба си и дядо си, че често бива увикван, карат му се, не се чувства спокоен, не се храни. Само от време на време е с майка си и с по-малката си сестра. Много често имало еднообразна храна. Описва детето като видимо прекалено слабо за възрастта си. Смята, че отношението на момчето към самата нея е нормално. Споделя й. И. играе със сестричката си, среща се и с нейните родители, с нейните баба и дядо, с които се събират заедно по празници. За училището, основно със задачите му помага бащата.