Решение № 198 от 02.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000006 по описа за 2024 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 29015/28.11.2023 г., по описа на Окръжен съд - Варна, на ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД , ЕИК 121265177, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат Т. С., ВАК , срещу решение № 489/10.11.2023 г., постановено по т.д. № 195/2023 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частта му, с която е осъден да заплати на ищеца Х. М. В., ЕГН **********, с адрес *****, обезщетение за обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.04.2022г., в гр. Бяла по ул. „Андрей Премянов“ на кръстовището с ул. „Трифон Милушев“, по вина на водача на л.а. „Ауди Кю5“ с рег. № *****, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество – застраховател „ОЗК Застраховане“ АД, в размер над 7 500 лева до присъдените 30 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2023 г. - датата на уведомяване на застрахователя с отправената извънсъдебна претенция, до окончателното й плащане.

Във въззивната жалба е обосновано становище за незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната му част, като се твърди, че същият е необоснован и неправилно мотивиран с оглед събраните в производството доказателства. Основното възражение на жалбоподателя е, че са неправилни изводите на съда досежно характера 1 на понесените от пострадалия травматични увреждания, техния интезитет, както и отражението им върху психиката на увредения. Поддържа се тезата, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и вложения в нея принцип за справедливост при определяне размера на неимуществените вреди вследствие на инцидента. Като неправилно се посочва и заключението, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Анализирайки събраните писмени доказателства жалбоподателят счита, че пред първоинстанционния съд не са представени никакви доказателства, които да удостоверяват основни обстоятелства, свързани с коректното определяне на дължимото обезщетение. По въпроса за съпричиняването се посочва, че съдът не е отчел обстоятелството, че пострадалият е нарушил разпоредбата на чл. 80а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП и не е носил светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото си, позволяващи да бъде лесно възприет и забелязан. Не на последно място се изтъква, че пострадалият се е движил с превозното си средство в средата на пътното платно, където не е регламентирано правомерното му движение. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и по същество искът в тази му част да бъде отхвърлен, а в условие на евентуалност – присъденото обезщетение да бъде намалено по размер при отчитане на действително претърпените болки и страдания и техния интензитет, както и при определяне на съответен процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна – ищеца Х. М.

В., чрез пълномощника му по делото адвокат Ж. Г. , ВАК, е подаден писмен отговор вх.

№31167/19.12.2023г., в който се излагат съображения за законосъобразност на първоинстанционното решение. Според въззиваемия ищец, решението е мотивирано, съобразено е със съдебната практика, както и правилно са отнесени установените факти към хипотезата на приложимите правни норми. Определеното от съда обезщетение е справедливо и правилно е прието, че липсва съпричиняване на вредосносния резултат у пострадалото лице. Иска се потвърждаване на съдебното решение.

В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез пълномощниците им по делото, заявяват, че поддържат подадените въззивна жалба и отговора по нея на изложените в тях основания, както и исканията за присъждане на разноски като от въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на образуваното исково производство, водено по т.д. №195/2023. по описа на Окръжен съд - Варна (ВОС), е претендираното пряко право на ищеца Х. М.

2

В., ЕГН **********, с адрес *****, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ОЗК Застраховане“ АД , ЕИК 121265177, със седалище гр.

София, обезщетение за за обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.04.2022г., в гр. Бяла по ул. „Андрей Премянов“ на кръстовището с ул. „Трифон Милушев“, по вина на водача на л.а. „Ауди Кю5“ с рег. № ***** Илиян Тодоров Иванов, ЕГН **********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена по полица №BG/23/121003072858, със срок на действие от 30.10.2020 до 29.10.2021 година.

Исканото обезщетение е в размер на 30 000 лева, като същото е претендирано ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 25.04.2022г. до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

За да уважи главната искова претенция първоинстанционният съд е приел, че същата е доказана в своето основание и размер като е отхвърлил като недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец. За частично основателна е приета и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава като е присъдена и законната лихва върху главницата, считано о т 02.02.2023г. – датата на уведомяване на застрахователя с предявяване на застрахователна претенция, до окончателното плащане.

В осъдителната му част за сумата от 7 500 лева постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това и като съобразява предметните предели на силата на присъдено нещо въззивният съд намира за установени виновното и противоправно деяние на застрахования при ответното дружество водача на л.а. л.а. „Ауди Кю5“ с рег. № ***** И.Т.И., ЕГН **********, механизма, при който е настъпило пътнотранспортното произшествие, както и отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вредите, причинени на пострадалия от този деликт ищец.

По отношение на извършеното увреждащо деяние, неговата противоправност и вината на дееца - застрахованият водач И.Т.И. , ЕГН **********, съдът е обвързан и от задължителната сила на влязлото в сила решение на наказателния съд по АНД №4535/2022г. на Районен съд – Варна.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска 3 отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Спорните въпроси, пренесени във въззивното производство, са свързани със справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение за възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, съответно с отхвърленото от първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

От решението на наказателния съд и събраните в настоящото производство доказателства се установява следния механизъм на ПТП:

На 25.04.2022г. около 19:40 ч. в град Бяла, ищецът Х. М. В., ЕГН **********, се е движел по ул. „Трифон Милушев“ с управлявано от него електрическо триколесно превозно средство (триколка) в посока към град Варна, заемайки дясна пътна лента. В същото време по второстепенната ул. „Андрей Премянов“ към главния път е подхождал л.а. „Ауди Кю5“, с рег.№......., управляван от водача И.Т.И., ЕГН **********. Същият се е движел с невисока скорост – ок. 25 км/ч, според заключението на съдебната автотехническа експертиза (САТЕ), но не е спрял на знак „Стоп“ и отнемайки предимството за движение в права посока на триколката, навлязъл с десен завой по главния път по ул. „Трифон Милушев“. В резултат на пресеклите се траектории на движение на двете превозни средства настъпил удар в лентата за движение на триколката, в предно ляво колело на лекия автомобил и дясна част на ел.превозно средство, при което водачът Х. В. паднал на пътното платно и получил наранявания предимно в областта на главата.

Установява се от заключението на САТЕ, че ширината на Т-образното кръстовище по протежение на главния път (ул. „Трифон Милушев“) е 38 метра, с дължина откъм ул.„Андрей Премянов“ преди навлизане в главния път от 23 метра.

Кръстовището е регулирано с пътни знаци и хоризонтална пътна моркировка – пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ за подхождащите към кръстовището по ул.„Андрей Премянов“ превозни средства, с ясно обозначена стоплиния и надлъжна маркировка, указваща позволените посоки за движение в кръстовището. Видимостта на водача на лекия автомобил към началния ъгъл на кръстовището (левия спрямо местоположението на л.а., съобразно посока на движение по главния път от гр.Бургас към гр.Варна) е категорична. Триколката се е движела по дясната пътна лента на ул. „Трифон Милушев“ (посока към гр. Варна), със скорост от ок. 17 км/ч., с включен преден фар. Водачът не е бил с поставена светлоотразителна жилетка.

Според вещото лице, от момента на появата на лекия автомобил на 23 метра преди навлизане на главния път водачът му е имал отлична видимост към триколката независимо дали тя е била обозначена надлежно или не, като същата е попадала в 4 светлинното петно на автомобилните фарове. Дори и без задължителния знак „Стоп!“ същият е имал възможност да спре аварийно в рамките на тези 23 метра, попадащи изцяло в зоната му на осветеност пред автомобила. Към началото на опасната ситуация триколката се е намирала на разстояние от 10,65 метра преди точката на ПТП като водачът й е имал възможност да спре, но това не би предотвратило сблъсъка. Ударът е настъпил непосредствено след края на ширината на Т-образното кръстовище (десния край спрямо посоката на движение на лекия автомобил) след навлизането с десен завой на лекия автомобил по ул. „Трифон Милушев“ в посока гр. Варна. Автомобилът е навлязъл с цялата си ширина в пътната лента, с което си действие е избутал помалкото като габаритни размери и тегло триколесно превозно средство в ляво към левия край на пътната лента. По експертното мнение на вещото лице съприкосновението между двете превозни средства е било предотвратимо единствено от водача на лекия автомобил, който е следвало да спази пътната регулация и да пропусне движещото се по пътя с предимство превозно средство.

При тази фактическа установеност не може обосновано да се приеме, че допуснатото от пострадалия ищец като водач на триколката нарушение по чл. 80а, ал.

1, т. 1 ЗДвП (движил се е без поставена светлоотразителна жилетка, която при огледа на местопроизшествието е открита в кошница за превоз на багаж) е в пряка причинноследствена зависимост и обусловеност с настъпилия вредоносен резултат. При положение, че автомобилът идва от път без предимство и включването му в главния път е регулиран с пътния знак Б2 (Стоп!), установената по-висока скорост на движение към момента на ПТП спрямо тази на триколката (ок. 25 км/ч спрямо ок. 17 км/ч за триколката) е достатъчна индиция, че ПТП се дължи единствено и само на допуснатите от неговия водач нарушения на правилата за движение, който не е спрял на стоплинията, не се е огледал достатъчно внимателно за движещи се по пътя с предимство превозни средства, които е бил задължен да пропусне преди да потегли отново, а е извършил в движение маневрата завой на дясно с включване в главния път. В случая не се установява, че единствено и само липсата на светлоотразителна жилетка е попречило тротинетката да бъде забелязана своевременно от водача на лекия автомобил. Напротив, сочи се от вещото лице по САТЕ, видно е и от записите на намираща се в близост до местопроизшествието пътна камера, че кръстовището е било осветено от работещо улично осветление, триколката е попадала и в зоната на осветеност от фаровете на л.а., същата е била с включен фар и е била видима и разпознаваема на пътното платно. След като водачът на л.а. не е забелязъл фара на триколката не може логично да се очаква и предположи, че светлоотразителната жилетка би имала по-силен възпиращ ефект спрямо решението му да навлезе директно в главния път, без да спре на стоп-линията и да осигури предимство на движещото се по пътя с предимство превозно средство. Както се сочи в САТЕ, ширината на кръстовището спрямо главния път е 38 метра, към началото на опасната ситуация 5 триколката се е намирала на разстояние от 10.65 метра преди точката на ПТП (т.е. около и след средата на кръстовището), което в случая обосновава извода, че водачът на л.а. не е бил внимателен, не е спрял на стоп-линията и било поради подценяване на движещата се по пътя с предимство триколка като участник в движението, било поради несвоевременното й възприемане (попадала е напр. в т.нар. „мъртва зона“) е продължил движението си, именно в резултат на което се е стигнало до блъскането й.

Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f93a2059-693b-4db6-80d1-1476a51782cd