Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260249 от 18.03.2021, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 4660/2019
Вид
Решение № 260249
Подписан
18.03.2021
В сила
16.04.2021
Състав
МИРОСЛАВА РАЙЧЕВА НЕДЕЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за защита на личните данни
  • чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430 · Търговски закон

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Добрич, 18.03.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

При секретаря: С. Б. като разгледа докладваното от районния съдия М.

Неделчева гр. д. №4660 по описа за

2019г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „А.за с. на в.” ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С.-***, бул. „П.Д.” №.., офис-сграда Л., ет…, офис .., представлявана от изп. директори Н.Т.С.с ЕГН ********** и М.Д.Д., чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П. срещу И.Д.Н., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи присъдените парични суми със Заповед №1282 от 05.07.2019г., издадена по ч. гр. д. №2388/2019г. по описа на ДРС, а именно: главница по договор за потребителски кредит ***№***/13.06.2018г., сключен между ответника и „М.К.” ЕАД в размер на 927.54 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 149.42 лв. за периода от

28.08.2018г. до 28.06.2019г., лихва за забава в размер на 26.24 лв. за периода от 28.08.2018г. до 02.07.2019г., 96.80 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 28.08.2018г. до 28.06.2019г., 726.00 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 28.08.2018г. до 28.06.2019г., 20.05 лв. – лихва за забава по договора за периода от 28.08.2018г. до 02.07.2019г. и съдебни разноски в размер на: 38.92 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В исковта молба ищецът твърди следното: на 13.06.2018 г. между „М.К.“ АД и И. Д.Н. е сключен Договор за заем ***№***/13.06.2018г, по силата на който дружеството е предоставило заем на ответника в размер на 1000,00 лева. Условията на „Договора за заем” се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за заем“ и „Договор за заем“, като Общите условия, при които се отпуска заемът, са неразделна част както от „Искане за заем“, така и от „Договор за заем“.

Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил (в края на лицевата страна на Договора, с удебелен шрифт), че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в Договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1175.16 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него.

Съгласно

Общите условия, при които е подписан договорът. Заемополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 175.16 лева. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 97.93 лева, като първата погасителна вноска е платима на 28.07.2018 г.

На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр „Искане за допълнителни услуги“, като на 13.06.2018 г. между „М.К.“ АД и И.Н. е сключен Договор за допълнителни услуги към договора за заем ***№***/13.06.2018г., съгласно който „М.К.“ АД се е задължило да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение №1. Съгласно клаузите на сключения Договор, при подписването му, клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 105.60 лева. като му е предоставена възможността да я заплати на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 8.80 лева, при първа погасителна вноска, платима на 28.07.2018 г.

На основание сключения Договор за допълнителни услуги, „М.К." АД. в качеството си на застрахователен посредник, предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М.К.“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „У. Ж.“ АД с ЕИК ***.

Съгласно сключения договор за допълнителни услуги, заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената от „М.К.“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по Договора за заем, всяка в размер на 66.00 лева, платими считано от 28.07.2018 г., или обща сума за застрахователна премия – 792.00 лева, която покрива следните застрахователни рискове: *** На длъжника с начислена лихва за забава, както следва:

- по Договор за заем в размер на 26.24 лева за периода от 28.08.2018 г. (датата, на която с станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда;

- по Договор за допълнителни услуги в размер на 20.05 лева за периода oт 28.08.2018 г. (датата, на която с станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размерът на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска.

Срокът на договора е изтекъл на 28.06.2019г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Заемополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасил до момента е в размер на 173.00 лева, с която са погасени, както следва: 72.46 лева - главница, 25.74 дева - договорна лихва, 8.80 лева - допълнителни услуги и 66.00 лева - застрахователна премия.

На 10.12.2018 г. е подписано Приложение № 1 към

Рамков договор та продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „М.К.“ АД, ЕИК *** и „А.за с. на в.” ООД, ЕИК ***, по силата на което вземанията на „М.К.“ АД срещу И. Д. Н., произтичащи от Договор за заем и Договор за допълнителни услуги към заем *** №***, и двата от 13.06.2018г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия, към горепосочения Договор, които са неразделна част от Договора за заем съдържали изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица - чл.21. „А.за с. на в.“ АД /сега „А.за с. на в.“ ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник на „А.за с. на в." ООД с ЕИК ***.

Приложение

№1 от 10.12.2018г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. е представено само с данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници са защитени, съгласно Закона за защита на личните данни /чл.2, ал.2, т.2, 3, 5, във вр. с чл 23. ал.1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД.

Съгласно пълномощно от изпълнителния директор на „М.К.“, АД „А.за с. на в.“ АД е упълномощено да уведоми длъжниците по вземанията, които са цедирани, съгласно Рамковия договор за цесия от 16.01.2015 г.

По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „М.К.“ АД чрез „А.за с. на в.“ АД с изх. №**/*** от 13.12.2018г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Б. п. с известие за доставяне на посочения в Договора за заем постоянен адрес на И.Д.. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че „получателят е непознат на посочения адрес.” На 11.12.2019г. ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до длъжника чрез куриер, съдържащо уведомително писмо от „М.К.“ АДу чрез „А.за с. на в.” АД с изх. №***/*** . Писмото отново е върнато в цялост.

Към исковата молба се прилага Уведомително писмо от „М.К.“ АД чрез „А.за с. на в.“ с изх. № ***/*** от 11.12.2019г. за извършената цесия, което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения Договор за паричен заем не е погасено, се настоява да бъде прието, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е иреленантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази oт двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече с изпълнил на стария кредитор, или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане, не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендиралото с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока са: Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело 867/2011г., IV г.о. и Решение

№173/15.04 2004г. на ВКС по гр. дело 788/201Зг., ТК.

Ищецът, като частен правоприемник на кредитора е подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. №2388/2019г. по описа на РС Д. Заповедният съд е уважил заявлението за исковите суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомления на входната врата на жилищата на Н. по постоянния му адрес *** и по настоящия му адрес в село З., община Г. Т..

С разпореждане от 14.11.2019г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок ищцовото дружество е подало настоящата искова молба.

Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.

ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения особен представител на длъжника на 30.06.2020г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва по основание и размер исковете. Навежда твърдения за нищожност на договора за кредит, предвид неспазване на определени изисквания на ЗПК. Оспорва се, че ответникът е страна по процесния договор, че е полагал подписи под договора от 13.06.2018г., респ. под договора за застраховка и договора за предоставяне на допълнителни услуги. Навежда се, че няма приложен погасителен план към договора, видно от приложенията към ИМ. Отделно се твърди, че цесията не е съобщена на длъжника и не е породила действие спрямо него. Не било ясно, кои вноски не са погасени и са просрочени и от кои забавени плащания се е формирал дълга. Релевантни възражения на ответника: наличие на неравноправни клаузи в договора, водещи до нищожност на същия, а именно-договорът е бланков и не отговаря на европейските изисквания и на тези по ЗПК /съгл. чл.10, ал.1/, тъй-като шрифтът е по-малък от 12, липсвал индекс или референтен лихвен % и др. /чл.22 ЗПК/, т.е. не съдържал задължителни реквизити, не е спазен чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, защото няма приложен погасителен план към договора с разбивка на всяка погасителна вноска, кето водело до недейтвителност на договора на осн. чл.22 от ЗПК. Тъй-като контрактът бил нищожен, следвало да се върне само чистата стойност на кредита /без лихвите и др. разходи по него/, съгл. чл.23 от ЗПК.

В Приложение №1 от 10.12.2019г. към договора за цесия в графа „отпусната главница” била посочена единственото сумата по договора за заем в размер на 1000 лв., като др. задължения по договор за допълнителни услуги /застраховки, услуги/ и остатък от това задължение не били посочени. При тези обстоятелства, ответникът не дължал лихви и такси, а само чистата стойност на кредита.

Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за заем ***№***, сключен на 13.06.2018г. между

„М.К.“ АД и И.Д.Н..

Съгласно договора дружеството предоставило заем на ответника в размер на 1000,00 лева. Подписвайки Договора за заем, заемополучателят удостоверил (в края на лицевата страна на Договора, с удебелен шрифт), че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в Договора, съгласно погасителния план /неразделна част от него/ и приложимите Общи условия.