Решение № 1162 от 10.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1162 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20265330201520 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-008378 от 06.11.2025г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Б. А. Т., ЕГН **********, на основание чл.175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени "Глоба" в размер на 500 (петстотин) лева/255,65 евро и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Б. А. Т., в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. И. П., оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна - Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Взема отношение по жалбата чрез молба-становище, като моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното 1 постановление. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против Б. А.

Т., ЕГН ********** за това, че на 19.09.2025г. в 20:00 часа, в гр.Пловдив, на бул.“Шести септември“ пред № 237, посока изток, жалбоподателят като водач на лек автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ ***, собственост на „Балканкар Хебър Груп“ ЕООД, гр.Пловдив, с Булстат 115622639, е допуснал следното нарушение: 1. Управлява МПС със служебно прекратена регистрация на 27.08.2025г. във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съставен АУАН GA № 1069520/19.09.2025г. По случая е образувана пр.пр. № 12579/2025г. по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив. Наказателното постановление е издадено във връзка с Постановление № 12579/2025г. от 14.10.2025г. на Районна прокуратура гр.Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство.

Прието било, че жалбоподателят Т. е извършил: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено 06.11.2025г. въз основа на горепосоченото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура гр.Пловдив.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от показанията на св.М. К. З. /актосъставител/, който потвърждава авторството на акта и поддържа констатациите в него.

Сочи, че при проверка на процесния автомобил, установил, че същият бил с невалидна гражданска отговорност и с прекратена регистрация по служебен път. Допълва, че непосредствено след проверката водачът на лекия автомобил сключил застраховка „Гражданска отговорност“. Описва обстоятелствата по съставяне на акта, като уточнява, че на водача са били съставени два акта – един за управление на МПС с прекратена служебно регистрация на 2 автомобила и един за това, че управлява МПС без застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.З., като обективни, последователни, еднопосочни и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от обективна страна се доказа извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, тъй като на процесните дата и място жалбоподателят Т. е управлявал въпросния лек автомобил, чията регистрация е била прекратена служебно на 27.08.2025г.

Въпреки това, съдът намира, че не се установява субективната страна на вмененото административно нарушение. В случая моторното превозно средство безспорно е собственост на дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е санкционираният Т.. Регистрацията на лекия автомобил е прекратена служебно по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, за която хипотеза с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС е прието, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както и е прието, че неизпълненото административно задължение на контролния орган по чл.143, ал.10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В процесния случай от представената по преписката справка за регистрация на МПС се установява, че от Гаранционен фонд е изпратено уведомление до органите на КАТ, че автомобилът е без валидна гражданска отговорност, въз основа на което е прекратена регистрацията на автомобила с отбелязване в АИС-КАТ на дата 27.08.2025 г., 04:28 часа. По категоричен 3 начин от писмо рег.№ 103000-11367/30.04.2026г. на сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив се установява още, че уведомление за това служебно прекратяване на регистрацията не е изпращано на собственика. Изложените факти водят до несъмнен извод за липса на знание от страна на санкционираното лице за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС. Това незнание се дължи на неизпълнение на служебното задължение на контролния орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което по смисъла на цитираното ТП № 2/2023 на ВКС и ВАС изключва както умисъла, така и непредпазливостта. Липсата на вина води до несъставомерност от субективна страна на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, а оттам и до отмяна на оспореното НП.

Действително към датата на нарушението – 19.09.2025г. са в сила изменения в ЗДвП, с които е отпаднало изискването за връчване на уведомление на собственика, като предпоставка за наличие на субективна страна на административния състав /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г./. В този смисъл следва за административното нарушение да се приложи нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, така както повелява разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН. Доколкото обаче наказващият орган извлича противоправността на поведението на жалбоподателя от факта на извършената на 27.08.2025г. в 04:28 часа служебна дерегистрация на процесния лек автомобил по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, то в случая приложима е редакцията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП към тази дата, която е изисквала връчване на уведомление на собственика, като предпоставка за субективна съставомерност на деянието, а именно – към 27.08.2025г. И това е така, тъй като от момента на вписване в АИС-КАТ на 27.08.2025 г., 04:30 часа на служебната дерегистрация на процесния автомобил, за наказващият орган е възникнало задължението да уведоми собственика за служебната дерегистрация.

Същевременно отпадане на задължението на наказващия орган да връчва уведомления за извършена дерегистрация не може да бъде съобразено с правилото на чл.3, ал.1 от ЗАНН, доколкото същото предвижда прилагане на последващ закон, който е по-благоприятен за нарушителя, докато отпадането на задължението за връчване на уведомление е по-неблагоприятно за водачите на МПС.

4

Отпадане на задължението за връчване на уведомление на собственика по аргумент на чл.143, ал.10 вр. ал.9 от ЗДвП е свързано с промяна и в начина, по който се извършва дерегистрацията, като това вече не става с вписване в АИС-КАТ /до която гражданите нямат достъп/, а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, който следва да е публичен и до него гражданите да имат отдалечен достъп. Съгласно чл.143, ал.9 от ЗДвП „Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство, в предвидените в закон случаи, при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.“. Служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се явява именно такъв предвиден в закон случай.

Възможността от получаване на информация по един достъпен и публичен начин чрез отбелязване в регистъра, води и до отпадане на задължението за уведомяване. Самото отбелязване има конститутивно действие.

В случая обаче доколкото за извършената дерегистрация не е направено вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, а вписване в АИС-КАТ, за което не е било изпратено уведомление, каквото е изискването на ЗДвП в редакцията му, важима към датата на извършване на дерегистрацията, то деянието се явява несъставомерно от субективна страна според задължителните указания на ТП № 2/2023 г. на ВКС и ВАС и наказателното постановление подлежи на отмяна.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като в случая отнетите с Наказателното постановление 10 контролни точки за нарушението във връзка с чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е в съответствие с чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539/2012 5 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 25-1030-008378 от 06.11.2025г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Б. А. Т., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени "Глоба" в размер на 500 (петстотин) лева/255,65 евро и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като неправилно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400 лева/204,52 евро, което е било изплатено изцяло и в брой.

Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съобразен с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм.