Решение № 475 от 30.12.2019, Районен съд - Костинброд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. К., 30.12.2019 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – гр. К., ІI - ри състав в публично съдебно заседание проведено на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА при секретар - протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 179 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

127, ал. 2, във връзка с чл. 142 и чл. 143 от СК, във вр. с чл. 127 ал. 3 и чл.

149 от Семейният кодекс / СК /.

Образувано е по искова молба вх. № 1120

/ 19.03.2019 година подадена от ищцата И.Н.Г.,

ЕГН **********, лично и в качеството си на законен представител на малолетните деца С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване : гр. К., ул. „Д.“ № 1В, чрез адв. Н. – САК против С.С.К., ЕГН ********** ***.

Ищцата твърди в исковата молба, че страните имат общи деца - близнаци С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН **********, които към настоящия момент са малолетни. Сочи се още, че с него нямат сключен граждански брак.

Ищцата твърди, че с ответника са заживяли заедно през 2012 г. в жилището на ответника, което се намира : в гр. К., С.. област, ул. „Ш.” №10, на първия етаж от къщата, заедно с моята дъщеря Н. от предишна връзка. Преди това тя е бяла на квартира в града. На *** г. са се родили децата. Още от самото начало нещата между тях не са вървели добре, имали са проблеми, същият не е успял да приеме децата и мисълта, че става баща на 53 години, както и съжителството с други хора – голямата ми дъщеря и майка ми, която дойде да помага в отглеждането на близнаците. Малко след раждането на децата, постепенно под предлог, че е шумно и пренаселено ответникът се е преместил да живее на втория етаж от къщата, в една стая – кухня, има и баня и се дистанцира изцяло от нас, дори плащал сметките за ток и вода само за втория етаж, където имало отделен електромер и водомер и започнал да се грижи единствено и само за себе си, като абдикира напълно от задълженията си на родител.

Ищцата заявява, че ответникът се отчуждил напълно, както от нея, така и от децата и започнал да ги гони от жилището, искал всички да го напуснем. На 08.12.2018 г. направил голям скандал, скарал се жестоко с нея и се нахвърлил с викове и блъскане, децата са се уплашили и са се разплакали. На 23.01.2019 г. в дома им дошъл нотариус и поискал да й връчи нотариална покана, с която ответникът я канил доброволно да напусне жилището му. На 27.01.2019 г. тя и децата напуснали жилището и отишли да живеят на квартира в гр. К., ул. „П.” №15, където живеят и понастоящем, аз, двете ми малолетни деца, голямата ми дъщеря и майка ми, която отново е отишла да й помага в отглеждането на децата и издръжката на семейството.

Ищцата твърди в исковата молба, че ответникът е добре обезпечен финансово и материално, притежава недвижими имоти, получава рента от земеделски земи, знам че е извършвал и сделки – продажби на имоти в гр. К. и в гр. Б.. Работи във фирма „А.” - гр. К. като поддръжка на техниката и получава около 800.00 / осемстотин / лева заплата. Има собствено жилище в гр. К., ул. „Ш.” №10 – вторият етаж от къщата е негов, а първият етаж е съсобствен със сестра му. Няма други деца, на които да дължи издръжка. Независимо от това никога, почти от раждането на децата ни до настоящия момент не е полагал грижи за тях както финансово, така и с помощ в оглеждането и възпитанието им. От момента, в който напуснахме къщата даже не ги е виждал.

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете - С.С.К., ЕГН ********** на нея – неговата майка и законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, и тя да полагам непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето, да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете – С.С.К. ЕГН ********** на нея – неговата майка и законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, и тя да полагам непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Също така съдът да постанови малолетните деца С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К. ЕГН ********** да живеят при нея – тяхната майка и законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, в жилище под наем, което понастоящем се намира в гр. К., С.. област, ул. „П.” №15, да се определи режим на лични контакти на бащата С.С.К., ЕГН ********** с малолетните деца С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН **********, като ги взима при себе си и ги връща от и в дома на майката, всяка 2-ра и 4-та или 1-ва и 3-та събота и неделя от месеца - от 10.00 часа на събота с преспиване до 18.00 часа на неделята, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишният отпуск на майката, като бащата - С.С.К.

ЕГН ********** бъде осъден да заплаща на малолетното дете С.С.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, платима до 10 - то число на месеца, за който се отнася, считано от датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до навършване на пълнолетието й или до настъпване на основание за прекратяване или изменение на размера на издръжката и на малолетното дете С.С.К. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, платима до 10 - то число на месеца, за който се отнася, считано от датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до навършване на пълнолетието му или до настъпване на основание за прекратяване или изменение на размера на издръжката.

Ищцата моли съдът да осъди ответника - С.С.К., ЕГН **********, на осн. чл. 149 от СК да заплати на малолетното дете С.С.К., ЕГН **********, чрез нея - неговата майка и законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, сумата от 3 000.00 /три хиляди/ лева, представляващи 12 месечни вноски по 250 /двеста и петдесет/ лева месечно, представляваща издръжка за малолетното дете за минало време – за една година назад, считано от 19.03.2018 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба – 19.03.2019 г., също така да заплати на малолетното дете С.С.К. ЕГН **********, чрез нея - неговата майка и законен представител И.Н.Г., ЕГН **********, сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляващи 12 месечни вноски по 250 /двеста и петдесет/ лева месечно, представляваща издръжка за малолетното дете за минало време – за една година назад, считано от 19.03.2018 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба- 19.03.2019 г.

Ищцата редовно призована явява се лично и с упълномощения си защитник адв. В.Н. – САК, която поддържа така депозираната искова молба и моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявените искове.

Ответникът редовно призован явява се лично и с упълномощения си защитник адв. Д.Н. – САК, която не оспорва иска относно предоставянето на родителските права на майката, но моли съдът да присъди издръжка в минимален размер и да отхвърли иска за присъждане на издръжка за една година назад.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна следното :

Не се спори между страните, а това е видно и от представените по делото копия от удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 1111 от 17.08.2012 година, издадено от Столична община, район „М.“, че С.С.К. е роден на *** година, ЕГН ********** и удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 1112 от 17.08.2012 година, издадено от Столична община, район „М.“, че С.С.К. е родена на *** година, ЕГН **********, като техни родители са : И.Н.Г., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН **********.

По делото е приложено удостоверение изх. № 332 / 22.02.2019 г. издадено от „М.Ч.“ ЕООД от което е видно какви трудови възнаграждения са изплатени на ищцата.

По делото е постъпил социален доклад с изх. № ПР / Д – СО - КБ / 35 - 001 / 20.05.2019 година на дирекция „Социално подпомагане” – гр. К., в който подробно е описано направеното от социалния работник проучване и е установено, че децата С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН ********** показват привързаност един към друг, както и към майка си. По информация на майката ответникът не е изградил емоционална връзка с децата и от преместването на семейството той не ги е потърсил.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Н.Н.П., което е сестра на близнаците и ясно, точно и последователно, в резултат на свои, непрекъснати, преки наблюдения и впечатления заявява, че страните през последната година са живеели отделно, на различни етажи и единствено грижи за децата е полагала майката. От показанията на свид. М.М.Мсъщо се установява, че ответникът се е преместил да живее на втория етаж.

От показанията на свидетелите на ответната страна – Д.В.К.и С.Н.Б.също се установява, че ответникът е живял и на двата етажа.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Относно упражняването на родителските права:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, във връзка чл. 143, ал. 2 от СК. Съобразно утвърденото в съдебната практика разбиране искът по чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не са съпрузи и не живеят заедно, не е само за това при кой от тях да живее ненавършилото пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител да упражнява родителските права по отношение на детето – в този смисъл е решение № 669 / 17.02.1992 година на ВС и решение № 1218 / 27.12.1999 година по гр. дело № 1129 / 1999 година на ВКС, II г. о. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е практически невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, е идентично както при развод, което в законовата разпоредби на чл. 127, ал. 2 от СК за подобни случаи налага прилагането на посочените правила, а именно да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права за в бъдеще, което пък е необходима законова предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето, т. е. искането за подобен режим няма самостоятелен характер, а винаги е акцесорно по отношение на главния въпрос за упражняването на родителските права, както и неговото местоживеене. Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява, че ищцата и ответникът са родители на децата С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН ********** – малолетни.

Страните никога не са били в брак, а са имали отношения през определен период, като понастоящем са разделени, а децата след раздялата се отглеждат от майката, като бащата дори не се опитва да осъществява контакт с децата, не се интересува дори за тяхното здравословно състояние. До завеждане на настоящото гражданско дело, по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, нито родителите са постигнали споразумение, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при кого от двамата трябва да живеят децата, означава, че понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно принципното правило на чл. 127 от СК тези функции могат да бъдат упражнявани от тях заедно или поотделно. Това от своя страна има важно значение за определяне на изходните позиции при решаването на настоящия правен спор, доколкото предполага квалифициране на предявения иск за упражняване на родителски права, като такъв по чл. 127 от СК.

Според чл. 127, ал. 2 от СК, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, съгласно чл. 59 от СК. Под „интереси на децата” по смисъла на чл. 59 от СК следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание / т. 3 от ППВС № 1 / 1974 година /. Интересите на детето се обуславят не само от материалните условия и от по - големите жилищни удобства, а в по голяма степен от моралните качества на родителя, от по - голямата любов и внимание към детето, от личната привързаност на самото дете към един от родителите, възпитателските качества на родителите / ППВС №1 / 1974 година, Решение № 2833 / 1986 година на ІІ г.о /.

Разпечатката съдържа 34 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9398d95-4575-4f32-8180-7db703c42d6a