Решение № 4256 от 25.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4256 гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110205480 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. К. Й. ЕГН ********** против наказателно постановление /НП/ № ********* г., издадено от зам. кмета на СО, предвид съставен на 20.02.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД бланков №0571792 на С. К. Й. ЕГН **********, за това, че на 08.01.2024 г., около 15.30 ч., в ***, на ***, към ***, в качеството си на водач е паркирал собствения си лек автомобил *** с рег. № ***, върху тротоара, необозначен за паркиране, като пречи на преминаване на пешеходците, с което виновно е нарушил чл.94,ал.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.22,ал.5,ал.6 от Закона са местното самоуправление и местната администрация, вр. чл.178е от ЗДвП и чл.53,ал.1 и от ЗАНН й е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

В АУАН е написано, че лекият автомобил е бил паркиран на тротоара на ***, към ***.

При предявяване на АУАН в частта му за обяснения и възражения е 1 написано „Имам възражения. Не съм извършил твърдяното нарушение.“ Недоволен от НП и наложената с него глоба С. К. Й. го обжалвал чрез административно наказващия орган, пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и необосновано, противоречи на материалния закон и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за което са изложени следните доводи: в АУАН и в НП не е достатъчно индивидуализирано мястото на нарушението; *** няма пресечна точка с и дори не се намира в близост до ***; в НП липсва номер и дата на издаването му. С оглед на това се иска НП да бъде отменено.

В жалбата се твърди, че като доказателства към нея се прилагат и фиш от 08.01.2024 г. и извадка от ***, каквито обаче липсват по делото.

По делото са приложени: една хартиена цветна снимка формат А4 на визирания лек автомобил; доказателства относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Жалбоподателят С. К. Й., редовно призован за съдебно заседание, се явява и пледира НП да бъде отменено, повтаряйки съвсем накратко съображенията си за това, отразени в жалбата, към които допълва, че в ***, където се сочи, че е извършено нарушението, няма определени места за паркиране.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото е депозирана от пълномощник на административнонаказващия орган „молба становище“, с която се оспорва жалбата срещу НП, иска се НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя К. Р. М., същият след предявяване на основание чл.284 от НПК на АУАН и приложената по делото цветната снимка, заявява, че актът е съставен по възражение срещу 2 неприсъствено издаден фиш за извършено нарушение. Пояснява, че *** и *** не се пресичат, а в АУАН е определил посоката „към *** въз основа на направената снимка на нарушението.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че С. К. Й., в качеството си на водач, паркирал собствения си лек автомобил *** с рег. № ***, в ***, на ***, с посока към *** - върху тротоара, необозначен за паркиране, което пречи на преминаване на пешеходците. Това било установено на 08.01.2024 г., около 15.30 ч., от полицейски служител към група „Охрана на обществения ред“, сектор „Общинска полиция“ и било удостоверено с направена снимка, за което нарушение неприсъствено бил издаден фиш, срещу който от С. К. Й. било направено възражение, поради това и на 20.02.2024 г., по реда на чл.40,ал.3 от ЗАНН, му бил съставен АУАН за нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, при предявяване на който, в частта му за обяснения и възражения С. Й. написал „Имам възражения. Не съм извършил твърдяното нарушение.“, Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, екземпляр от което Й. получил на 02.04.2024 г. и го обжалвал на 09.04.2024 г.

Приетата фактическа обстановка съдът изведе от кредитираните гласните доказателства /показанията на актосъставителя М., които са относими към предмета на делото относно съставянето на акта, тъй като той не е свидетел очевидец на нарушението/ и писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приложената снимка на нарушението, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на горепосочените доказателства, като прецени относимостта им към предмета на доказване и взаимната кореспонденция помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима,

3 тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, с оглед изложените в нея доводи.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка - че в посоченото време посоченият лек е бил паркиран на тротоара на ***, необозначен за паркиране, което пречи на преминаване на пешеходците, отразява вярно действителната такава. С оглед същността на конкретното нарушение няма правно значение дали автомобилът е бил паркиран в посока към *** /според АУАН/_или към *** /според НП/. Само за обстоятелствена подробност настоящият съдебен състав отбелязва, че автомобилът е бил паркиран към ***, тъй като *** и *** са пътища, стоящи фигуративно перпендикулярно по между си, а *** и *** може съвсем условно да се приемат като успоредни, поради което и в случая е невярно вписаното в НП, че автомобилът е бил паркиран в посока към ***. Вярно е и че не е посочено къде точно на *** е бил паркиран автомобилът, което също няма в случая правно значение във връзка с извършеното нарушение, доколкото лекият автомобил е бил паркиран на тротоара на тази улица, на място, необозначено за паркиране.

4

Този съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна страна жалбоподателят С. К. Й. е извършил нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, регламентиращ, че „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“, тъй като Й. на 08.01.2024 г., около 15.30 ч., в ***, на ***, паркирал лекия си автомобил *** с рег. № ***, върху тротоара – на място необозначено за паркиране, което на практика не се отрича от него, с което се пречи на преминаване на пешеходците. Видно от приложената по делото снимка е, че на улицата, при мястото на паркирания автомобил няма сгради, но има оформено затревено пространство, което, явно от така паркиращи автомобили, е променено и разкаляно.

От субективна страна нарушението е извършено от Й. виновно.

Наложеното за извършеното нарушение административно наказание глоба е в минимален размер от 50 лева, предвид разпоредбата на чл.178е от ЗДвП - “Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места“.

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се установиха причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание, тъй като съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, които да са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, в т.ч. на правото му на защита.

5

Съдът приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

От друга страна обаче и независимо от изложеното до тук този съдебен състав намира, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай, относно така описаното в НП нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Административнонаказващият орган формално декларативно е написал единствено, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, без да мотивира това с аргументи. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в случая, тъй като макар и да не е посочено изрично, доколкото е известно, че доказателствената тежест е на административнонаказващия орган, който не е представил доказателства за предходни такива нарушения на С. К. Й., следва да се приеме, че нарушението, предмет на това производство, е извършено от него за първи път.

По тези съображения съдът счита, че С. К. Й. не следва да бъде санкциониран по административен ред и че извършеното от него представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и че в разглеждания казус ще е достатъчно до жалбоподателя С. К. Й. да бъде отправено писмено предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид /по чл.94,ал.3 от ЗДвП/, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Такова 6 предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение спрямо него за констатираното нарушение, предмет на настоящето производство, чрез съставянето на АУАН, по мнението на съда, би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече да предупреди и превъзпита дееца към спазване на установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни нарушения.

Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление на посоченото основание.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.