Решение № 388 от 21.06.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. П. , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200192 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от СТ. Д. ГР., ЕГН ***, с адрес гр. П., ул. „***“ № 83, против Наказателно постановление № 20-1006-001408 от 10.06.2020 г. издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. П., с което са наложени следните санкции:

- за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП;

- за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

- за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП- глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца;

В жалбата бланкетно се правят възражения за допуснати СПН при издаването на НП, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което се иска отмяната му. Не се прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща и процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по същество.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище, в което са изложени аргументи, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави се искане за 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 11.04.2020 г., в 02,00 часа, в гр. П., на бул. „Х.“ до № 60, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на М. Д. Г. от гр. П., като МПС е било спряно от движение на 14.09.2017 г. При извършената проверка на водача било установено, че МПС не е преминало ГТП. Водачът отказал и да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0195 в 02,15 часа. На водача бил издаден Талон за изследване № 0060632, който той отказал да подпише и получи.

При така констатираното св. Б.Г.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР- П., съставил срещу жалбоподателя АУАН с № 385869/11.04.2020 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяване на АУАН водачът заявил, че нямал възражения срещу направените от контролния орган констатации.

Въз основа на АУАН на 10.06.2020 г. било издадено и атакуваното НП, което било връчено лично на наказаното лице на 06.01.2021 г. Жалбата портив НП била депозирана лично от санкционирания на 12.01.2021 г., когато била входирана в деловодството на ОДМВР- П., т.е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Б.Г.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Относно нарушението по пункт І от НП- по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.

На първо място при словесното описание на нарушението не е посочено в достатъчно ясна степен изпълнителното деяние на същото и обстоятелствата, при които то е извършено, т.е. липсват основни белези, част от фактическия състав на вмененото административно нарушение и в този смисъл е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, който постановява забрана за водача на ППС да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. Както се посочи вече, в АУАН и в НП липсва точно описание на нарушението, тъй като не е конкретизирано по какъв ред и въз основа на какъв акт МПС, управлявано от жалбоподателя е спряно от движение. В описанието буквално е 2 посочена разпоредбата на закона „управлява МПС спряно от движение“, като е отразена само датата, на която това е станало- „14.09.2017 г.“ От приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно справка АИС КАТ (л.6) и ЗППАМ (л.7) се установява, че лек автомобил „***“ с рег. № *** е спряно от движение на 14.09.2017 г., съгласно наложена ПАМ по чл.171 т.2 б.и от ЗДвП- временно спиране от движение на МПС за срок от 1 месец, заради извършено нарушение на ЗДвП от водача на автомобила на 13.09.2017 г. Пак от тези документи става ясно, че лекият автомобил е собственост на М. Д. Г.- вероятно роднина на жалбоподателя (от АНО доказателства в тази насока не са били ангажирани) и че ПАМ е наложена по отношение на същия. Липсват доказателства обаче дали цитираната ЗППАМ е била връчена на на М. Г. и кога, както и дали е била обжалвана, влязла ли е в сила и на коя дата. Тези обстоятелства са от значение дали собственикът на МПС е бил наясно, че лекият автомобил е спрян от движение от кога и за какъв срок от време. От заповедта обаче се установява още едно важно обстоятелство, а именно това, че автомобилът е бил спрян от движение за срок от 1 месец, който следва да се изчислява от момента на отнемането на СРМПС на МПС, който момент отново е неясен, поради липсата на ангажирани доказателства от АНО дали това е станало с връчването/влизането в сила на ЗППАМ (и кога е това) или в по-ранен момент, когато напр. би могло със съставяне на АУАН на водача СРМПС да е било иззето.

На следващо място няма нито едно доказателство по делото, че жалбоподателят е бил наясно, че автомобилът е бил спрян от движение и то на процесната дата, при извършената му проверка.

Както се посочи вече в АУАН и в НП не е посочено основанието за спиране от движение на управляваното от жалбоподателя МПС.

Недопустимо е при въззивния контрол, съдът да извежда волята на АНО по метода на тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по вземане на решение за налагане на съответно наказание при констатации за извършено нарушение при виновно поведение на автора.

Това нарушение, водещо до накърняване правото на защита на нарушителя е от категорията на съществените и е достатъчно НП, като незаконосъобразно да бъде отменено.

Освен това дори и да не бяха допуснати посочените процесуални нарушения, по същество съдът намира, че административното нарушение вменено във вина на въззивника не е осъществено от същия, т.к. липсват доказателства към 11.04.2020 г. лекият автомобил да е бил спрян от движение, още по-малко такива, че жалбоподателят към датата на извършената му проверка от контролните органи е съзнавал, че автомобилът е спрян от движение.

При това положение НП по този пункт се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Относно нарушението по пункт ІІ от НП- по чл.147 ал.1 от ЗДвП.

Разпоредба на чл.147 ал.1 от ЗДвП, предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни 3 средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, периодичните прегледи са задължителни за всички регистрирани в Република България ППС без тези на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга.

Няма спор, че лекият автомобил „***“ с рег. № ***, на процесната дата е управляван от жалбоподателя, което се установи от показанията на св. Б.Г., а не се отрича и от жалбоподателя. Също е безспорно, че този автомобил е МПС регистрирано в страната (виж справка за собственост и регистрация на ППС на л.6). Въпросното МПС не попада изключенията установени в чл.2 ал.2 и ал.3 от Наредбата. Поради това, същото подлежи на задължителен технически преглед, който съгласно чл.29 ал.1 от Наредбата се извършва всяка година преди изтичане на една година от предходния преглед.

Тъй като нито нормата на чл.147 ал.1 от ЗДвП, нито в Наредбата е изрично записано, чие е задължението за представяне на МПС за годишен технически преглед, то в случая това задължение следва да бъде изведено от санкционната норма на чл.181 т.1 от ЗДвП, която освен санкция съдържа в себе си и диспозиция. Съгласно същата се ангажира административнонаказателната отговорност на собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. От доказателствата по делото се установи безспорно, че цитирания по-горе лек автомобил, управляван от жалбоподателя към инкриминираната дата, не е бил негова собственост, а на лицето М. Д. Г.. От показанията на св. Г. пък се установи, че при извършената от него проверка в АИС на МВР се установило, че управляваното от жалбоподателя МПС не е преминало ГТП.

При това положение действително не е изпълнено задължението за представяне на МПС на ГТП, но това нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, не е извършено от жалбоподателя, а от собственика на МПС- М. Г..

При това положение неправилно и необосновано АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което пък води до незаконосъобразност на НП и в тази му част и обуславя неговата отмяна.

В допълнение следва да се посочи, че е налице и още едно основание за отмяна на НП, поради допуснато СПН, това е така тъй като не е посочено в какво качество се санкционира жалбоподателя. Както се посочи по-горе субект на нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП може да бъде само собственикът на това МПС. Визираното обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението и непосочването му драстично засяга правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което неминуемо води до незаконосъобразност на НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Относно нарушението по пункт ІІІ- по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

На първо място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя Г. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му напълно да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита. Нарушението е ясно описано- словесно- посочени са всички реквизити 4 дата (11.04.2020 г.) и място на извършаването му (гр. П., бул. „Х.“ пред №60) и действията на нарушителя- качеството му на водач, неговите действия- управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като при извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол- Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0195, което е станало в 02,15 часа, както и че след това му е издаден ТИ с № 0060632, който той отказал да подпише и получи. В този смисъл нарушението е ясно описано, като правилно е определена и нарушената законова разпоредба- чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Посочената правна норма предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Разпечатката съдържа 38 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f938db16-7583-430e-861a-653385da73d1