Определение № 3537 от 12.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3537 гр. София, 12.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100605592 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на тази глава.

С присъда № 300 от 22.05.2025 г. по НЧХД № 9421/2023 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 102-ри състав, е признал подс. В.Г.В. за невинен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Осъдил е частната тъжителка С. Н. Д., на основание чл. 187, ал. 1, вр. чл. 189, ал. 1 и чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС сумата от 395.68 лв. (триста деветдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща доплащане за изготвяне на експертиза по делото, и сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, както и, на основание чл. 190, ал. 1, пр. 1, алт. 2 и ал. 2 от НПК, да заплати в полза и по сметка на подс.

В.Г.В. сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща разноски за защита от адвокат по делото, както и сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволна от така постановената присъда е останала частната тъжителка (ЧТ) С. Н.

Д., която я обжалва, чрез служебно назначения повереник – адв. Х.К., САК. В жалбата се сочи, че присъдата на първия съд е постановена в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства, както и с материалния и процесуалния закон. Развиват се доводи, че постановяването на оправдателна присъда е незаконосъобразно и необосновано, тъй като 1 тъжителката е претърпяла дълготраен и с нищо непредизвикан от нея физически и психически тормоз. Оспорват се доводите на защитата на подсъдимия, че последният е бил оправдан по дело за домашно насилие, като се изтъква, че по същото дело единствено е бил намален срокът на действие на ограничителната заповед с два месеца. Възразява се срещу тезата, че подсъдимият „така си е говорел“ и не е имал намерение да изпълни заканите си, респективно – същите не биха могли да бъдат възприети от заплашената като действителни заплахи. Липсва каквато и да е изрично формулирана претенция към въззивния съд.

В жалбата се сочи, че същата ще бъде допълнена след запознаване с мотивите към първоинстанционния съдебен акт. Въпреки това, в срока, даден от съда за допълнение на въззивната жалба, считано от датата на получаване на съобщението за изготвените мотиви от адв. К. - 16.07.2025 г. (вж. л. 481 от съдебното производство пред СРС), допълнение не е изготвено.

На 28.08.2025 г. делото е администрирано към СГС, където е образувано настоящото ВНЧХД № 5592/2025 г.

Съдебният състав, при извършената проверка по допустимостта на подадената въззивна жалба, след като се запозна с нея, с обжалваната присъда и с материалите по делото, констатира, че първата не отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК.

В нея липсва изрично формулирано искане към въззивния съд, каквото е императивното изискване на чл. 320, ал. 1 от НПК. Съдържанието също не позволява да се извлече такова.

Неясна е претенцията на повереника на частния тъжител в каква насока желае да се развие наказателното производство – да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова и ако да – в каква насока се претендира въззивна присъда, или да се измени първоинстанционната присъда в някоя нейна част.

Частният тъжител, респективно неговият повереник, е следвало да изрази изрично и ясно искането си към въззивния съд, при положение, че, изхождайки от процесуалната функция на ЧТ и оправдателния характер на обжалваната присъда, явно се цели влошаване на положението на подсъдимото лице.

Както вече се посочи, извод за ясна претенция не може да се направи и от съдържанието на въззивната жалба. В нея само е изнесено, че присъдата е постановена в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства, както и с материалния и процесуалния закон, поради което се обжалва в срок и подробни мотиви ще бъдат изложени след запознаване с мотивите на съда.

При положение, че се иска влошаване на процесуалното положение на оправданото лице, conditio sine qua non (условие, без което не може) се явява наличието на „съответна“ жалба от частния тъжител – арг. от ал. 2 на чл. 336 от НПК. Съответна жалба, по смисъла на посочената разпоредба на процесуалния закон и на константната, безпротиворечива и еднопосочна практика на върховната инстанция, означава жалба, в която желанието за 2 влошаване на процесуалното положение на оправданото лице следва да бъде изрично и ясно формулирано (в този смисъл решение № 153/1992 г. на I-во н. о. на ВС, решение № 528/1996 г. на II-ро н. о. на ВС и др.). Такова изрично, ясно и безпротиворечиво изразено желание, в каквато да е насока, липсва в депозираната въззивна жалба. Същото, по силата на визираните по-горе разпоредби на НПК, е абсолютно необходимо, с оглед преодоляване на забраната за reformation in peius (влошаване процесуалното положение на подсъдимото лице), ако това е желаната от частния тъжител насока за развитие на въззивното производство.

Така констатираното сочи, че от съдържанието на въззивната жалба не става ясно за какво конкретно е сезиран въззивният съд.

С оглед дотук посоченото, настоящият въззивен състав намира, че образуваното пред него производство следва да се прекрати, а делото да се върне на районния съд с указание съдията при него да изпълни задължението си по реда на чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК.

Следва да се укаже на частния тъжител да приведе въззивната си жалба си в съответствие с императивните изисквания на чл. 320, ал. 1 от НПК, в законоустановения за това седем дневен срок.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство пред СГС – НО, 10-ти въззивен състав, по ВНОХД № 5592/2025 г.

ВРЪЩА НЧХД № 9421/2023 г. на СРС – НО, 102-ри състав, за изпълнение на задълженията му по чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК по отстраняване на констатираната и посочена в мотивите нередовност на въззивната жалба и последващото администриране към СГС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3