Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 281 от 15.07.2022, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 320/2022
Вид
Определение № 281
Подписан
15.07.2022
В сила
15.07.2022
Състав
Пламен Димитров Петков, Яника Тенева Бозаджиева, Анелия Маринова Игнатова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. София, 15.07.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20221800600320 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХІ- чл.24, ал.5, т.2 вр.чл.341, ал.1, пр.1 НПК за контрол на разпореждане за прекратяване на наказателното производство.

Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с жалба против разпореждане, постановено от съдията-докладчик на 18.03.2022г. по НЧХД № 49/2022г. по описа на РС- И., по силата на което съдът е прекратил наказателното производство по делото, тъй като тъжителят е депозирал тъжбата на 20.01.2022 г., след изтичане на шестмесечния срок от узнаване на престъплението.

Разпореждането е обжалвано от частния тъжител, като постановено в разрез с процесуалния закон. В жалбата си същият изтъква наличието на постановление на РП- И. и СОП, с твърдение, че излагайки идентични факти с тези в тъжбата, първоначално е сезирал компетентната прокуратура за проверка и образуване на производство за осъществено престъпление от общ характер –набедяване по чл.286, ал.1 НК, поради което твърди, че шест месечния срок, определен от закона за предявяване на частна тъжба, в конкретния случай важи от узнаване на постановлението на прокуратурата, с което е постановен отказ да се образува производство за престъпление от общ характер, като е прието, че се касае за престъпление, което се преследва по 1 инициатива на пострадалия.Моли съда, да отмени разпореждането и да върне делото на РС И. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на тъжбата.

В съдебно заседание жалбоподателят М.И. се явява лично и поддържа жалбата си, както и искането за отмяна на атакуваното разпореждане.

Подсъдимата Р.З. не се явява и не се представлява в това производство.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените основания и след като осъществи по свой почин контрол на атакуваното със същата разпореждане в съответствие с приложимия закон, прие за установено следното:

Липсват основания да бъдат споделени незаконосъобразност на постановеното разпореждане. оплакванията за

Съдът, като приема за законосъобразно тълкуването на чл.81, ал.3 НПК, а именно- че шест месечният преклузивен срок за частния тъжител тече от узнаването на влизане в сила на постановлението за отказ да се образува наказателно производство, предвид това, че се касае за производство от частен характер, щом първоначално е сезирана съответната РП, но в същото време подчертава, че въз основа на това да се приеме, че тъжбата не е била подадена извън шест месечния срок от престъплението, както и неприложимост на разпоредбата на чл.24,ал.5, т.2 НПК, е необходимо прокуратурата да е била сезирана за същото това престъпление, за което понастоящем е подадена тъжбата.Пълно тъждество означава- освен време, място, начин на извършване- идентичност от обективна и субективна страна, но и обвинението да бъде насочено срещу едно и също лице, посочено като автор на престъпното деяние. В настоящия случай извършителят на престъплението , за което е била сезирана РП И. и е постановила отказ, потвърден с постановление от 12.05.2021г. /видно от текста на последното, приложено към настоящото дело/, е адвокат Р.В. Ш.. Наказателната отговорност, съгласно действащия НК е лична.Същата се носи за собствени действия или бездействия, описващи деянието от обективна страна.

Следователно, въз основа на горните констатации, се налага извода, че самото пострадало лице е сезирало РП И. за друго престъпление, извършено от лице, различно от настоящата подсъдима Р.З..

Поради това, позоваването на жалбоподателя, че е сезирал РП И. за 2 същото престъпление е невярно и некоректно, поради което и срокът за повдигане на обвинение спрямо настоящата подсъдима не следва да се счита от влизане в сила на отказа на РП, а от узнаването на деянието, осъществено от З., за което тъжителят е депозирал тъжба на 20.01.2022г. Видно от посочената в тъжбата инкриминирана дата- датата на която тъжителят претендира да е осъществено престъплението против него -29.05.2021г., към датата на подаване на тъжбата в съда 6 месечният срок по чл.81, ал.3 НПК е бил изтекъл.

Всичко изложено по-горе обосновава извода, че атакуваното разпореждане е постановено в пълно съответствие с процесуалния закон, което детерминантно обуславя неговото потвърждаване от настоящата инстанция.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.341,ал.1, вр чл.334,т.6, вр.чл.338 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за прекратяване на наказателното производство от 18. 03.2022г. по НЧХД № 49/2022г. по описа на РС И. .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3