Решение № 2502 от 20.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2502 гр. София, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20221100508492 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Л. ИВ. С. чрез адв. К. К. срещу разпореждане от 21.06.2022 г., с което ЧСИ Й.Ц. е оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнително дело № 1182/2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като последната молба за изпълнителни действия от взискателя е от 04.02.2020 г. и оттогава са изтекли предвидените в закона две години без да е постъпило ново искане. Посочва, че наведените доводи от ЧСИ Й.Ц., че има действия по делото на основание чл. 18, а именно запор от 08.06.2021 г., нямат отношение към ясното основание за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното разпореждане, ведно с всички произтичащи от това законни последици и да бъде прогласено за прекратено производството по изпълнително дело № 1182/2018 г.

С писмено възражение взискателят „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД счита отказът на ЧСИ изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за напълно законосъобразен. Твърди, че видимо от извършваните действия по делото не е минал 2 годишния срок, обосноваващ прилагането на цитираната разпоредба. Посочва, че законодателната идея при перемпция е дезинтересираност на взискателя, а такава не може да се предполага, предвид че „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД е упълномощила ЧСИ с възможност за действия съгласно чл. 18. Твърди също така, че в периода на извънредното положение породено от Ковид 19, всички срокове, в това число и по изпълнителни дела, са били спрели, поради което следва да се вземе предвид това спиране при изчисляване на двугодишния срок.

1

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:

Изпълнително дело № 20187840401182 по описа на ЧСИ Й.Ц. е образувано по молба, подадена на 30.11.2018 г. от „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД срещу Л. ИВ. С., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.11.2013 г. по гр.д. № 36840/2013 г. на СРС, 57 състав.

С молба за образуване на делото взискателят е възложил на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители на съдебния изпълнител изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението както и да бъде пазач на описаното имущество. Поискал е да бъдат предприети конкретно изброени изпълнителни действия за събиране на вземането му.

Във връзка с разпореждане на частния съдебен изпълнител до длъжника е изпратена на 04.12.2018 г. покана за доброволно изпълнение, както и искания за справки и уведомление по ДОПК.

На 04.12.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „Б.П. България“ АД и „Ю.Б.“ АД, които са наложени съответно на 12.12.2018 г. и 13.12.2018 г.

На 19.12.2018 г. е изпратено до Служба по вписванията – София искане за вписване на възбрана върху конкретно посочен недвижим имот.

На 13.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД.

С молба от 25.06.2019 г. взискателят „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД е поискал извършване на по-нататъшни действия по удовлетворяване на вземането му чрез извършване на справка за притежаваните от длъжника сметки и налагане на запор.

На 25.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „П. И.Б.“ АД.

С молба от 14.08.2019 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към запор на дружествен дял на длъжника в „А. 98“ ООД и справки при мобилни оператори, от ОСЗГ и от КАТ.

С молба от 04.02.2020 г. взискателят е поискал извършване на справка за наличие на банкови сметки и налагане на запор при откриване на такива.

С разпореждане от 08.06.2021 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се наложи запор на сметки, открити в „Ю.Б.“ АД.

На 16.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Ю.Б.“ АД.

С молба от 17.06.2022 г. длъжникът е поискал да се прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С обжалваното разпореждане от 21.06.2022 г. частният съдебен изпълнител е оставил искането без уважение.

В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 2 на същата разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на длъжника.

С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично в т.

6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.

В разпореждане от 21.06.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането 2 на длъжника Л. ИВ. С. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с перемпцията на изпълнителното производство и кои действия на взискателя съставляват искане за извършване на изпълнителни действия. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, трябва взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело.

Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предполага бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в установения от закона срок. Обратно всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство, като е без значение дали се касае за способи, които вече са били приложени или за нови. В разглеждания случай с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ предприемане на изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Такива действия са предприети по изпълнителното дело от една страна от взискателя с молби, последната от които от 04.02.2020, а от друга страна – от съдебния изпълнител с налагане на запор от 16.06.2021 г. по разпореждане от 08.06.2021 г. Следователно от образуване на делото през 2018 г. периодично и в рамките на срок по-кратък от две години са били извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя или от съдебния изпълнител, с оглед възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.

Предвид изложеното не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която изисква взискателят да не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, което в случая не е налице. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжника Л. ИВ. С. чрез адв. К. К. срещу разпореждане от 21.06.2022 г., с което ЧСИ Й.Ц. е оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнително дело № 1182/2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4