Решение № 146 от 11.03.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2906/2024
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 11.03.2025
- В сила
- 31.03.2025
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 322, ал.2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл.56, ал.1, изр.второ · Семеен кодекс
- чл.56, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал.2 · Семеен кодекс
- §1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. К., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20245510102906 по описа за 2024 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. П. заявява, че с Д.
Г. Г. заживели на семейни начала през *** г. на квартира в с. Д., общ. С.. От съвместното си съжителство имали родени *** деца - Д. Д.в Г., с ЕГН **********, Г. Д.ва Г., с ЕГН ********** и С. Д.в Г., с ЕГН **********.
Първоначално отношенията им били нормални и живеели в разбирателство.
След раждането на децата им и двамата съвместно полагали грижи по отглеждането и възпитанието им. На *** г. сключили граждански брак в гр. Р., който бил първи и за двамата. Малко след това заминали за И., където останали около година. Прибирайки се в Б., заживели по квартири в гр. К. и гр. С.. През месец *** г. закупили къща в **********. След закупуването на къщата направили ремонт - сменили вратите и прозорците, сложили ламинат.
При тях в къщата се преместила да живее и майката на ответника.
Твърди, че през последните няколко месеца отношението на ответника към нея и децата се променило. Станал агресивен и започнал да вдига скандали за всичко. Караниците им станали ежедневни. Ответникът многократно си позволявал да й удря шамари, дори в присъствието на децата.
Започнал все по-често да не се прибира вечер. Многократно се случвало да се прибере пиян след полунощ, при което започвал да вика, да вдига скандали.
При тези ситуации децата се будели и започвали да плачат. Заплашвал я, че ако не спрат да реват ще ги изхвърли на пътя. При един от тези случаи започнал да я бие с юмруци и ритници. Синът им Д., след като видял как я бие, започнал да пиши. Тя не могла да го успокои, при което ответникът взел един колан и започнал да го бие и него. Прегърнала детето, за да го опази от 1 ударите. След това Д. излязъл и се прибрал едва на следващия ден.
Сочи, че през месец *** г. от общи познати разбрала, че има любовница, което той не отрекъл.
Казала му, че има деца и трябва да се грижи за тях. Тогава той се ядосал, започнал да я бие с юмруци и шамари и казал, че нито тя, нито децата го интересуват, да си събира багажа и да отива при майка си. Казал, че иска да си гледа живота и нищо друго не го интересува. На следващия ден се обадила на родителите си и те и я взели с децата. Живяла при родителите си в с. Д., общ.
К. до началото м. *** г. В края на м. октомври ответникът започнал да й звъни ежедневно по телефона и да я моли да се съберат. Казал, че съжалява, за това което е направил, че иска заедно да си гледат децата. Решила да му даде втори шанс само заради децата. На *** г. отново заживели в къщата им в с. Б., общ.
С..
Заявява, че на *** г. около 18 – 18.З0 часа ответникът се прибрал от работа. Около 19.30 – 20.00 часа му звъннал телефона. Тя вдигнала телефона и отсреща чула женски глас, който й казал: „Дай веднага телефона на мъжа ми".
Попитала я: „Как така на мъжа ти, каква си ти, че да му звъниш поС.но. Той е женен, има си жена". Като чул това Д. побеснял и започнал да я блъска с юмруци в главата, за да си вземе телефона. Отскубнал телефона, излязъл от стаята и се обадил на жената. Малко след това тя го чула да й казва: „Обличам се и идвам при теб". Заявил, че иска докато се прибере, с децата да ги няма в къщата. На същата вечер се обадила на родителите си и те я прибрали отново при тях в с. Д.. Сега с децата живеят там.
Твърди, че ответникът работи като ***, който изгражда ***. Няма трудов договор. На месец изкарва около 4-5 хиляди лева.
С оглед изложеното счита, че бракът им е лишен от смисъл и съдържание и запазването му не е в интерес, както за самите тях, така и за обществото. През последните месеци с децата са подложени на поС.ен психически, физически и емоционален тормоз от страна на ответника. Не иска децата им да живеят в тази нагнетена обстановка.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. Моли местоживеенето и упражняването на родителските права на децата им – Д. Д.в Г., с ЕГН **********, Г. Д.ва Г., с ЕГН ********** и С. Д.в Г., с ЕГН **********, да бъде при майката на адрес: **********; да предостави на майката упражняването на родителските права спрямо децата, а за ответника да определи режим на лични контакти с тях всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения й годишен отпуск; да осъди ответника да заплаща, чрез ищцата като майка и законен представител на децата им – Д. Д.в Г., с ЕГН **********; Г. Д.ва Г., с ЕГН ********** и С.
Д.в Г. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 270 лв. за всяко едно от децата, считано от депозирането на исковата молба в КРС до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, която да бъде превеждана по следната банкова сметка: ***, с титуляр Й. С. С., ЕГН **********; след прекратяване на брака семейното жилище, находящо се **********, което е придобито по време на брака, да бъде предоставено за 2 ползване от ищцата и децата.
Й. С. сочи, че при сключване на гражданския брак не е променяла фамилното си име. Претендира присъждането разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. П., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Моли бракът между ищцата и ответника да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
За съдебно заседание ответникът е редовно призован не есе явява и не взема становище по основателността на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на *** г. в град Р., за което е съставен акт за граждански брак №9/*** г. От брака си съпрузите имат *** малолетни деца.
От приложеното заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** г., съставен от община С., детето Д. Д.в Г., ЕГН ********** е с родители: баща Д. Г. Г. и майка Й. С. С..
От приложеното заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** г., издаден от община С. детето С. Д.в Г., ЕГН ********** е с родители баща Д. Г. Г. и майка Й. С. С..
Видно от приложеното заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***г., издаден от община С. детето Г.
Д.ва Г., ЕГН ********** е с родители баща Д. Г. Г. и майка Й. С. С..
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С.ка Д.Д..
От показанията на свидетелката Д. /***/ се установява, страните са сключили граждански брак през ***г. От брака си имали родени *** деца.
Заявява, че Д. тормозел Й.. „Той много я тормозеше, биеше я, изневеряваше“.
Твърди, че започнал да пие много и да бие дъщеря й и децата й. Й. й се обадило по телефона да отидат да я вземат от село Б., където живеели с Д. и децата 4-5 години. След това Д. се върнал пак при дъщеря й. „Връщаме я за *** дни и Д. пак бяга с друга жена“. Казвал на Й. „Не ми трябваш ти и децата.
Отидохме и я прибрахме с баща й и тя реши да се разведе“. Страните не живеели заедно от около 8,9 месеца. Твърди, че веднъж, когато Й. се върнала при Д. след *** дни той пак избягал с друга жена. В момента Й. заедно с децата живеели при нея в село Д.. Д. не ходел да види децата. Обаждал се по телефона.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката С.ка Д.Д. преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родството и със страна по делото, В частта досежно твърденията, че ответника е нанасял побой над ищцата и децата й съдът не кредитира показанията. В тази си част същите остават изолирани, неподкрепени от други гласни или писмени доказателства.
3
Преценени съвкупно фактите, които установяват разпитаната по делото свидетелка и обясненията на страната дават възможност на съда да приеме за установено, че бракът между страните в съществуващия му вид е изпразнен от необходимото според закона и добрите нрави съдържание.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение.
Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите.
Следва да се отбележи, че липсват нормални отношения между съпрузите - те са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическото и духовното съС.ие на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от свидетелските показания, така и от безспорно установеното съС.ие на фактическа раздяла, която в конкретния случай е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство.
Съдът счита факта на съществуването й за неоспоримо доказан за период от около годена. Това поведение е трайно установено между страните и ищцата е категорична, че помирение помежду им е невъзможно. В този вид бракът между тях не би бил в интерес за съпрузите, тъй като не създава нормална семейна среда. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че фактическата раздяла на съпрузите макар и с малка давност - от около година към датата на приключване на устните състезания, без те да поддържат каквито и да са взаимни контакти, е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави духовно съдържание, лишена е от взаимната привързаност между съпрузите, от уважение, доверие, готовност за взаимопомощ и разбирателство. Между тях липсват съпружески чувства, емоционална, духовна и физическа близост и всеки от съпрузите води свой самостоятелен живот. Като останала да съществува само формално между съпрузите, брачната връзка се явява напълно безполезна за страните по нея, лишена е от социалната си функция. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49 от СК. Това трайно настъпило фактическо съС.ие следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните. Съдът смята, че фактическата раздяла не може да бъде преодоляна, не само поради изложеното по-горе досежно съС.ието на брачната връзка.
По въпроса за вината.
В тази връзка съдът намира че следва да отбележи, че такъв брак с такива отношения може да бъде само дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и двамата съпрузи. С оглед гореизложеното съдът намира 4 за необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Ако ги наруши, бракът следва да бъде прекратен по вина на двамата. Причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло с нежеланието на двамата да положат усилия и възникналите между тях недоразумения и разправии да бъдат преодолени.
Предвид на тези съображения съдът счита, че следва да прекрати брака между страните по вина и на двамата съпрузи.
По отношение на родителските права:
Съгласно чл. 322, ал.2, изр.2 от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл. 59, ал.2 от СК, дори и да не са предявени тези искове, при липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Разпечатката съдържа 51 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f937df47-1013-4dbe-ae42-a16c96952afc