Решение № 7 от 06.01.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Елин Пелин, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20251820200066 по описа за 2025 година

Л. И. Р. от гр. ...., с ЕГН **********, е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10434120/13.10.2024г. изд. от ОДМВР София, респ. наложеното административно наказание „глоба в размер на 800.00 лева“ на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда са въведени съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

Претендират се направени разноски по делото изплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., не е изпратил представител. С придружителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН е застъпил становище, че наложеното с ЕФ наказание следва да бъде потвърдено. С писмена защита депозирана от юрисконсулт при ОДМВР - София отново се поддържа законосъобразност на издадения ЕФ.

Претендира се юрисконсултско възнагаждение.

Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя направени разноски по делото - изплатено адвокатско възнаграждение.

РП Елин Пелин, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и наведените от страните доводи, намира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

1

На 13.10.2024г. в 11.51 ч. на АМ “Хемус”, км.31+920, посока София-Варна автоматизирано техническо средство АRН САМ S1 /№120cd16/, насочено към гр. Варна, е регистрирало движещо се със скорост от 127 км/ч моторно превозно средство – л.а. „.....“ с ДК№ ..... Разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 80 км/ч..

Видно от отбелязването в елекронния фиш, процесното МПС към 13.10.2024г., 11.51 ч. е било използвано от жалбоподателя, което обстоятелство не се оспорва с жалбата до съда.

От протокола за проверка на мобилната система за контрол на скоростта на МПС е видно, че АТСС е било в съответствие с одобрения тип, а грешките не превишават максимално допустимите за типа средства за измерване, следователно към 13.10.2024г. са били изпълнени нормативните изисквания за настройки на АТС .

По делото са приети ЕФ Серия К № 10434120/13.10.2024г. изд. от ОДМВР София, Заповед за утвърждаване образец на елекронен фиш, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Заповед за изменение на заповедта за утвърждаване образци на електронни фишове, Протокол от проверка № 126-СГ-ИСИС/23.08.2024г. на БИМ, ГД „МИУ“, О „ИСИС“, Протокол за използване на АТС, снимки на и от АТС, с оглед неговата локализация. Представени са и приети по делото и схема за организция на движението на процесния пътен участък към посочените в ЕФ дата и час, както и заверено копие от Сертификат от 01.06.2020 г. на името на Б.В.Б. -мл. Автоконтрольор, група “КПДГПА”, сектор “ПП” ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност от 23.12.20г., Заповед №517з-5548/12.10.2020г., Заповед №517з-7497/10.11.2022г..

Снимковият материал е изготвен по надлежния ред и отразява вида на МПС, дата, час, ДК№ на автомобила, като представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП. Автоматизираното техническо средство е отчело допустимата грешка при измерване на скоростта, която е в порядъка на 3 км/ час до 100 км/ч. и +/- 3% над 100 км/час.

Видно от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, срокът на валидност на АТСС е до 07.09.2027 година. От доказателствата се установява скоростта, с която се е движило процесното МПС, индивидуализиращите МПС белези, в т.ч. ДК№ и вид и модел на МПС. Снимковият материал от своя страна предоставя данни за координатите, при които е било извършено заснемането, а Протокол за използване на АТСС, попълнен надлежно, предоставя данни за конкретното място, където това е извършено, както и за разстоянието от пътния знак с въведено ограничение , в обхвата на което процесният л.а. се е движел със скорост от 127 км/ч..

На 13.10.2024г. в 11.51 ч. на АМ “Хемус”, км.31+920, посока София-Варна, е осъществен контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство АRН САМ S1 /№120cd16/, насочено към гр. Варна, . Процесното техническо средство е преминало метрологична проверка, като същото е със срок на одобрение и валидност до 07.09.2027 година. Приложения към административната преписка снимков материал съдържа описание на скоростта, с която се е движело процесното МПС - л.а. „.....“ с ДК№ ...., а именно от 127 км/ч, при скоростен лимит / към момента на заснемането от техническото средство / 80 км/ч./, ограничен с ПЗ „В-26“. АТСС е регистрирало извършеното от жалбоподателя нарушение в час, дата и място изрично отразени в приложения към административната преписка снимков материал, като регистрацията е настъпила в интервала от време отразен в протокола за използване на АТСС от 13.10.2024г..

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в таблица към тази алинея. Според чл.21, ал.2 ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая сигнализирането на въведеното ограничение е извършено с ПЗ “В-26” и жалбоподателят е нарушил забраната, като максимално разрешената скорост за процесния участък е била 80 км/ч, а скоростта, с която се е движило 2 управляваното от жалбоподателя МПС е била 127 км/ч.. Заснемането е било извършено с АТСС ARH CAM S 1. Превишаването на максимално разрешената скорост е било повече от 40 км/ч, а именно 47 км/ч.. В последна връзка в разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП предвижда глоба в размер на 300.00 лева за превишаване от 41 до 50 км/ч..

Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Изрично е отразено в издадения ЕФ, че процесното нарушение на 13.10.2024г. е било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на 20.04.2024г. на ЕФ К № 6731580. Съгласно §6, т.33 от ДР към ЗДвП “Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач”. В случая в тежест на административнонаказващият орган е да докаже в настоящото производство / но което не е сторил /, че нарушението предмет на разглеждане и визирано в ЕФ Серия К № 10434120/13.10.2024г. изд. от ОДМВР София, е било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 6731580, с който да му е било наложено административно наказание „глоба“ за същото по вид нарушение.

Административнонаказателната преписка не е скрепена и по делото не е представен Електронен фиш ЕФ К № 6731580, както и не се ангажират от АНО доказателства и за влизане в сила на посочения ЕФ, както и за вида на извършеното нарушение / предмет на обсъждане със същия ЕФ/, което от съществено значение с оглед доказването, че жалбоподателят е извършил процесното административно нарушение при предпоставките на повторност по смисъла на §6, т.33 отДР към ЗДвП.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

При този изход на спора по делото следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направени разноски по делото. Съгласно Договор за правно обслужване от 06.03.2025г. , авизо от 06.03.25г. и фактура № 191/06.03.25г. Жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение на упълномощения по делото защитник в размер на 500.00 лева.

За посочените разноски, с оглед въведеното от АНО възражение за прекомерност на претендираните разходи за адвокатско възнаграждение съдът намира, че така направените разноски подлежат на редуциране до размера от 300.00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 500 лв. молбата следва да се остави без уважение. Това е така, тъй като по упълномощеният адвокат е изготвил мотивирана жалба, не е осъществил процесуално представителство на жалбоподателя в с.з. проведени на 22.05, 24.06 и 11.11.25г., но с нарочна молба от 20.06.25г. адв. Л.Р. е формулирал доказателствени искания, като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Адв. Р. е представил и пространна писмена защита от 03.12.25г. по същество на спора по делото. Следва да се отбележи, че основната цел на ЗПП е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Привеждане цената на адвокатския труд в необосновано нисък размер се явява предпоставка, която би поставила под съмнение последваща максимална по обема и съдържание предоставяна правна помощ по смисъла на чл.3 от ЗПП, което е в противоречие с установения със Закона обществен интерес. При определяне размера на дължимите се разноски за адвокатско възнаграждение съдът не се ръководи от размера на адвокатските възнаграждения посочен с Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, до колкото последната е само ориентир в определянето размера на възнаграждението, като се държи сметка и за евентуална прекомерност на оценката на престирания труд / в този смисъл решение на сес от 25.01.2024г. по д. С438/22; Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Съдът приема, че е налице несъответствие между престирания от пъномощника на ответника труд по Договор за правно обслужване от 06.03.2025г. и размера на договореното възнаграждение, респ. налице е прекомерност на адвокатското възнаграждение, при съобразяване критериите за справедливост и пропорционалност. Пак в 3 тази връзка следва да се отбележи, че необоснованото намаляване размера на адвокатското възнаграждение би ощетило процесуалния представител на ответника, поради което съдът частично намали размера на възнаграждението при съобразяване критериите съгласно чл.78, ал.5 ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдвокатурата

При горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 , вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10434120/13.10.2024г. изд. от ОДМВР София, с който на Л. И. Р. от гр. ...., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба в размер на 800.00 лева“ на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗдвП.

ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на Л. И. Р., с ЕГН **********, сумата от 300.00 лева – разноски по делото – изплатено възнаграждение за един адвокат, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за присъждане на направени разноски за разликата до пълния претендиран размер от 500.00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4