Присъда № 17 от 13.05.2025, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 189/2025
- Вид
- Присъда № 17
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- Иван Георгиев Шейтанов
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1,б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1,б. "а" и б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.30, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда №17/13.05.2025г. по НОХД №189/2025г. по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Представителят на Районна прокуратура Пловдив, ТО А.овград е повдигнал обвинение срещу подсъдимия А. Т. И. от гр. А.овград, обл.
Пловдивска и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. “а” и б.
„б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това, че през периода от 09.02.2024 г. до 24.10.2024 г. в гр. А.овград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, при условията на опА. рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 316 лв. от владението на собствениците Р. С. Г. и Г. И. Г., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- на 09.02.2024г. в гр. А.овград, обл. Пловдивска, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – ръчна количка на стойност 90 лв., една касетка с моркови на стойност 9 лв., две касетки с лук на обща стойност 18 лв., две касетки с ябълки на обща стойност 30 лв., и една касетка с круши на стойност 9 лв., всички вещи на обща стойност 156 лв., от владението на собственика Р. С. Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 24.10.2024 г. в гр. А.овград, обл. Пловдив, отнел 2 броя зимни автомобилни гуми, втора употреба, модел „225/50/17“, всяка на стойност 80 лв., двете гуми на обща стойност 160 лв. от владението на собственика Г. И. Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всички отнети вещи на обща стойност 316 лв.
В хода на разпоредителното заседание защитника на подс.А. И. направи искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдимия изразява желание да се възползва от тази процедура. Това искане на защитника беше уважено, като след проведено разпределително заседание, преди даване ход на съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. И. се призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа 1 обвинението, така както е повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това, че производството се води по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, с оглед характеристичните данни на подсъдимия И., както и наличието на предишни осъждания, да му се определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, което да бъде в размер на три години „лишаване от свобода“, което съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета, или да му се наложи окончателно наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години. С оглед предишните му осъждания, прокурора е на становище, че това наказание следва да се изтърпи от подс. И. при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК от това наказание следва да се приспадне и времето, през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР, по реда на НПК и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”,всичко считано от 31.10.2024г. до влизане на присъдата в сила, като по този начин прокурора, счита че ще се изпълнят целите визирани в чл.36 от НК. Пледира подсъдимия да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, за извършената експертиза.
Сл. защитника на подсъдимия И., адв. Л. А.-М., счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Не оспорва правната квалификация относно повдигнатото спрямо нейния подзащитен обвинение. Изтъквайки наличието на смекчаващите вината обстоятелства, счита, че спрямо подс. И. следва да се определи минималното предвидено в закона наказание, като същото се намали с една трета.
Подс. А. Т. И. се признава за виновен, съжалява за случилото се и по същество моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.25 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено от страна на подсъдимия, направено в съдебно заседание, дадените от него обяснения на досъдебното производство, показанията на свидетелите Р. С. Г., Г. И. Г., * и * Г., като взе предвид и заключението на вещото лице 1.
* по назначената по делото стоково оценъчна експертиза, и писмените доказателства по делото – характеристична справка (л. 79 от ДП), справки за съдимост (от л.77 до л.78 и от 82 до 87 от ДП), и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. Т. И. е роден на 16.09.1988 г. в гр. А.овград, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, с адрес гр.
А.овград, ул. „Лале баир” № 23, /понастоящем намиращ се в Затвора - гр.
Пловдив/, с ЕГН **********.
2
Подсъдимия А. Т. И. призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Свидетелят Р. С. Г. стопанисва фургон, който се намира на кръстовището на улиците „Стою Шишков“ и „Цар Иван А. II“ в гр. А.овград, обл. Пловдив.
На 09.02.2024 г., около обяд, св. Г. оставил ръчната си количка в близост до фургона. В количката имало една касетка с моркови, две касетки с лук, две касетки с ябълки и една касетка с круши. Завързал количката за едно дърво със синджир и катинар и отишъл да закупи още стока. Малко след това от там минал подс. И.. Той бил в нетрезво състояние, видял количката и решил да я открадне, като в последствие продаде стоката и самата нея, за да се сдобие с финансови средства. В изпълнение на замисленото, подс. И. взел камък и ударил с него няколко пъти по катинара, който се счупил. Взел количката и започнал да я бута към квартала в който живеел. Това било забелязано от намиращите се наблизо лица, които съобщили на св. * Г. - син на св. Р. Г.. Той действително забелязал как подсъдимият бута количката в посока към ромската махала на гр. А.овград. С цел да върне количката, св. * Г. настигнал подс. И. и му потърсил сметка за неговите действия. Подсъдимият обаче отказал да върне количката и продължил движението си в посока към махалата. Св. * Г. решил да не се разправя с него, а да подаде сигнал, за което се обадил на телефон 112. Когато пристигнал в ромската махала, подс. А. И. продал количката и стоката в нея за сумата от 10 лева, които после похарчил за лични нужди.
Междувременно подс. И. бил издирен, като със Заповед № 239-ЗЗ77/19.02.2024 г. /лист 29 от ДП/ той бил задържан в 10.30 часа по ЗМВР. След изтичане на срока,в 10.00 на 20.03.2024г. той би освободен.+ Във връзка с извършената кражба от Р. С. Г. била образувана преписка за предварителна проверка водена в РУ А.овград. Въз основа на материалите по тази проверка, на 19.03.2024г. с Постановление на прокурор при РП Пловдив, ТО А.овград било образувано ДП № 188/2024г. по описа на РУ А.овград.
Свидетелят Г. И. Г. обичайно продавал автомобилни гуми всеки четвъртък на пазара в гр. А.овград. На 24.10.2024 г., св. Г. отново бил там с камион пълен с гуми. В един момент до него приближил подс. А. И., който отново бил в нетрезво състояние. Той отправил към св. Г. нецензурни думи и изрази. За да не се разправя с подс. И., св. Г. се прибрал в кабината на камиона.
Междувременно обаче, на улицата в близост до камиона той бил оставил 2 броя зимни автомобилни гуми, втора употреба, модел „225/50/17“.
Подсъдимият ги видял и решил да ги открадне. С цел реализация на замисленото, подс. И. взел двете гуми и започнал да се отдалечава от пазара. В същото време, другите продавачи на пазара видели действията на подс. И. и се развикали. Това насочило вниманието и на св. Г., който също забелязал действията на подсъдимия. Тъй като се страхувал да не стане обект на агресия, св.Г. не последвал подс. И.. За да задоволи финансовите си потребности, подс.
И. продал двете гуми за сумата от 20 лева. Една седмица по-късно, а именно 3 на 31.10.2024 г., около 10 ч., св. Г. отново се намирал на пазара в гр. А.овград, и извършвал същата дейност. Тогава негов познат му казал, че подс. И. отново е там. Св. Г. го забелязал, като след малко на място дошли и полицейски служители, а именно св. * и неговият колега * Г.. Св. Г. им посочил подсъдимия и им съобщил, че преди една седмица той е извършил кражба на двете автомобилни гуми. Полицейските служители отвели подсъдимия И. в сградата на РУ - А.овград, където в писмените си обяснения признал за извършената кражба и подробно описал механизма на извършване на деянието. Впоследствие подс. И. възстановил на св. Г. сумата от 50 лева и той няма други претенции към него.
Материалите във връзка с извършената кражба от Г. И. Г. били докладвани на прокурор в РП Пловдив, ТО А.овград. Въз основа на тях, с Постановление от 01.11.2024г. на прокурор при РП Пловдив, ТО А.овград било образувано ДП № 700/2024г. по описа на РУ А.овград.
С Постановление от 01.11.2024г. на прокурор при РП Пловдив, ТО А.овград материалите по ДП № 188/2024г. по описа на РУ А.овград били обединени с тези по образуваното ДП № 700/2024г. по описа на РУ А.овград, което продължило да се води по последно образувания номер.
Междувременно със Заповед № 239-ЗЗ-289/31.10.2024 г. /лист 30 от ДП/ подс. И. бил задържан в 14.00 часа по ЗМВР. С Постановление на РП А.овград, считано от 14.45 часа на 01.11.2024г. той бил задържан за срок от 72 часа. С Определение № 534/04.11.2024 г. по ЧНД № 604/2024 г. на Районен съд гр.
А.овград спрямо подс. И. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Същото влязло в сила на 08.11.2024г. след като не било обжалвано от страните.
От заключението на вещото лице * по назначената стоково оценъчна експертиза / на лист 74 от ДП / се установява, че общата стойност на отнетите вещи, собственост на пострадалите свидетели Р. С. Г. и Г. И. Г. възлиза на сумата от 316.00лв., или както следва: ръчна количка на стойност 90 лв., една касетка с моркови на стойност 9 лв., две касетки с лук на обща стойност 18 лв., две касетки с ябълки на обща стойност 30 лв., и една касетка с круши на стойност 9 лв., всички вещи на обща стойност 156 лв., от владението на собственика Р. С. Г. и 2 броя зимни автомобилни гуми, втора употреба, модел „225/50/17“, всяка на стойност 80 лв., двете гуми на обща стойност 160 лв. от владението на собственика Г. И. Г..
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство, гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт, като същото си кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, от показанията на свидетелите и писмените доказателства събрани по делото, както и от изготвената по делото стоково оценъчна експертиза, заключението по която съдът възприема като обективно, 4 пълно и точно и от писмените доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК, както си кореспондират със събраните по делото и надлежно приобщените към доказателствения материал – характеристична справка, справка за съдимост и др. писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство, като свидетели Р. С. Г., Г. И. Г., * и * Г., тъй като обясненията им са логични и достоверни, като те взаимно се допълват и в тях не личи стремеж към изопачаване на обективната действителност.