Решение № 289 от 05.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Ямбол, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Ж.

Петранка П. Кирова при участието на секретаря И.П.З. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Ж. Въззивно гражданско дело № 20232300500179 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Р. Р. от гр.*****, чрез пълномощника му адв.Д.Д. от

АК-Ямбол, против решение

№

46/31.01.2023г.,постановено по гр.д.№2102/2022г. по описа на РС- Ямбол, в частта, в която въззивника е осъден да заплати на С. Ж. Ж.- Р. сумата от 3 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2022г.до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 810лева.

Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната му част поради неправилност на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният срещу въззивника граждански иск, както и присъждане на направените разноски на двете съдебни инстанции. Навеждат се доводи за недоказаност авторството на публикациите в социалната мрежа „Фейсбук“, тъй като исковата претенция се позовава на електронен документ, който липсва. В тази насока се сочи, че е лишено от логика приетото от съда, че след като процесните публикации са изтрити, с това се доказва авторството. Оспорва се и обективността на показанията на св.Е.Р., тъй като не е взето предвид, че същия е съпруг на ищцата. Излагат се и подробни съображения относно съдържанието на процесните публикации, като се сочи, че в същите липсват обидни и клеветнически думи и изрази.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил разликата мужду изразяване на мнение, както и не е посочил кои изрази са клеветнически и кои обидни за ищцата. Оспорва се е извода на съда, че на въззивника е известно кой е управителя на медицинския център по време на публикациите, като се сочи, че това е лишено от правна логика и е в противоречие на материалния закон и на съдебната практика. Излагат се и съображения за недоказаност размера на присъденото обезщетение. По изложените съображения се счита, че решението в обжалваната му осъдетелна част е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и относно определения размер на обезщетението.

1

В законовоустановения срок ищцата по делото С. Ж.- Р., чрез своя пълномощник адв.

Н. Г. от АК-Ямбол е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното решение от районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано и се желае същото да бъде потвърдено в обжалваната част. Излагат се съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и съобраните по делото доказателства. Във връзка с възражението на въззивника, че спорните публикации не съществуват е посочено, че самият въззивник след получаване на преписа от исковата молба е изтрил същите, съзнавайки противоправността на поведението си. Излагат се подробни съображения за правилност на съдебното решение, в частта, в която са кредитирани показанията на тримата свидетели.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, вземат участие, чрез своите пълномощници, чрез които поддържат становищата си заявени във въззивната жалба и отговора по нея.

След преценка на събраните доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Ж. Ж.- Р. от гр.*****, с която се претендира ответника Д. Р. Р. да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лева, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Твърденията за това са, че ищцата е управител на Медицински център „Топ Медик 2021“ ЕООД, гр.*****, а в периода от 20.09.2021г.до 30.12.2021г. тази длъжност е заемана от ответника.

Ищцата е представила снимков материал на публикациите, за които твърди, че са я засегнали и които вече са изтрити и не съществуват в публичното пространство:

От 18.05.2022г.чиито текст гласи: „Когато в „медицински център“ най-актуален е слънцезащитен спрей… Д-р Ж. спим ли…“, следва снимка със заглавие Топ медикмедицински център Слънцезащитен спрей за лице и тяло.

От 26.05.2022г.: “Нека всички мои пациенти, които ми звънят с инфо за Топ Медик да знаят, че аз нямам нищо общо с този Козментичен салон. Не нося отговорност и за просрочените им дългове пред фирми и договорни партньори. Истинската медицина се е изпарила от там много отдавна“.

От 28.05.2022г.: „Притеснен съм за болните от Ямбол. Гледам един управител на хартия често се показва по телевизията. Брех, че и от всичко разбира. Дето се вика ние от мазето я изкарахме тя пак там си е останала…ей нищо не научихте. ..И доносите пред разни институции няма да ви спасят. Медицински център Р.и е неизбежният пирон … Хубаво лято управители…на и от хартия“.

От 26.06.2022г.: „Скъпи приятели миналата година по това време бях проумотър и управител на Мадицински център в който вярвах, че Ямбол ще открие класната и Европейска доболнична помощ. Възпитан съм да мразя посредствеността и ниският морал.

За това напуснах Топ Медик. Това беше урок на живота /доста такива ми преподаде той за последните две години/. На кратко Семейството е в основата на успеха и прогреса. Когато това семейство обидени сили и създаде Медицински център от доказани професионалисти в Него- Успеха и качеството са гарантирани. Медицински център – Р.и…Скоро…Зрелището е гарантирано…“

От 24.06.2022г.: „Вече две седмици долекувам пациенти на един управител, тръгнал да си търси пациенти в Сливен /излекувал е всички в Ямбол/ Що не смените професията бе хора…“

Поради оспорване автентичността и авторството на посочените публикации районният съд е открил нарочно производство по реда на чл.193 ГПК и е назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че

2 публикациите за които има приложени по делото екранни снимки извършени ли са от профила на ответника, вещото лице дава отговор, че към момента на изготвяне на заключението публикациите липсват в социалната мрежа Фейсбук. Сочи се, че единствено поддръжката на Фейсбук може да отговори от кой профил са извършени и кой е изтрил постовете. По делото са разпитани свидетелите Е.Р., М.Ж. и М.Ш.. На основание на посочените писмени и гласни доказателства, съдът е уважил предявения граждански иск в размер на 3000лв.и е отхвърлил за разликата до 5000лв.

Окръжен съд- Ямбол намира въззивната жалба за допустима, подадена в законовия срок по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е допустимо и валидно, а разгледано по същество същото се преценя като правилно.

Съгласно процесуалната възможност на чл.235 от ГПК въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В тази насока съдът разгледа и обсъди наведените доводи във въззивната жалба и намери следното:

Ищцата е предявила иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против въззивника Р. за обезщетение произтичащо от претърпени неимуществени вреди вследствие публикации във Фейсбук.

За да бъде основателна претенцията за непозволено увреждане е необходимо да бъде доказано извършването на твърдяното деяние, в случая публикации в социалната мрежа, че деянието е извършено от ответника виновно, както и че са нанесени неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в накърнена репутация, добро име, създаване на негативна представа в обществото, както и влошаване на общото психическо състояние, изразяващо се в психически стрес, загуба на съня и проява на раздразнителност в отношенията й с найблизките й хора.

Съдът споделя заявеното от въззивника в жалбата, че е в тежест на ищцата да докаже извършването на противоправното деяние от ответника, което е сторено отчитайки събраните гласни и писмени доказателства. Позицията на оспорване на този факт от ответника се изразява единствено в несъществуване на публикациите в публичното пространство и оспорване на представения от ищцата снимков материал, чрез който същите са онагледени преди да бъдат изтрити. В тази насока се споделят изводите на районния съд, че представените на хартиен носител електронни документи съдържат снимка на потребителя и съответно име – „д-р Р.Р.“, като по делото не са ангажирани доказателства които да водят до извод, че представяния на хартия снимков материал на електроните документи е бил допълнително манипулиран като съдържание или като име и снимка на потребител. От тук и изводите за недоказаност на оспорването авторството на процесните електронни документи, респ. доказано от ищеца с възможните в конкретната хипотеза доказателства – екранни снимки възпроизведени на хартия. Съществуването на публикациите във Фейсбук, предмет на делото се потвърждава по безспорен и несъмнен начин освен от снимковия материал и от събраните пред районния съд гласни доказателства. Свидетелят Р.- съпруг на ищцата сочи, че е „приятел“ във Фейсбук с ответника и всички негови публикации „излизат“ и при него и потвърждава, че това са публикациите които е виждал. Съчи също така, че от дълги години е п риятел с ответника и това е неговия стил на изразяване. Правилно е прието от решаващия съд, че липсват данни от които да се прави извод, че показанията на свидетеля са неистински, поради което същите се кредитират изцяло, макар и свидетеля да е съпруг на ищцата.

При съвкупна преценка на посочените доказателства въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че публикациите са съществували във Фейбук, но са били 3 изтрити, както и че автор на същите е ответникът Р., т.е. същия е осъществил деянието, от което следва недоказаността на оспорването по чл.193 от ГПК от страна на ответника, който не е противопоставил свои доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че думите и изразите в процесните публикации „Нямам нищо общо с този козметичен салон“, „д-р Ж. спим ли“, „Истинската медицина се е изпарила от там много отдавна“, „притеснен съм за болните от гр.*****. Гледам един управител на хартия. ..От мазето я изкарахме тя пак там си е останала“, Вече две седмици долекувам пациенти на един управител, тръгнал да си търси пациенти в Сливен / излекувал е всички в Ямбол/ Що не смените професията бе хора…“.

Противоправния характер на деянието се състои, че е нарушен балансът между признатото и гарантирано в чл.39, ал.1 от Конституцията право на мнение и право на добро име на ищцата. Посочените думи и изрази са безснпорно обидни, целящи да изградят негативни превратни и негативни представи за ищцата в качеството й на управител и на лекар. Същите са засегнали публичния образ на ищцата и са уронили престижа й, като видно от снимковия материал тези публикации са били прочетени от немалък кръг от хора.

Съдът взема предвид и трайната съдебна практика, че при обидата, за разлика от клеветата, не се поставя въпроса за истинността на казаното или за основателността на изразевната негативна оценка. Това е така защото обидата е израз на начина на мислене, няма как да се провери дали субективната оценка на извършителя е вярна и не може да бъде изследвана.

Въз основа на изложеното следва да се обобщи, че посредством процесните публикации във Фейсбук от собствения си профил, ответникът Р. е осъществил хипотезата на непозволеното увреждане, като чрез тях е причинил уронване на доброто име и реномето на ищцата. По отношение размера на обезщетението въззивният съд преценя, че първата инстанция се е съобразила с правилото на чл.52 от ЗЗД и е оценил размерът на неимуществените вреди, претърпени от ищцата по справедливост. От една страна са взети предвид причинените от публикациите на ответника и установени по делото негативни психически преживявания на ищцата, тяхната времева продължителност, заеманата от нея длъжност и упражняваната професия, а от друга характера на обезщетението, служещо за обезвреда на причинените неимуществени вреди, но и за морално удовлетворение на пострадалото лице, обстоятелството, че на настоящия състав е служебно известно че пред съда има влязло в сила решение със същото правно основание и срещу същия ответник от юридическото лице „Топ Медик“ ЕООД, както и че обезщетението не може да служи просто за обогатяване, а следва освен обезщетителна функция да има и своето възпиращо и предупредително значение за нарушителя, което предвид заключението на вещото лице, че публикациите са изтрити, може би е постигнато и причиняването на вреди на ищцата е преустановено. При извършването на тази преценка присъденото обезщетение в размер на 3 000 лева е справедливо и съответно на причененото увреждане.

Разпечатката съдържа 41 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f937a664-3a4c-456f-8c05-e990cad7c9ec