Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 802 от 10.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10509/2023
Вид
Решение № 802
Подписан
10.02.2025
В сила
10.02.2025
Състав
Рени Коджабашева, Рафаела Стоилова Матева, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100510509 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10673/21.06.2023 г., поправено на основание чл. 247, ал. 1 ГПК с Решение № 12178/10.07.2023 г. – и двете постановени по гр.д. № 70998/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 35 състав, съдът е уважил изцяло предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД като е осъдил Столична община, район Овча купел, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** да заплати на И. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ”**** сумата от 184 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както сумата от 400 лв., представляваща направените в исковото производство разноски.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 194714/07.07.2023 г. от Столична община – Район „Овча Купел“, чрез юрк. В.П., с която се обжалва Решение № 10673/21.06.2023 г. на първоинстанционния съд. В жалбата са изложени подробни съображения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който бил постановен срещу Столична община, която не била материално-правно легитимирана да отговаря по предявения иск, нито е била конституирана като страна в хода на производството. С оглед на изложеното се отправя искане съдебният акт да бъде обезсилен като недопустим. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна - И. П. А.. В проведеното на 24.10.2024 г. открито съдебно заседание по в.гр.д.№ 10509/2023 г. процесуалният представител на въззиваемата страна – адв. С. поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – да бъде 1 потвърдено. Претендира разноски.

Срещу Решение № 12178/10.07.2023 г., постановено по гр.д. № 70998/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 35 състав, с което на основание чл. 247, ал. 1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10673 от 21.06.2023 г., постановено по същото дело, не е постъпила въззивна жалба в срока по чл. 247, ал. 4 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК, като същото е влязло в сила на 22.08.2023 г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на постановеното решение, настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба вх. № 289815/29.12.2022 г. от И. П. А. срещу Столична община – Район „Овча Купел“, с която се отправя искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 184 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в разходи по преместване и транспортиране на фирма „Надина“ в размер на 100 лева и разходи към Пътна помощ в размер на 84 лева, заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съобразно изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, съдът е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Видно от всички отрязъци от съобщения, находящи се в кориците на първоинстанционното дело, като надлежна страна в производството е била конституирана Столична община – Район „Овча Купел“. На посочения ответник е връчен препис от исковата молба за отговор по чл. 131 ГПК, същият е призован за откритите съдебни заседания по делото, а видно и от протоколите от тях е бил представляван от процесуален представител – юрисконсулт.

Съгласно мотивите по т. 1 от ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС поначало, видът порок на едно съдебно решение се определя от вида и тежестта на нарушената правна норма при постановяването му, от причините довели до нарушението, както и от възможностите за отстраняването му в 2 хода на съдебния контрол. Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество. Касае се за порок в процесуалноправната основа на исковото производство - за липса на положителна, или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск.

Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по същество правния спор между страните. Предпоставките се разграничават на абсолютни и относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно (както е при абсолютните – подведомственост, процесуална правоспособност, дееспособност и др.), или се вземат предвид само по отвод на страната (при относителните – чл.19, чл.105, чл.117, ал.2 ГПК и др.). В съвкупността си всички те трябва да са налице през цялото време на развитие на исковия процес и към момента на постановяване на решението, за да бъде то валиден и допустим съдебен акт. Отпадането на процесуална предпоставка, респ. възникването на процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява допустимостта на решението като процесуално действие на съда, защото прави ненадлежно упражняването на правото на иск. Това има за последица липса на право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество.

В същия смисъл и Решение № 24/ 16.05.2016 г., постановено по гр. дело № 5335/2015 г., II Г.О. на ВКС, в което е посочено, че процесуалната недопустимост на съдебното решение се обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на процесуална легитимация на страните, респ. липса на правото на иск или липса на самото субективно материално право, чиято защита се търси в рамките на предявения иск. Процесуално недопустимо е и решението, с което не е дадена търсената защита при правна квалификация несъответстваща на твърденията на страните и доказаните факти /в т.ч. и когато решението е произнесено по нередовна искова молба/, както и в хипотезите , в които съдът е дал защита в обем по-голям от търсената, т.е. в хипотезите на plus petitum.

В случая след извършена проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че не са налице основания за недопустимост на постановеното по делото съдебно решение. Не се установява да е налице липса на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за разглеждане на правния спор съобразно възприетото и описано по-горе становище на съдебната практика.

Междувпрочем в подадената въззивна жалба не са изложени твърдения за наличието на такива основания, водещи до недопустимост на съдебния акт.

Като порок на обжалваното решение въззивникът е посочил установеното от същия несъответствие между конституирания ответник в производството, а именно Столична община – Район „Овча Купел“ и отразеното в текста на съдебното решение, че същото е постановено срещу Столична община.

Както се посочи по-горе, от всички книжа, находящи се в кориците на първоинстанционното производство следва изводът, че надлежен ответник в производството пред Софийски районен съд е Столична община – район „Овча Купел“. Посоченото от въззивника несъответствие представлява очевидна фактическа грешка, която първоинстанционният съд е отстранил по свой почин с постановеното по делото Решение № 10673 от 21.06.2023 г., влязло в законна сила на 22.08.2023 г.

Съгласно трайната съдебна практика явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно 3 изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, не отразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите. Пропускането да се изрази в решението част от формираната, а следователно налична воля на съда, трябва да се разграничава от липсата на формирана воля, в който случай сме изправени пред непълно решение. Налице ли е очевидна фактическа грешка, тя може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК. Следва да се държи сметка за това, че не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете. Тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда.

На следващо място поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда. По тази причина поправянето се възлага на съда, постановил решението, без това да представлява накърнение или изключение от забраната сам съдът да изменя или отменя собствения си акт. Според нормата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Решението подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва основното решение, за чиято поправка се касае.

Тук е необходимо да се извърши и следното уточнение: Решението за поправка на очевидна фактическа грешка, след като влезе в сила, се инкорпорира в първоначалното решение и те съставляват едно цяло. Затова първоначалното решение важи с поправеното съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на поправката. Това е така, защото целта на поправката е само да премахне несъответствието между волята на съда и нейния външен израз – така Решение № 321/ 26.09.2012 г., постановено по гр. дело № 54/2012 г., I Г.О. на ВКС; Решение № 141/ 25.04.2012 г., постановено по гр. дело № 920/2011 г., II Г.О. на ВКС.

Предвид изложеното доколкото посоченото несъответствие не променя волята на съда и е отстранено с постановяване на решение, влязло в законна сила, оплакванията във въззивната жалба за наличието на порок, водещ до недопустимост на обжалвания акт, се явяват неоснователни.

С оглед на горното и предвид липсата на други възражения, по които въззивната инстанция да дължи произнасяне, настоящият въззивен съдебен състав намира, че Решение № 10673/21.06.2023 г., постановено по гр.д. № 70998/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 35 състав, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора съобразно чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна.

По делото пред въззивния съд страната е направила искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение, като е представила списък по чл. 80 ГПК.