Решение № 260019 от 11.03.2022, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш Е Н И Е №260019

Гр. София, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ

РУНЕВСКА при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 70 по описа за 2021 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

И.П.П. е предявил срещу „Д.: Ж. и З.“ АД обективно съединени искове за плащане на следните суми: сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания и физическо страдание, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 18.11.2020 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 01.04.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 461 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2021 г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 18.11.2020 г. на ПП I-4, км. 10+900, настъпило ПТП между л. а. „Опел Вектра“ с рег. № СВ5810РТ, управляван от В. Н. В., и л. а. „БМВ 5 ЕР Рейхе“ с рег. № ЕВ1616ВВ, управляван от А.А.К., при което пострадал ищецът като пътник в л. а. „Опел“.

Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л. а. „БМВ“, който се движел с несъобразена скорост и загубил контрол над автомобила, при което навлязъл в насрещната пътна лента. В резултат на ПТП ищецът получил телесни увреждания, описани в исковата молба като вид и медико-биологичен характер, във връзка с които търпял болки и страдания, както и му било проведено лечение, за което също са изложени фактически твърдения в исковата молба, във връзка с което направил разходи, описани в исковата молба. Тъй като относно л. а. „БМВ“ имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към датата на ПТП, се предявяват настоящите искове, след като по предявената от ищеца извънсъдебна претенция застрахователят отказал да плати обезщетение.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, наличието на виновно противоправно поведение у водача А.А.К., медико-биологичния характер на твърдените като причинени на ищеца телесни увреждания, причинната връзка между претендираните вреди и описаното деяние, както и твърдения интензитет на описаните болки и страдания. Оспорва и твърдението за проведено лечение на ищеца, както и настъпването на имуществени вреди за същия, като в тази връзка твърди, че сумите, за плащане на които са представени документи от ищеца, не са във връзка с причинените увреждания.

Навежда възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди и възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на описаните в исковата молба дата и място настъпило ПТП между участник № 1 – л. а. „БМВ“ с рег. № ЕВ1616ВВ, управляван от А.К., и участник № 2 – л. а. „Опел Вектра“ с рег. № СВ5810РТ, управляван от В.В.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е записано, че участник № 1 при движение с несъобразена скорост губи контрол и навлиза в лентата за насрещно движение, където се блъска в участник № 2, който загива на място и ранява 4 бр. пътници.

От заключението по допуснатата авто-техническа и обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следният механизъм на ПТП: На 18.11.2020 г. около 20.30 ч. - тъмната част на денонощието, по първокласен път № 4 от републиканската пътна мрежа в района на километър 10+900, землището на с. Български извор, област Ловеч при влажно асфалтово покритие в посока София - Варна със скорост около 90 км./ч. се движел л. а. „БМВ 5 ER PRUXE“, управляван от А.А.К.. Платното за движение в този район било с асфалтово покритие, с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 5.00 м., отделени една от друга посредством единична непрекъсната линия М1, като на 0.8 м. вляво от левия край на платното за движение по отношение посоката на движение на този автомобил същото се ограничавало от стоманена предпазна ограда, а вдясно се намирала водосточна канавка с широчина 1.8 м. В този участък пътят бил с низходящ за автомобила надлъжен наклон, средно около 4 %.

Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. „БМВ“ преодолял дясна за посоката си на движение хоризонтална крива с радиус 125 м., измерен по разделителната линия, с положителен стабилизиращ наклон 6 %. Максималната критична скорост, при която конкретният автомобил би могъл да преодолее кривата в конкретните пътни условия, е била 87 км./ч. По време на преодоляване на кривата лекият автомобил „БМВ“ пресякъл непрекъснатата разделителна линия, навлязъл и се движел в лентата за насрещно движение. По тази лента в посока В. – С. със скорост около 40 км./ч. се движел л. а. „Опел Вектра“, управляван от В. В.. В автомобила освен водача пътували още четирима пътници, като ищецът пътувал на предна дясна седалка. Ударът между двата автомобила настъпил в челните леви и централни части на автомобилите, като е осъществен в средната част на лентата за движение на л. а. „Опел Вектра“. При удара кинетичната енергия на л. а. „Опел Вектра“ била изцяло погасена и същият бил избутан в посока назад и вдясно по отношение първоначалната си посока на движение на около 5 м., покачил се със задната си част върху стоманената предпазна ограда и се установил на място. След удара л. а. „БМВ“ продължил движението си напред и вдясно по отношение първоначалната си посока на движение и се установил на около 29 м. след мястото на удара с челната си част във водосточната канавка, намираща се вдясно на платното за движение. Въз основа на така определения механизъм на ПТП се налага извод, че причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са в субективните действия на водача на л. а.

„БМВ“, който в зоната на ПТП при избиране скоростта на движение на управлявания от него автомобил не се е съобразил с атмосферните условия - влажно асфалтово покритие и с релефа на местността - преодоляване на дясна хоризонтална крива, както и по време на движението си по пътно платно с двупосочно движение навлязъл и се движел в лентата за насрещно движение. Към момента на удара л. а. „Опел Вектра“ се движел в дясната част на дясната си лента за движение, като от дясната му страна лентата за движение била ограничавана от стоманена предпазна ограда. При определения механизъм на ПТП и предвид мястото, на което е пътувал ищецът, при непоставен колан тялото му би контактувало най-напред с отварящата се въздушна възглавница и при последващата ротация на автомобила - с детайли от дясната врата и предна дясна колонка, както и със свободно движещи се в купето вещи. При правилно поставен предпазен колан тялото би било ограничено в движението си напред и биха били възможни единствено контакти със свободно движещи се в пътническия отсек вещи и тела на пътници без поставен предпазен колан. По технически път не може категорично да се установи дали ищецът е бил с или без поставен колан. Предвид, че травмата на главата е в областта на теменната част, според вещото лице е най-вероятно стъкло от челното или страничното стъкло да е наранило теменната част при условие, че ищецът е бил без колан. Но същевременно при челен удар със скорост от 90 км./ч. за единия автомобил и 40 км./ч. за другия и предвид връщането назад на л. а. „Опел Вектра“ в резултат на удара, ако ищецът е бил без колан, би трябвало тялото му да изскочи през стъклото.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на вътрешния малеолус - десен глезен - голямопищялна кост, закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; разкъсно-контузна рана теменно на главата, охлузвания, кръвонасядания и отоци по тялото, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Характерът на увредите е травматичен - вътреавтомобилна травма - всички увреждания са резултат на тъпи травми при контактуване на тялото с интериора на купето при челния удар с другия автомобил и поледваща ротация на първия - връщане назад.

При челния удар тялото се премества напред, нагоре и наляво, главата може да се нарани от парче стъкло след удара на двете МПС, травмата на ляв хълбок и гръдна кост може да се получи от притискане от колан, отворена въздушна възглавница, охлузването на лява длан – от контакт с таблото, при натиск по оста на костите на дясна подбедрица при извито ходило може да се получи счупването на медиалния малеол, след което тялото се връща назад и надясно и контактува с дясна врата, дясна колона. Съответно претърпените телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП. Причинените болки от травмите са били най-интензивни непосредствено след травмата, след операцията, в началото на раздвижването. Естеството на травмите е такова, че не се очакват трайни промени в здравословното състояние на пострадалия. Извършените разходи, за които са представени платежни документи, са били необходими за лечебния и възстановителен процес на ищеца. Според вещото лице при описания механизъм на ПТП, високата кинетична енергия, придобита от тялото в резултат на скоростите на двата автомобила, както и предвид получените травми, има вероятност ищецът да е бил с поставен предпазен колан. Възстановителният период за счупването на вътрешния малеолус е 2 - 2.5 месеца, като причинените болки и страдания са били най-интензивни след травмата в първите 7-8 дни, след наместване на счупването, в началото на раздвижването - 1 месец след дехоспитализацията. За останалите травми възстановителният период е 15-20 дни. Като предхождащо заболяване е посочено епилепсия с назначена терапия от невролог, води се на диспансерен отчет, има хоспитализации, свързани със заболяването. Общото здравословно състояние на ищеца към настоящия момент е добро, движи се самостоятелно, оплаква се от болки и дискомфорт в десния глезен при натоварване, промени във времето.

От заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза и обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява, че в резултат на ПТП при ищеца е налице травматичен стрес или т. нар. адаптационно разстройство. Непосредствено след травмата той е изпаднал в шоково състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ с известно стесняване на съзнанието, известна дезориентация, невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Установява се непосредствена и ясно изразена по време връзка между влиянието на стресогенния фактор и началото на описаната симптоматика, като симптомите са придобили хроничен ход. В същото време се установяват белези на социална дисфункция и промени в жизнените стереотипи. Били са налице и белези на дезорганизация на личността, изразяваща се във свръх ценностна фиксация върху психотравмата, с мисли за безперспективност и безнадеждност. Шоковите реакции се проявяват в относително кратък период от време, но оставят дълготрайни следи - от 4 до 7 години след инцидента, потърпевшите са по - депресивни, мнителни, подозрителни, страдат от натрапливи мисли, параноидни са, страдат от фобии и повишена междуличностна чувствителност. Тези лица имат по - ниска оценка на психичното благополучие, разглеждат живота си като изпълнен с повече неприятности, имат затруднения в общуването и преживяват по - голямо отчуждение. Тези лица са податливи на по - голям риск от преждевременна смърт от различни заболявания. Към настоящия момент психичният дискомфорт все още съществува и може да остане наличен до края на живота. След ПТП ищецът е посещавал психотерапевт, като месец след ПТП е описана следната симптоматика: нарушения в съня - трудно заспиване, неспокоен сън; двойствено отношение към микросоциалната среда - присъствието на хора често е дразнещо за ищеца, защото се налага да разказва отново и отново за инцидента, а самотата го угнетява; противоположни реакции към травмиращото събитие, т. е. опити да се избягва всичко, което може да напомни за него, но обсесивните мисли връщат ищеца към преживяното и създават моменти на силно безпокойство, дори моменти на плач; понижено настроение, апатия; обостряне на неврологичното заболяване - епилепсия. Към настоящия момент при ищеца е налице реадаптация/рационализация - постепенно се завръща към обичайния си начин на живот и няма манифестирана симптоматика. Обострянето на хроничното страдание е в процес на затихване.