Решение № 206 от 09.05.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Русе, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова в присъствието на прокурора П. Й. П. като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500280 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Р България против Решение № 341/27.02.2025г. пo гр.д. 3305/2024 г. по описа на РРС, с което е уважен предявеният против нея oт Я. Б. Я. иск с правно основание чл. 2, aл. 1, т. 3 ЗОДОВ. Жалбоподателят намира решението за неправилно, като оспорва изводите на съда, че искът е подаден срещу страна с пасивна процесуална легитимация в лицето на прокуратурата. Заема позиция, че досъдебно пpoизвoдcтвo № 2592/2022г. пo описа на РРП, № 42/2022 г. пo oпиca на РУ-Beтoвo пpи OДMBP- Pyce e образувано на 09.05.2022 г. oт разследващ полицай, служител в структурата на ОДМВР. Свидетелството за управление на MПC на ищеца не е oтнeтo с мярка за неотклонение oт прокуратурата пo реда на чл.69а oт НПК, а със ЗППAM № 56/09.05.2022 г. издадено oт Началника на PУ Ветово при OДBMP-Русе въз основа на AУAH № 43431/06.05.2022 г., съставен oт полицейски служител пpи OДMBP-Русе на основание чл.5, ал.3, т.1 пр. 2 ЗДвП. Т. е. Прокуратурата на Р България не е твърдяла, че Я. Я. е извършил престьпление пo чл.343б, ал. 3 НК.

1

Обратно, след упражнен надзор за законност пo чл. 46, ал.2, т.1 НПК и след запознаване с всички доказателства по дeлoтo, наблюдаващият прокурор от PП-Pyce прекратил наказателното производство с Постановление oт 13.01.2023 г. на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 oт НПК, тъй като деянието на Я. не е престъпно.

Възразява също така, че и гласните доказателства- показанията на св. З. и св. Д. безпротиворечиво установяват, че всички страдания, неудобства и опетняването на името на ищеца произлизат oт отнемането на нeгoвoтo CУMПC, което е сторено oт Началника на PУ Beтoвo със ЗППAM № 56/09.05.2022г., a нe oт прокуратурата След като наказателното производство е образувано oт органите на MBP и CУMПC на Я. е иззет oт Началника на PУ Beтoвo, тo PП-Pyce макар и да упражнява надзор за законност върху разследването, няма как да прекрати HП, тъй като това би било незаконосъобразно и противоречащо на ocнoвни принципи в HПK. Заема позиция, че отговорност за причинените неимуществени вреди следва да носи държавната институция, която е образувала досъдебното производството и е отнела CУMПC на Я., a именно органите на OДMBP-Русе, тъй като тези действия именно са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилите неимуществени вреди Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между действията нa прокуратурата и настъпилите вреди в патримониума на ищеца. Поради това претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

Въззиваемата страна Я. Б. Я. чрез адв. Г. С. е депозирала отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК, с който взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и съдебната практика и иска присъждане на разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Я. Б. Я., който твърди, че с постановление на прокурор при Районна прокуратура Русе срещу него било образувано досъдебно наказателно производство № 1592/2022 г. на РРП за извършено ппрестъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като на 06.05.2022 г. при управление на лек автомобил **** в с. С.бил проверен от автоконтрольори към РУ Ветово при ОД на МВР – Русе за употреба на наркотици с апарат „Дрегер“. Проба № 11, отчела положителен резултат за наличие на амфетамин. На ищеца бил съставен Акт № 43431/07.05.2022 г. и му бил издаден талон за медицинско изследване.

Служителите на ОД на МВР – Русе го отвели до УМБАЛ „Канев“ Русе, където дал кръв и урина за изследване. Било му отнето СУМПС, което му причинило значителни неудобства и притеснения, подробно описани в исковата молба. Хората го гледали със съмнение, а някои негови колеги, съседи и роднини започнали да го отбягват. Живеел в малко населено място и започнали да гледта на него като на престъпник-наркоман.

Уронен бил авторитета и престижа на цялото му семейство, което тежко преживяло срама. Твърди, че СУМПС му било отнето на 06.05.2022 г. и върнато на 22.11.2023 г., т.

2 е. му било отнето неправомерно за срок от 1 година, 7 месеца и 16 дни. С Постановление № 2592/13.01.2023 г. на РРП било прекратено ДП № 1592/2022 г.

Намира, че с тези действия прокуратурата му нанесла неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановление № 2592/13.01.2023 г. по описа на РРП за прекратяване на подаденото производство, за които отправя претенцията си към съда.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България депозира отговор, с който взема становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявения иск.

С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд уважил предявения иск за заплащане на обезщетение от неимуществени вреди за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на нак. производство, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 3000 лв. го отхвърлил.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях в тази част. Пред въззивната инстанция спорът не е по фактите, а изцяло правен и се свежда до това дали отговорността от неоснователната принуда от наложени административни мерки, във връзка с образувано наказателно производство следва да се реализира по чл. 1 ЗОДОВ или по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Отговор на този въпрос дава поставеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3

500084 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. по описа на III г. о. на ВКС, с което е прието, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки - "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б.

"б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Съображенията са следните: Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение.

Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни, причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по-голямото, може и по-малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение срещу него, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ), които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.

Неправилно поради това в мотивите си първоинстанционния съд е приел, че твърдените от ищеца болки и страдания от търпяната ПАМ- отнемане на свидетелство за управление на МПС, не са свързани с незаконното обвинение, за което отговаря ответника, тъй като това са действия, свързани с осъществяването на административна дейност – от органите на МВР, а не на правосъдна дейност – от разследващи органи, съд и прокуратура.

Установено е по делото, че чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца са били засегнати честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС. Изпитвал е срам пред роднини и приятели, чувство за 4 несигурност и неудобство от невъзможността да управлява МПС. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди се явява доказан по основание. За обезщетяване на тези вреди районният съд е присъдил 3000 лв.

Тъй като ответникът е обжалвал решението само с доводи, свързани с изключване изобщо на отговорността му по така предявения иск без да е въведено оплакване досежно размера на присъденото обезщетение, се налага извод, че подадената въззивна жалба следва да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се потвърди.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски. Такива се претендират в размер на 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение. От страна на въззивника е своевременно въведено възражение за прекомерност, което съдът при съобразяване на приложимата към датата на сключване на договора за правна помощ редакция на разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. намира за неоснователно.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/27.02.2025г. пo гр.д. 3305/2024 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. В. №*, да заплати на Я. Б. Я., ЕГН ********** от с. С. , обл. Р., ул. "В." * сумата от 600 лв. разноски за настоящото производство.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5