Решение № 5823 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5823 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110176912 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април, 2022г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в ************************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

1

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Ц. Ц. В. сумата 17,15 евро (33,73 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в ************************, за периода м. май 2021г.- м. април 2022г., сумата 5,31 евро (10,38 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.- 20.11.2024г.; сумата 0,37 евро (0,73 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2021г.- 31.03.2022г., сумата 0,14 евро (0,28 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.12.2021г.- 20.11.2024г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените писмени доказателствени средства, чрез н.а. № 110/ 23.06.2000г., т. II, рег. № 5950, дело № 370/ 2000г., Ц.И.В. е придобил правото на собственост върху недвижим имот- ******************, чрез правна сделка- замяна.

От представеното удостоверение за наследници, изд. от Столична община, се установява, че Ц.И.В. е починал на 22.08.2021г. и е оставила наследници по закона низходящите от първа степен С.Ц.В. и Ц. Ц. В..

Установява се, че Ц.И.В. е подал молба за откриване на партида за процесния недвижим имот.

От представения н.а. 80/ 01.04.2022г., т. IV, рег. № 10412, дело № 595/ 2022г. се установява, че С.Ц.В. и Ц. Ц. В. са се разпоредили с правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез правна сделка- продажба.

Установява се, че етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с адрес, ******************* са възложили извършването на услугата дялово разпределение на "Т." ООД.

Видно от фактура № 1019415056/ 31.07.2022г. за отчетния период 01.05.2021г.30.04.2022г. за процесния имот е начислена топлинна енергия на стойност 220,20 евро (430,68 лева).

Относно количеството доставена топлина енергия в процесния имот е назначена съдебнотехническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която за процесния период абонатната станция в процесната сграда е автоматична, с пластинчати топлообменници.

Обшият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи. Стойността на топлинната енергия, доставена в имота за отчетен период м. май 2021г.- м. април 2022г. е 162,51 евро (317,84 лева).

2

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Конкретиката на случая сочи, че наследодателят на ответницата е придобил правото на собственост чрез правна сделка- замяна. Цецко Илиев Вутив е починал на 22.08.2021г., когато е открито наследството му, съгласно чл. 1 ЗН. В случая при откриване на наследството наследодателят е оставил наследници от първи ред- низходящи, те са призовани към наследяване и изключват наследниците от следващи редове. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), децата на починалия наследяват по равни части. Следователно, с откриване на наследството на Ц.И.В., низходящите му от първа степен са придобили правото на собственост на върху притежавания от последния недвижим имот при равни дялове, по 1/2 ид.ч. Следователно ответницата се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 3 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2019г.- м. 04.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач “Т.” ООД.

Количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот се установява от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ. С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставена топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Съгласно заключението на СТЕ, стойността на доставеното количество топлинна енергия е 162,51 евро (317,84 лева).

Предвид принципа на диспозитивното начало, предявеният иск следва да бъде уважен до пълния предявен размер за сумата 17,25 евро (33,73 лева).

Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.

22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградаетажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото 4 дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ 01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.

84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № 1019415056/ 31.07.2022г. падежът на вземанията за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. е настъпил на 14.09.2022г.