Определение № 632 от 25.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 632 гр. Благоевград, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20261200900103 по описа за 2026 година

***

Препис от исковата молба е връчен на ответника на 05.05.2026 г. В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца, който в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК не е подал допълнителна искова молба.

В отговора на исковата молба от ответника е направено възражение по чл.

369 ГПК.

Съдът намира възражението за основателно, поради което следва да обяви на страните, че ще разгледа производството по делото по реда на Част Втора от ГПК„Общ исков процес“, а не по реда на Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове“.

Проект за доклад по делото:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК - обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

*

Сочи се, че извършеното плащане е без основание и същото подлежи на връщане.

Посочва се още, че за извършеното прехвърляне са съставени уведомления, приложени към исковата молба. С връчването на ответника, ведно с приложенията към исковата молба, същото следва да се счита за надлежно съобщаване на цесията на задълженото лице по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Прави се искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 15338,75 евро (левова равностойност 30000,00 лева), дължима на основание договор за цесия от 09.07.2025 г. за прехвърляне на вземане от К. Р., произтичащо от получена от ответника К. И. А. сума без основание на 02.08.2023 г.-, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното 1 изплащане.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В отговора на исковата молба ответникът К. А. оспорва предявения иск.

Оспорва се изложената от ищеца фактическа обстановка, като се твърди, че същата е невярна.

Сочи се, че цедентът К. Р. е бивш съдружник и управител на ищцовото дружество и същият е в близки приятелски отношения с настоящия управител.

Пояснява се, че към онзи момент ответникът също е била в близки приятелски отношения с Р.. Изтъква се, че отношенията между ответника и Р. били доверителни, като често си услужвали с пари, като предаването на почти еквивалентни парични суми било в брой. При даването на суми никога не ставало дума за връщане, затова и основанието на конкретния превод от Р. към ответника било „прехвърляне на средства“, а не друго. Това била и причината Р. да няма претенция към ответника вече близо три години.

Твърди се, че действията на цесионера са продиктувани от водените между семейни дела между страните, а не се основават на наличие на действително вземане.

Разяснява се, че Р. бил съдружник на съпруга на ответника в ищцовото дружество и редовно си прехвърляли парични суми в брой или по банков път.

Твърди се, че ответникът често давала собствени суми на съпруга си Х. А., необходими за извършване на конкретна сделка.

Твърди се, че конкретната сума от 30000 лева, дадена с основание „прехвърляне на средства“ от Р. е сума, която никога не е подлежала на връщане от ответника. Посочва се, че преди прехвърлянето на средства, ответникът често пъти давала различни суми на обща стойност около 30000 лева на съпруга й, да ги предаде на Р. Това било причината прехвърлената ми сума да не е оформена като заем или друго възмездно основание, а прехвърляне на средства.

Твърди се още, че вземането, предмет на цесията, не е действително, извършената цесия е недействителна, тъй като не съществува вземането, предмет на цесията.

Сочи се още, че управителят на ищовото дружество е съпруг на ответника, като в момента между съпрузите се водят няколко граждански дела- за развод, за упражняване на родителски права на върху роденото от брака дете, за делба.

Твърди се, с действията си съпругът се стреми по всякакъв начин да унизи ответника, да заграби цялото имущество, придобито в режим на СИО, като в тази връзки били подадени няколко жалби в РП- Благоевград.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, правната квалификация на претендираните права и възражения:

Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, от ответника е направено възражение за недействителност на цесията- чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, относно правата, които се признават и обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване - няма такива.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК - относно разпределение на доказателствената тежест:

Съдът указва на ищеца, че в негова тежест на доказване са следните факти:

2 факта на превеждане на сумата от 30000 лв. по сметка на ответника и липсата на основание за това от кредитора К. Р., да установи валидното цедиране на вземането от предишния кредитор.

В тежест на ответника е да докаже възраженията за недействителност на цесията, релевирани в отговора на исковата молба. Ответникът следва да установи наличието на основание за превеждането на сумата от 30000 лв.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

По доказателствените искания на страните:

По доказателстветните искания на ищеца:

Съдът намира за основателно искането на ищeца за допускане като доказателства по делото на представените с исковата молба документи, тъй като същите съдържат данни за факти, които са във връзка с предмета на делото.

По доказателствените искания на ответника:

С отговора на исковата молба е направено искане за допускане на гласни доказателства. Доказателственото искане е нередовно по смисъла на чл. 156, ал. 2 ГПК- не е посочено за кои факти ще бъдат разпитвани свидетелите. Следва да се укаже на ответника до датата на с.з. да отстрани нередовността на доказателственото си искане.

На осн. чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК съдът не задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 146, ал.

4 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните, че ще разгледа производството по т.д. № 103/2026 г. по описа на ОС- Благоевград по реда на Част Втора от ГПК - „Общ исков процес“, а не по реда на Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове“.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ДОПУСКА като доказателства по делото документите, представени от ищеца с исковата молба.

УКАЗВА на ответника до датата на с.з. да отстрани нередовността на доказателственото си искане за допускане на гласни доказателства.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 28.10.2026 г. от 14:00 часа, за която дата и час страните да се призоват.

Определението в частта, в която съдът е обявил на страните, че ще разгледа 3 производството по делото по реда на Част Втора от ГПК - „Общ исков процес“, а не по реда на Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове“, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред АС- София, в останалата част определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4