Решение № 608 от 08.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Бургас, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100500924 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ответника „ПЕТРОЛ” АД, ЕИК:

831496285, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ***, представляван от изпълнителните директори Георги Татарски и Милко Димитров, действащи чрез упълномощения си процесуален представител адв. Таня Митева, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 4 /3-ти надпартерен/ прот и в решение № 260037 от 05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 593/2019 г. по описа на РС-Поморие, с което е уважен предявения от ищеца Б. К. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“ № ** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на въззивното дружество- ответник, че и щ е ц ъ т е собственик на имот с площ 5100 кв.м., попадащ в ПИ *** по КККР на гр.Поморие при граници: от северозапад ПИ ***, от североизток ПИ ***, от югоизток ПИ ***, от югозапад ПИ *** и ПИ *** представляващ проектен ПИ ***, съгласно заповед № 18-8302/03.11.2017г. на ОСКК – Бургас /отм./ възстановен с решение № 460/19.06.2027г. на Общинска служба по земеделие гр.Поморие и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същия имот, както и да му заплати разноските по делото в размер на сумата от 2508.49 лв.

Въззивното дружество е изразило недоволство от първоинстанционното решение, с 1 искане за отмяната му като неправилно, по съображения, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита за погрешни, несъответни с данните по делото и при неправилен анализ на доказателствата решаващите изводи на районния съд, че досежно процесната реална част от гореописания имот не са били налице пречки за реституция, по съображения, че в Петролна база- Поморие е нямало реализирано или започнато строителство до 01.03.1991г. и не е било налице проведено мероприятие по смисъла на чл.

10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Въззивникът счита, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, като сочи, че посочената норма е неприложима в процесния случай. В жалбата са наведени и доводи за неправилност на изводите на съда за законността на издаване на решение 460 от 19.06.2017г. на ОСЗ-Поморие при проведения косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК, като счита, че посоченото решение е издадено в нарушение на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. На следващо място въззивникът счита за неправилен извода на съда досежно елементите на фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, като излага съображения, че същият е в противоречие с разясненията, дадени в т. 2г от ТР 4/14.03.2016г. по т.д. 4/2014г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че неправилно съдът е изследвал служебно обстоятелството дали имотът е бил одържавен към момента на преобразуване на предприятието, без разпределена между страните доказателствена тежест по този въпрос, като по този начин е нарушил принципа на диапозитивното начало.

Позовава се на приложението на пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП/отм./, сега пар. 11 от ДР на ЗПСК, която норма разрешава колизията на права в случаите, когато подлежащи на възстановяване земеделски земи са предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия и впоследствие са включени в капитала на образуваните от тях дружества с държавно имущество, които пък от своя страна след това са приватизирани посредством приватизационна сделка. По горните съображения въззивникът счита, че в случая не са били налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, като счита, че изложените от ищеца в тази връзка твърдения досежно способът на отнемане на земята от наследодателя му са противоречиви и касаят различни хипотези. На последно място въззивникът е заявил, че дори и да не се установи наличие на придобиване на имота по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, то имотът е придобит от него по давностно владение считано от 11.11.1992хг. от момента на преобразуването на държавното предприятие е търговско дружество до настоящия момент, което владение не е прекъсвано, като наред с това присъединява към своето владение и на владението на праводателите си ДФ „Петрол “ и Комбинат „Петрол“ – София. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззивното дружество, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната жалба, с искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Направено е искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият – ищец Б. К. В., чрез упълномощения си по делото процесуален представител адв. Атанасов е депозирал писмен отговор, в които изложил съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита, че 2 обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и не страда от сочените в жалбата пороци. Твърди, че първоначално неговия наследодател е бил собственик на земеделска земя от 5.1 дка в местността „Б.“ /сега „Х.“/ в землището на гр. Поморие, която е била включена в блок на ТКЗС, но е била отредена на ОПС Поморие за одворяване на ТКЗС Поморие по чл. 23 от ПЗОТКЗС. Твърди се, че имота е бил предмет на замянка, по силата на която през 1978г. е предоставен безвъзмездно от ГОНС Поморие на База Петрол, като същевременно се твърди, че имотът е отнет безвъзмездно от наследодателя на ищеца по смисъла на чл. 10 от ЗСПЗЗ, като счита, че въззивното дружество не може да се позовава на давност по смисъла на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Счита, че са били налице всички законови предпоставки за възстановяване на имота на наследодателя му по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, като възразява да е била налице хипотезата на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Оспорва в полза на въззивното дружество да е възникнало право на собственост върху процесната реална част от имота, тъй като имотът е бил предоставен безвъзмездно за оперативно управление, без да е платен, както и поради обстоятелството, че към 01.03.1991г. не е било налице законно строителство върху него, което се установявало както от експертното заключение, така и от свидетелските показания, които съдът правилно е кредитирал. По подробно изложените в отговора доводи, счита, че първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци, поради което моли за потвърждаването му и присъждане на разноските за въззивната инстанция.В съдебно заседание въззиваемият, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор по въззивнаа жалба и моли за потвърждаване на решение на районния съд.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 108 от ЗС, предявен от ищеца Б. К. В. срещу ответника „ПЕТРОЛ“ АД за приемане за установено, че ищецът е собственик на имот с площ 5100 кв.м., попадащ в ПИ *** по КККР на гр.Поморие при граници: от северозапад ПИ ***, от североизток ПИ ***, от югоизток ПИ ***, от югозапад ПИ *** и ПИ *** представляващ проектен ПИ ***, съгласно заповед

№ 18-8302/03.11.2017г. на ОСКК – Бургас /отм./, възстановен с решение № 460/19.06.2027г. на ОСЗ- гр.Поморие и за осъждане на ответника да му предаде владението върху същия имот, който твърди, че последният неоснователно владее.

В исковата молба ищецът сочи, че е наследник на му Т. В., поч. на 18.02.1957г.

Заявява, че с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 233/2006г. по описа на РСПоморие в полза на наследниците на наследодателя му на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато правото им да възстановят собствеността си върху нива с площ 5,1дка в м. „Б.“, /сега м. „Х.“/, който имот попада в част от имот с кадастрален номер 392 в землището на гр.Поморие. Ищецът твърди, че в изпълнение на влязло в законна сила на 21.04.2017г. съдебно решение от 08.12.2016г. по гр.д. 398/2016г. по описа на ПРС, е постановено решение № 460/19.06.2017г. на ОС „ЗГ“ – Поморие, с което в полза на наследниците на наследодателя му е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари, реални граници на имот, съставляващ нива от 5.100дка, трета категория, попадащ в имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие. Сочи, че впоследствие е издадена заповед от 03.11.2017г. на началника на СГКК-Бургас за нанасяне на процесния поземлен имот в КККР, промяна на идентификаторите на съществуващите обекти сграда и заличаване на обекти, която заповед е била отменена от съда по жалба на „Петрол“ АД с влязло в законна сила съдебно решение от 16.03.2018г. по адм. 3251/2018г. по описа на Адм.съд – Бургас по съображения, че е налице спор за материално право. В исковата молба се твърди, 3 че доколкото нанасянето на възстановения на ищеца имот върху имота на „Петрол“ с идентификатор *** води до промяна на границите на имота на ответника, като последният отрича правото на собственост на ищецът, последният е заявил, че претендира да бъде установено собствеността му върху процесния имот, който представява реална част от недвижим имот с площ 5100кв.м. при горепосочените граници, попадаща в ПИ № *** по КККР на гр.Поморие както и осъждане на ответника „Петрол“ АД да му предаде същия, по съображения, че владее имота без основание. Моли съдът осъди ответника да му предаде владението върху така описаната реална част от недвижим имот. Ангажира доказателства.

В законовия срок по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е оспорило изцяло предявения иск, по съображения, че ищецът не е собственик на каквато и да е реална част от имот с идентификатор ***. на наведеното от него придобивно основание - възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, съгласно горепосоченото решение № 460/19.06.2017г. на ОСЗ – Поморие. В тази връзка ответникът е оспорил и твърдението на ищеца му е бил собственик на процесната реална част от имота към момента на отнемането й, като се оспорва и изобщо същата да е била отнета по някой от способите, предвидени в ЗСПЗЗ. Оспорва като незаконосъобразен административен акт решението на ОСЗ, с доводи че се касае за поземлен имот, върху който е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, променен е статута на имота и начина на трайното му ползване – за складова база за продукти от нефтен произход и върху същия е построена сграда от 46 кв.м., от които 35 кв.м. попадат на територията на претендираната от ищеца реална част от ПИ с идентификатор *** , така, че същият не е запазил земеделския си характер. Предвид това счита, че имота не е подлежал на възстановяване в полза на наследниците на , като счита, че бившия собственик, респ. неговите наследниците са имали единствено правото на обезщетение. На следвало място ответникът навежда правоизключващи правата на ищеца възражения като твърди, че е придобил целия имот с идентификатор 57491.51 1.3, по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./, който способ води до от изключване на възможността ищеца да претендирана право на собственост върху реална част от 5 100 кв.м., попадаща в посочения недвижим имот въз основа на земеделска реституция. По тези съображения ответникът счита, че в случая приложима е нормата на пар 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДДбП (отм.), респ. сега действащият § 11 от ДР на ЗПСК, от които извежда правата си на собственост. Моли на основание чл. 17. ал. 2. изр. 2 от ГПК съдът да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административния акт, който ищецът сочи като основание за възникване на твърдяното право на собственост върху реалната част от ПИ с идентификатор *** - решение № 460/19.06.2017 г. на ОС „Земеделие" - гр. Поморие.