Решение № 1374 от 01.10.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5403/2020
- Вид
- Решение № 1374
- Подписан
- 01.10.2020
- В сила
- 04.02.2021
- Състав
- Николай Захариев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
Номер 1374
01.10.2020 г.
Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пловдив
XVI наказателен състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Секретар:
Председател:
Иванка А. Пиронкова
Николай З. Петров като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20205330205403 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №529196F544246/31.07.2020г. на ** отдел “Оперативни дейности”-Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на „Глобофарм” ЕООД с ЕИК 160107050 със седалище гр.Пловдив, на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като изтъква и аргументи, че случаят бил маловажен и е налице предпоставка за приложение на чл.28 от ЗАНН.В съдебно заседание, редовно призован не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка в Аптека-Авеню находяща се в гр.Пловдив, ул.Сливница **, стопанисвана от дружеството-жалбоподател било констатирано, че не се отчитат всички продажби в търговския обект.На 09.04.2020г. около 14.00 часа проверяващия ** Л.М. направил покупка на една опаковка бонбони за гърло-Кофлет на стойност 2,95лв. и след като парите били платени в брой на лицето Р.Х. не бил издаден касов бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки.С оглед на това св.М. издал АУАН
F544246/21.04.2020г. на дружеството стопанисващо аптеката тъй като според него било извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.Акта бил съставен в присъствието на надлежно упълномощени за производството лице и му бил предявен и връчен.Нарушението се изразявало в това, че при покупката на една опаковка бонбони за гърло-Кофлет на стойност 2,95лв., при фактическо получаване на сумата в брой от лице в обекта не е издаден касов бон от фискално устройство или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки съгласно изискванията на наредбата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал - разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите от акта, както и всички останали писмени доказателства приложени по административната преписка.Актосъставителя заяви, че действително в обекта на 09.04.2020г. е направил гореописаната контролна покупка и не е издаден касов бон от фискално устройство или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки.
Съдът намира, че следва да се кредитират депозираните от актосъставителката показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Следва да се отбележи и че приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а само че случаят е маловажен.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е оспорена по делото компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.
2
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, тъй като обективно не е издал касов бон при продажба на стока, нито касова бележка от кочан.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в близък до минималния установен от закона размер-600 лв.
Тази разпоредба предвижда имуществената санкция в размер от 500 лева до 2 000 лева.
Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и 3 с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.В случая макар и за пръв път и за не голяма сума не е издаден фискален бон, но това фактически се явява найсъщественото нарушение на ДОПК, което пряко ощетява държавния бюджет.Ето защо според съда случаят не може да се квалифицира като маловажен.
Определения размер от 600 лева на наказанието обаче е незаконосъобразен тъй като е необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание повисоко от минималното - нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Нарушението е извършено за първи път, липсват определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др. Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие, поради което жалбата в частта относно санкцията се явява основателна. Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано на 4 определения от закона минимум от 500лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП следва да се измени в санкционната част, а в останалата част, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Исакния от страните за разноски няма направени.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №529196F544246/31.07.2020г. на ** отдел “Оперативни дейности”-Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на „Глобофарм” ЕООД с ЕИК 160107050 със седалище гр.Пловдив, на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС КАТО НАМАЛЯВА наложената на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС имуществената санкция в размер на 600/шестстотин/ лева до размер от 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5