Решение № 690 от 09.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Варна, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20263110201357 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано по жалба на С. М. И., ЕГН **********, чрез адв. В. П.ВАК против НП 26-0433-000175/ 12.03.2026г. на Началника на ***-Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание, "глоба" в размер на 153,39 евро/ 300 лв./ на основание чл. 177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено въз основа на незаконосъобразен и необоснован АУАН, твърди се, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, без да се конкретизират такива, приема се, че неправилно е би5л приложен матери5алният закон и в заключение се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. В. П.- ВАК, надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП отменено, като излага аргументи, че АНО, въпреки подадените възражения, не е установил действителната фактическа 1 обстановка, твърди, че НП, с които са били отнети контролни точки, не са влезли в сила и в този смисъл не е бил осъществен съставът на приетото за установено нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява, депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2026 г., около 10:44ч., въз. И. управлявал л.а *** с рег.№ *** в гр.. Варна, по ул. „Капитан Райчо“, в посока ул.“Д-р Пискюлиев“ и до №3 на ул. „Капитан Райчо“, бил спрян за проверка от полицейски екип на Първо РУ-ОД на ВР-Варна, в който участвала и св.Й.. След проверка на документите на водача и справка със служител, боравещ с информационната система на МВР , св.Й. приела, , че жалбоподателят управлява процесното МПС без да е правоспособен водач, тъй като са му били отнети всички контролни точки.

Предвид горното, на следващият ден -24.02.2026. св.Й./ с бивше фамилно име М/ съставила срещу въззивника АУАН, в който описала приетото за установено нарушение на чл.150 от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.

В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които АНО възложил проверка от комисия.Тъй като становището от комисията било, че АУАН е законосъобразен и правомерен, въз основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, в която възпроизвел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя и наложил на жалбоподателя наказание на основание чл. 177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП .

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласнипоказанията на св.Й. / с бивше фамилно име М/ и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на св.Й., които оцени като последователни, непротиворечиви и искрени.

2

Съдът кредитира и писмените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът обаче намира, че са налице допуснати процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и водят до отмяна на обжалвания акт.

Съдът споделя становището, изразено в жалбата, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено. Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде описано пълно, точно и ясно от фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин и въз основа на какви факти е прието, че има извършено административно нарушение. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна норма, която се посочва при описанието на нарушението от правна страна. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна.

Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия закон.

3

Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, т. е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност.Пропускането на този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.

В конкретният случа съдът намира, че както в АУАН, така и в НП фигурира единствено правният извод, че на процесната дата и на процесното място въззивникът е управлявал лек автомобил, без да е правоспособен водач във връзка с чл.157 ал.4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки, но кога, с какъв санкционен акт са били отнети контролни точки , кога е бил връчен, кога е влязъл в сила- факти липсват.

Касае се за съставомерни признаци от състава на нарушението, като непосочването им както в АУАН, така и в НП е ограничило правото на защита на жалбоподателя, изправяйки го пред едно неясно административнонаказателно обвинение. Не е допустимо за първи път в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление на жалбоподателя да се предявят всички съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Тъй като не е ясна волята на АНО, защо приема, че са отнети всички контролни точки на въззивника и липсва индивидуализиране на съответните санкционни актове, съдът е лишен от възможност да изложи аргументи относно обективната и субективна страна на нарушението, както и да изложи аргументи във връзка с възраженията за обжалвани актове на АНО и за датата на влизането им в сила.

Всички тези нередовности на НП възпрепятстват възможността на жалбоподателя да се защити по адекватен начин, тъй като са допуснати неясноти и непълноти във фактическото описание на нарушението. За съда остава неясно какъв точно е предметът на доказване, който се очертава именно от твърденията за осъществилите се факти в постановлението. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени при съдебното разглеждане и налагат 4 отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Доколкото са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът не счита за нужно да обсъжда наличието на субективният елемент от състава на приетото за установено нарушение, а е в невъзможност да изложи аргументи относно това, дали нарушението е осъществено и от обективна страна.

Атакуваното НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Ето защо съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

Предвид наличието на основания за отмяна на НП, съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на АНО се явява неоснователно, а искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не е направено.

Така мотивиран от гореизложеното, Варненски районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП 26-0433-000175/ 12.03.2026г. на Началника на ***Варна, с което на С. М. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание, "глоба" в размер на 153,39 евро/ 300 лв./ на основание чл. 177 ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Варна в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5