Решение № 59 от 02.03.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Перник , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500736 по описа за 2020 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по

Въззивна жалба рег. № 261987 / 24.09.2020г. подадена

О Т : “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД ЕИК 113509219. със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв.Х.И. М. САК. със съдебен адрес за призоваване и съобщения: ***

ЧРЕЗ адв.Х.И. М..

СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 260049 / 02.09.2020г., постановено по гр.д. № 8482/2019 год. по описа на PC Перник, В ЧАСТТА на същото, с която претенциите на ищеца са уважени за сумата 7 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на влошаване на здравословното състояние / ексцес/, установен с Експертно решение на ТЕЛК № ***г. на УМБАЛ „Свети Иван Рилски” - С., в резултат па професионално заболяване: “***“, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от ***г. до окончателно изплащане на вземането, както и в частта с която дружеството е осъдено да заплати 606.67 лева разноски адвокатски хонорар и общо 413 лева държавни такси и разноски за вещо лице.

Жалбоподателя по първата жалба счита изводите на съда постановил първоинстанционното решение, за присъждане обезщетението от 7 000 лева, за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ексцес от твърдяното професионално 1 заболяване, за неправилни, тъй като съдът не се бил съобразил и не бил обосновал решението си в достатъчна степен, със степента и характера на увреждането, както и с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, която била нарушена. В тази връзка претърпените от ищеца болки и страдания претендирани от ексцес на професионално заболяване, не отговаряли на конкретната присъдена сума за обезщетение за неимуществени вреди.

Присъденото обезщетение било в прекомерно завишен размер, който бил в несъответствие с действително претърпените болки и страдания от ищеца. При ексцес, обезщетението за неимуществени вреди се определяло по справедливост, за болките и страданията само от влошаване на състоянието на ищеца, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание.

В постановеното решение съдът не бил провел ясно разграничаване между болките и страданията от конкретното професионално заболяване и болките и страданията от другите множество установени заболявания, в това число и общи заболявания поради което не можело да се установи, доколко присъдения размер на обезщетението не репарира едни и същи здравословни неудобства и протичане на конкретно професионално заболяване.

Съдът не бил съобразил, че неблагоприятните психически изживявания на ищеца се дължали на нормална възрастова промяна. Не били налице подробно изложени доводи относно трайното емоционално, физическо и психическо преживяване на ищеца.

Незаконосъобразно било обжалваното решение в частта за присъждане на законната лихва считано от ***г. / датата на издаване на ЕР на ТЕЛК/, а в експертното решение имало отбелязани две дати за влизане в сила.

С оглед изложеното моли да бъде отменено, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила Решение №260049/02.09.2020г., постановено по гр.д. № 8482/2019 год. по описа на Пернишки PC 11 с-в., в частта на същото, с която исковите претенции на ищеца са уважени и вместо него бъде постановено решение, с което да бъде присъден размер на обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и присъдени направените по делото разноски за две инстанции, съобразно отхвърления размер на искова претенция.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор по подадената въззивна жалба от Г. И. С.

И по подадена въззивна жалба № 262274 / 28.09.2020г.

ОТ: Г. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: *** - ищец по гр.д.

№ 8482 / 2019 г. по описа на ПРС, 11 състав,

ЧРЕЗ адвокат Б.В., със съдебен адрес: ***,

ПРОТИВ: Решение № 260049 / 02.09.2020 г, по гр.д. № 8482 / 2019г, по описа за 2019 г. на ПРС, 11 състав, В ЧАСТТА относно отхвърления размер на обезщетението в размер на 8000 лева за ексцеса от професионалното заболяване ***, над определения такъв в размер на 7000 лева до пълния претендирай такъв от 15 000 лева главница, ведно със законната лихва върху това обезщетение, която също е отхвърлена, както и относно определения размер на разноските в полза на ищеца съобразно отхвърлената част от исковете над уважения такъв от 606.67 лева до пълния предявен размер, както и в частта с която ищеца е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 640 лв. с ДДС.

Жалбоподателя по втората жалба твърди, че всички ЕР на ТЕЛК преди последното 2 такова от *** г. са представени като история на заболяването с оглед нуждите на делото, СМЕ и констатиране на действителното влошаване на здравословното състояние на ищеца към дата *** г.. момента от който твърди, че е установен поредният ексцес на процесното професионално заболяване.

Неправилни били доводите на Съда в решението му, че при определяне размера на обезщетенията в настоящото производство следвало да се компенсира само ексцеса на професионалното заболяване, тъй като ищеца бил вече компенсиран за вредите от самото заболяване с обезщетение от 7000 лева и съобразно гр.д. № 1896 / 2009 г. по описа на ПРС, като при обезщетяването бил отчел и ЕР № *** г. на ТЕЛК.

Към *** г. процента на трайно намалената неработоспособност бил в размер на ************************, като при това положение и с оглед претенцията в размер на 15000 лева за това заболяване към днешна дата /дори и към датата на ИМ/ би следвало да е не от 7000 лева, а в много по-голям размер. Това се основавало и от посочените от вещото лице, а и от самия съд проценти на ексцеса за това професионално заболяване и спрямо 2009 г., към 2012 г. и към 2015 г. Според вещото лице и обект на производството били ***, както и според вещото лице всички проценти по ЕР на ТЕЛК са правилно определени и съобразени със Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността. Това не бил отчел съдът при определяне на размера на обезщетението за това професионално процесно заболяване

Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава Съдът да определи паричния еквивалент на претърпените болки и страдания, като определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Като при прилагане критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД следвало да се вземат предвид всички обстоятелства

– възрастта, дискомфорта и затрудненията при

******************************************** което водело до определяне по-голям размер на обезщетението от посочените по-горе вече 7000 лева.

При постановяване на обжалваното решение съдът не се бил съобразил със степента и характера на заболяването, с оглед дадените указания на Постановление № 4 / 1968 г. на Пленума на ВС от 23.12.1968 г.

Макар правилно да е установен периода за който ищеца търпи посочените в ИМ неудобства - от *** г. напред, не е съобразено при определяне размера на обезщетението, че заболяването е с траен характер, прогресиращ такъв и е определен период на трудова неработоспособност за занапред.

Съдът не бил отчел обстоятелството, че професионалното заболяване на ищеца е свързано със значителни *******************, които той търпи ежедневно, както и че това заболяване е със значителна давност, вече с хроничен характер на протичане, много често се наблюдава влошаване поради което постъпвал за лечение и рехабилитация в болнично заведение многократно през годините, което също така и към момента бил необратим процес за това заболяване.

По делото безспорно се доказало, че здравето на ищеца не е стабилизирано и процента неработоспособност непрекъснато ще се изменя/увеличава в следствие на заболяването му и дори към момента болките и страданията са с постоянен характер. Счита, че сумата от 7000 лева са крайно недостатъчна компенсация за претърпените болки и страдания на ищеца и не са съобразени с обезщетенията определяни от Съда, както и с периода от време за който се претендират и имайки предвид увеличаване стойността на всичко в социалната и финансова сфери на живот.

Съдът при определяне на размера на обезщетението не бил обсъдил в съвкупността им медицинските доказателства установяващи заболяването на ищеца, не е взел предвид 3 обстоятелствата, че е налице висок процент т.н.р. от **% по това професионално заболяване, като то е със самостоятелен професионален характер, предизвикало е и предизвиква болки и страдания на ищеца в ежедневието му и в социалната сфера и контакти, като го лишават от нормални ежедневни действия, като поддържане на нормални контакти със семейството и приятелите си, и да живее като нормален човек, сравнително младата му възраст /той не е възрастен човек все пак/ и евентуалното влошаване на здравето му за в бъдеще. Без никакво правно значение и доколкото не е поставен за разглеждане въпроса за наличните останали професионални и общи заболявания и влиянието по-между им и със процесното заболяване, то и ПРС без никакви мотиви приел, че имало влияние помежду им и те оказвали влияние върху възрастния ищеца със процесното професионално заболяване.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 260049 / 02.09.2020 г, по гр.тр.д. № 8482 / 2019 г, но описа за 2019 г. из ПРС, 11 състав, В Частта относно отхвърления размер на обезщетението в размер на 8000 лева за ексцеса от професионалното заболяване ***, над определения такъв в размер на 7000 лева до пълния претендирай такъв от 15 000 лева главница, ведно със законната лихва върху това обезщетение, която също е отхвърлена, както и относно определения размер на разноските в полза на ищеца съобразно отхвърлената част от исковете над уважения такъв от 606.67 лева до пълния предявен размер, както и в частта с която той е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 640 лв. с ДДС, като неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила и да се уважи изцяло предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. по наличното ЕР на ТЕЛК от *** г., респ. претенцията за разноски изцяло и така както са предявени пред първоинстанционния съд до пълният им размер - главница, лихви и разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя по първата жалба „Стомана индъстри“ АД, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище по хода на производството и съществото на спора.

В съдебно заседание жалбоподателя по втората жалба Г. И. С., чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена подадената от доверителят му въззивна жалба по съображения подробно изложен в нея. Присъдения размер на обезщетение е занижен съобразно действително претърпите болки и страдания в следствие на ексцес на професионално заболяване. Моли да се отхвърли жалбата на насрещната страна Моли за присъждане направените разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК, като същия бил разделен на две – едната част касаела разноските по обжалването от доверителя му, а другата разноските по подадената от насрещната страна въззивна жалба.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 260049 / 02.09.2020г. по гр.д. № 8482 / 2019г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд е осъдил „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК 113509219, със седалище и адрес на управление в г*** да заплати на Г. И. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 7000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на влошаване на здравословното състояние /ексцес/, установено с Експертно решение на ТЕЛК № *** г. на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. С., в резултат на професионално заболяване: ***, установено с Експертно решение на ТЕЛК № *** г. за общи и професионални заболявания при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” гр. С., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на установяване на ексцеса *** г.. до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлил предявеният иск за сумата от 8000 лева, представляваща разликата над уважената част от 7000 лева до пълния заявен размер на претенцията от 15 000 лева, като и сумата от 606.67 лева, представляваща 4 разноски в настоящото исково производство съобразно уважената част от исковата претенция. С постановеното решение Г. И. С., с ЕГН: ********** е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК 113509219 сумата от общо 640 лева с ДДС, представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от исковата претенция.