Решение № 4571 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4571 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110166764 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „.г“ ЕООД срещу „.“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20430.88 лева, представляваща възнаграждение по рамков договор за услуги от 07.06.2021г. във връзка с извършен подбор на персонал – П. Н., за което е издадена фактура № .г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.11.2024г. до окончателното плащане на вземането и сума в размер н а 1569.17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.04.2024г до 06.11.2024г.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните са били налице облигационни отношение по рамков договор за услуги от 07.06.2021г., по силата на които ищцовото дружество е предоставяло на ответника консултански услуги в сферата на пазара на IT специалистите, стратегия за набиране и задържане на човешки ресурси. Сочи се, че между страните е договорено заплащане на възнаграждение в размер на 2.2 месечни брутни заплати на пълно работно време на кандидата, предложен от ищеца, който е назначен на работна позиция в ответното дружество. Поддържа, че в срока на действие на договор до неговото прекратяване през юни 2024г от ответното дружество винаги са изплащали коректно дължимите възнаграждения по договора, по силата на който ищецът е направил 11 успешни назначения на персонал. Подчертава се, че за всяко назначение е издавана фактура, като от ответника са били заплащани всички суми с изключение на възнаграждението за последното назначение - П. Н.. Излагат се аргументи и в насока, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на процесната сума, доколкото между страните било уговорено изплащане на възнаграждението в срок от 30 дни от изпращане на фактурата, подлежаща на плащане. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца се 1 присъдят сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител на „.г“ ЕООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.

239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № .г. по тълк.д. № .г. на ., за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такИ. са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер на 880 лева. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2250 лева съдът констатира, че от ищеца е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащането именно на възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2250 лева, като е направено изрично отбелязване, че сумата следва да се заплати по банкова сметка. Във връзка с това е представен платежен документ. Предвид това настоящият състав счита, че по делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е заплатило претендирания адвокатски хонорар. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 3130 лева –разноски по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 о т ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „.“ ЕООД ЕИК . със седалище и адрес на управление в гр. . да заплати на „.г“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 20430.88 лева, представляваща възнаграждение по рамков договор за услуги от 07.06.2021г. във връзка с извършен подбор на персонал – П. Н., за което е издадена фактура № .г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.11.2024г. до окончателното плащане на вземането и сума в размер на 1569.17 2 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.04.2024г до 06.11.2024г.

ОСЪЖДА „.“ ЕООД да заплати на „.г“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 3130 лева – разноски сторени в производство пред СРС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3